Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гудрун Щайнакер и д-р Кристиян Хагеман пред БНР:

Важна ли е за Германия интеграцията на Западните Балкани

Снимка: БГНЕС

Когато България вървеше към членство в Европейския съюз, публикуването на докладите на Европейската комисия за напредъка на страната се очакваха с огромно нетърпение, и дори с вълнение. Превеждаха се скоростно и се разнищваха до последната запетая. В Брюксел пък докладите бяха основен индикатор за политическата посока, в която вървят кандидат-членките. 

За Западните Балкани тази магия сякаш изчезна. Докладите за напредъка на шестте страни от Западните Балкани, които отдавна вървят към членство в ЕС, дори вече не се наричат така. Близо 20 години след обещанието от Солун нито една от съседните ни западнобалкански държави не се е приближила значително към пълноправното членство в Евросъюза. 

В услуга на успешната евроинтеграция през 2014 година по инициатива на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел се създава така наречения "Берлински процес" - за задълбочаване на свързаността между страните от региона и подпомагане на преговорния процес с Европейския съюз. Тази седмица в Берлин се състоя срещата на върха на страните, участващи във формата, в т.ч. и България.

Събеседници по темата в предаването "Събота 150" са Гудрун Щайнакер, бивш посланик на Германия в Северна Македония и Черна Гора и зам.-посланик у нас, и с д-р Кристиян Хагеман, председател на германското Дружество за Югоизточна Европа.

Руската агресия срещу Украйна със сигурност хвърли нова светлина върху интеграцията на Западните Балкани, казва в началото на разговора д-р Хагеман от влиятелното германско Дружество за Югоизточна Европа в Мюнхен, чийто президент Мануел Сарацин от март тази година е първият специален пратеник на федералното правителство за Западните Балкани. А както видяхме тази седмица, тройната коалиция, която пое властта в Берлин преди година, продължи идеята на Меркел: Берлинския процес.

"Германия показа по много начини, че интеграцията на Западните Балкани е важна. В речта си в Карловия университет в Прага канцлерът изрично подчерта, че след обещанията идва ред на действията. И те настъпиха - преговорите с Албания и със Северна Македония най-накрая започнаха".

Това се споделя и от Гудрун Щайнакер, но тя е по-предпазлива, знае, че Германия не винаги е била благоразположена към интеграцията на Западните Балкани. "През последните години Берлин беше загърбил региона", смята Щайнакер. Има ли тогава смисъл от срещите в рамките на Берлинския процес?

"Важното е, че всички дойдоха в Берлин. Първо външните министри, след това и премиерите. Така че интересът от страна на Западните Балкани е налице. Важно е, че процесът продължава, защото мнозина очакваха, че заедно с Меркел и Берлинският процес ще отиде в историятаДали обаче Берлинският процес постигна целите си? Ще Ви отговоря откровено - не. Форумът събира страните от Западните Балкани на една маса заедно с висши представители на ЕС, и това е добре. Но планираните големи инфраструктурни проекти не се състояха. Вместо това основен партньор стана Китай. Няма напредък в областта на правовата държава, в икономическото развитие. Така че Берлинският процес не оправда надеждите". 

Щайнакер остро критикува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за похвалите към Сърбия по време на балканската й обиколка миналата седмица:

"Чудя се, дали Урсула фон дер Лайен е чела мониторинговия доклад на Европейската комисия, която тя оглавява. Докладът за Сърбия съдържа доста критики. Аз поддържам интензивен контакт с неправителствения сектор там и трябва да призная, че хората са много гневни заради похвалите, които отправи Фон дер Лайен в Белград. Грешните сигнали действат деморализиращо на гражданското общество, което се бори срещу корупцията и за спазване на човешките права".

Защо ЕС не успява да заплени Западните Балкани, обяснява Кристиян Хагеман от Дружеството за Югоизточна Европа.

"Има голяма доза разочарование. Така си обяснявам защо само 60 процента от гражданите на шестте страни от Западните Балкани подкрепят еврочленството, а не 80 или повече процента. А причините са две. От една страна различните блокади на разширяването, което разруши изграденото взаимно доверие. А от друга - поведението на ЕС по време на пандемията. Въпреки че в началото на пандемията ЕС е инвестирал много повече средства - както финансови, така и материални - в подкрепа на Западните Балкани, остана впечатлението, че други страни изпратиха по-бързо и по-голяма помощ. Като цяло различни играчи се опитват да увеличат влиянието си в региона. А това до известна степен се дължи на буксуващия преговорен процес".

И затова и правителствата, и гражданите на страните от бивша Югославия търсят опора в национализмаГудрун Щайнакер:

"Национализмът не е специалитет само на Балканите. Има го и сред страните членки на ЕС. Както сред присъединилите се вече държави, така и сред кандидатките от Западните Балкани има известно лицемерие в отношението към Евросъюза - от една страна искат да ползват само облагите от членството, основно еврофондовете, но от друга не искат да спазват правилата на съюза. Повечето лидери на Западните Балкани са автократи и не биха искали чрез повече правова държава да застрашат властта си. И затова се обръщат към Китай и Русия. Най-ефикасното средство срещу външното влияние е ясна, открита и категорична комуникация с автократичните управници. Затова намирам поведението на Урсула фон дер Лайен в Белград за меко казано проблематично. Сърбия е най-голямата и икономически най-силната държава в региона. Затова е още по-важно какви сигнали изпращаш от там".

За танго са нужни двама. Ако ЕС иска да плени Западните Балкани, какво трябва да направи?

"Много неща. Но като начало ЕС трябва да отстоява критериите за членство и да предприема следващата стъпка в интеграцията след изпълнението на конкретни условия. Освен това трябва да изработим друг подход към гражданското общество, към хората в тези държави. Фиксирането върху икономическите показатели не бива повече да е водещ фактор. В същото време се надявам, че ЕС ще засили социалния си ангажимент в страните кандидатки, защото именно разликата в цената и качеството на живота е основната причина за друг огромен проблем - емиграцията. Тя обезкървява дори България и Румъния, които отдавна са в ЕС. Основният проблем на ЕС, или един от големите проблеми е, че 27-те не са на едно мнение по въпроса за разширяването. В същото време обаче знам, че пречка в този процес са и установилите се след разпада на Югославия властови структури. Няма нужда да се впускам в обяснения, как и защо се стигна до тук, грешки имаше както в региона, така и от страна на ЕС, и конкретно на Германия. Но важното е да се разбие сега действащия управленски модел, по възможност от самите хора чрез укрепване на гражданското общество", допълва Щайнакер.

Кристиян Хагеман поставя на преден план реформата в ЕС:

"За да функционира, ЕС с 35 или дори 36 страни членки, ако броим и Грузия, трябва да бъде структуриран по нов начин. Няма да е лесно, защото на практика това означава някои държави да се откажат от това да имат свой еврокомисар, например. Ще трябва да отпадне и правото на вето. Като цяло мисля, че Париж и Берлин имат сходни възгледи за реформата на ЕС. Но на фона на големите кризи, които ни връхлитат, ми е трудно да предвидя кога ЕС ще се заеме с тези реформи. Много интересно ще бъде позиционирането на новото правителство в Италия".

Вече никой не крие, че през 2007 година, когато България и Румъния влязоха в ЕС, не бяха готови за членство. Решението беше политическо заради опасността двете страни да останат под влиянието на Москва. Има ли паралели между ситуацията тогава и Западните Балкани днес? Гудрун Щайнакер добре помни този период - между 2006 и 2009 година тя е зам.-посланик на Германия в София.

"Донякъде можем да сравним двата процеса. Тогава решението беше геостратегическо и съм категорична, че беше правилно ЕС да приеме България и Румъния, въпреки че не бяха готови. Проблемните деца днес обаче не са България и Румъния, макар и двете страни все още да не са приложили напълно върховенството на правото. Радвам се, че беше направен този компромис през 2007 година, защото това е важно за хоратаПо същия начин сега е важно да подкрепяме Западните Балкани. Но с ясното послание, че ЕС е отворен за тях само ако изпълнят всички критерии за членство. ЕС не може да си позволи да приеме шест държави с проблеми, и то проблеми като корупция и организирана престъпност".

Кристиян Хагеман обаче не вижда директни прилики:

"България и Румъния се присъединиха след първата вълна и мисля, че по-скоро това закъснение изигра решаващата роля за компромисите с готовността на двете страни за членство. По онова време Западът наивно вярваше, че Русия е надежден партньор. Не виждам директни прилики и по въпроса дали Западните Балкани също като България и Румъния могат да се присъединят към ЕС, без да са готови за членство. Към момента на присъединяването си България и Румъния бяха значително по-демократични държави от която и да е държава от Западните Балкани. Нещо повече - България и Румъния ставаха от ден на ден по-демократични, докато в редица западнобалкански държави вече десет години наблюдаваме регрес. Притеснителна е липсата на политическа динамика. Т.е., ако продължим сравнението с Източна Европа, там почти няма преизбрано правителство. Докато в страните от Западните Балкани почти няма смяна на управляващата партияЕвропейската комисия не бива да премълчава проблемите като например, че Сърбия прави по-скоро крачки назад, вместо напред, което в дългосрочна перспектива не е в интерес на ЕС. И че сръбското правителство трудно може да бъде наречено проевропейско, а по-скоро правителство, което предпочита да си партнира с недемократични държави". 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С шествие до централата на ДПС приключи протестът на ПП "Свобода за политическите затворници"

С шествие през Орлов мост до централата на ДПС приключи протестът на "Продължаваме промяната" под наслов "Свобода за политическите затворници". Протестът започна пред сградата на Народното събрание, където от ПП тази сутрин инсталираха "прасе касичка", стигна до Орлов мост, където се раздели на две и част от събралите се се насочиха към централата на..

публикувано на 20.11.25 в 21:23

Петгодишна ефективна присъда получи бившата полицайка Симона Радева

Петгодишна ефективна присъда получи бившата полицайка Симона Радева за това, че е помогнала на бившия футболист Георги Семерджиев да се укрие след жестоката катастрофа преди три години, в която живота си загубиха две млади жени. Съдия Велизар Костадинов мотивира решението си с доказателствата по делото, материалния закон и  вътрешното си убеждение...

публикувано на 20.11.25 в 21:14

Сградата на Община Враца беше осветена в синьо в подкрепа на кампания за закрила на детето

Сградата на Община Враца беше осветена в синьо като подкрепа за Националната кампания на Агенцията за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Инициативата апелира за нулева толерантност към насилието над и между деца и е посветена на 36-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. През първите девет месеца на..

публикувано на 20.11.25 в 20:37
Министърът на културата Мариан Бачев на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание  - 20 ноември 2025 г.

По проектобюджета за култура се предвиждат разходи в размер на 267,5 млн. евро

Министърът на културата Мариан Бачев заяви пред депутатите от ресорната комисия, че за следващата година по проектобюджета за култура се предвиждат разходи в размер на 267,5 милиона евро, като увеличението спрямо 2025 година е в размер на повече от 33 милиона евро. Комисията по култура и медии в НС одобри проектобюджет 2026 Комисията прие на..

публикувано на 20.11.25 в 20:31

Комисията по околна среда и водите на НС прие на първо четене проекта за бюджет 2026

Парламентарната комисия по околна среда и водите прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет. Министър Манол Генов представи параметрите на проекта за бюджет на Министерството на околната среда и водите. Нетното увеличение на планираните приходи през 2026 г. е с 244 млн. евро повече в сравнение с приходите през тази година, каза..

публикувано на 20.11.25 в 20:06

Прокуратурата в Габрово предаде на съд двама обвиняеми за тежко ПТП с шестима загинали

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд двама обвиняеми за причинено тежко пътнотранспортно произшествие с шестима загинали и трима пострадали. Катастрофата стана преди две години на кръстовище край града. Тежката катастрофа в рисков участък стана между ТИР, управляван от румънски гражданин и микробус. Шофьорът на тежкотоварния..

публикувано на 20.11.25 в 19:49
Вицепрезидентът Илияна Йотова в БАН на представянето на книгата

Вицепрезидентът: Управляващите по никой начин няма да допуснат дискусия по темата за референдума

Според вицепрезидента Илияна Йотова управляващите няма допуснат дискусия по темата за провеждане на референдума за въвеждане на еврото, защото ще проличи, че правителството не може да се справи с растящите цени.  Илияна Йотова не вижда основание президентът да внася още веднъж в Народното искането си за провеждане на референдум за въвеждане на..

публикувано на 20.11.25 в 19:33