До 3 декември инсталацията е разположена едновременно в две пространства – Софийската градска художествена галерия и на ул. "Георги Бенковски" 40.
Инсталацията съдържа фрагменти от интервюта, свидетелства на оцелели бившите лагери в Белене и Ловеч, както и записи от ежедневни звуци – битови и природни.
Трима изследователи, обединени от каузата да издирват проекциите на миналото, разказаха в предаването "Хоризонт до обед" за тази своя мисия, на която са посветени от години.
Джулиан Шехирян е докторант по история в Университета "Принстън", роден и израснал в САЩ, родителите му са българи. Джулиан се интересува от пресечните точки между антропологията и историята, "как историята живее в нас".
Красимира Буцева е визуален артист, преподавател в Лондонския колеж по комуникации и в Университета по изкуствата в Лондон.
"При мен интересът, импулсът дойде от самото незнание. Аз разбрах за лагерите случайно, никога не бях чувала за тях", сподели тя пред БНР.
Доц. Лилия Топузова е доктор по история и директор на програмата по комуникации в Университета в Торонто, Канада, живяла е и по време на комунизма.
"Как мълчим, как говорим и как да комуникираме това мълчание и липсата на спомен за лагерното и политическото насилие е темата на това, което правим и в двете пространства", обясни тя.
"Имаме три стаи, които представляват три начина на мълчание и три израза на това как се помни политическото насилие. Те са базирани на интервютата и на различни типажи, с които сме говорили. Идеята на самите интервюта е да се опитаме да предадем по-широка картина на това кой е средният човек, минал през лагера и как средният човек помни, или не помни и забравя. Гласовете, които живеят там, са гласовете на тези репресирани, които са познати в българското публично пространство", описа идеята на проекта доц. Топузова.
"Пространствата са всекидневна, кухня и спалня, като има различни предмети и по различен начин те афектират", допълни я Красимира Буцева. По думите ѝ "гласовете" на неговорещите са позиционирани в кухнята, където се чуват обичайните за това пространство звуци, но не и човешки гласове.
Изследователите смятат, че са направили своеобразен мемориал, какъвто до момента у нас липсва.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
" Житието на кмета, който е описан, е сборно. Аз съм наблюдавал много кметове, които познавам . Много практични казуси са събрани в книгата. Персонажът е един кмет, но опитът е по-мащабен, национален". Това каза пред БНР писателят Николай Илчевски, който представи предпремиерно романа си "Д/Гневник на селския кмет". "Кметът е избран от народа, а се..
Кампанията стартира още с разглобката , каза пред БНР пиар експертът Диана Дамянова. В момента тя вижда две странности, едната от които е..
Ние сме малката пионка на геополитическата дъска, която разиграват чрез продажните ни политически елити. Това заяви пред БНР Емил Йотовски, журналист,..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за..