"89-а година бях в седми клас, на 13 години. Спомням си реакциите на следващия ден, в учебната стая. Нашата класна и тогава учителка по руски. Един от съучениците ми зададе въпроса – другарко, вярно ли е, че Тодор Живков вече не е ръководител на нашата държава, тя погледна леко отвисоко, навъсено, каза – може би е така, не мога да коментирам. Оттам нататък се завъртя колелото", така започва радиоразходката с Ник из дебрите на 90-те, на знаковия 10 ноември, който малко или много, винаги става повод за връщане назад във времето.
В един момент разделенията, които дотогава бяха – от кой отбор си, започнаха да придобиват съвсем други измерения и цветовете от футболните отбори се пренесоха на тогавашната политическа сцена, казва той.
"Тогавашните деца днес сме активните хора в България, които в момента създават брутен вътрешен продукт, движат икономиката, раждат деца, възпитават деца."
Николай Тодоров – Ник е отворил магазина си за градска култура през 1994 г. На 15 години е организирал "първия концерт в живота си" – на група "Клас", в Летния театър на Варна. Тогава се изправил пред вратата на тогавашната държавна агенция "Музика", чиято табела помни и до днес, а директорът "с изпънати тиранти" го питал сигурен ли е, че иска да направи този концерт.
"Той ме изпрати да намеря поне един спонсор. Каза – ако намериш спонсор, ще има концерт". Групата също се довери на младежкия ми хъс. Това беше първото събитие в професионалната ми кариера."
Следват партитата на тъмно, dark партитата от 90-те.
"Не знам дали е било усещането на светлото бъдеще, а "тъмната музика" е била част от нашата същност. Събирахме групи от цяла България. ЖП гарата осъмваше с хора в черни дрехи и тупирани коси. Интересни времена! Години, в които идеализмът е бил много повече от всичко, а музиката – наистина изключителна движеща сила."
В момента работим с три поколения почитатели, тегли чертата той. В магазините идват както тогавашните тийнейджъри, днес зрели хора, така и техните родители – днешните баби и дядовци.
"Това са хора, които са част от тази култура. Тези хора са одухотворени, те са истинските, които и днес са част от тази вълна, която представлява качествената част от днешното човечество в нашата страна."
Николай Тодоров – Ник споделя, че не си е представял как изпълнители, които са били на плакатите по стаите и са били емблеми на съответния период и телевизионни звезди, днес ги канят на фестивали и концерти.
"Може би това е една от поредните мечти, които съм успял да осъществя. За 4 години над 70 изпълнители от цял свят."
Една друга мечта обаче все още е жива и неосъществена. Ник признава, че и до днес остава актуална мечтата му да бъде капитан на кораб.
В предаването "Изотопия" той описва вкуса на 90-те, припомняйки ни опашките с купони в магазините, но е убеден, че не се връща към тези години с негативизъм.
"По-скоро съм запазил по-красивите спомени."
От вкуса на късното му детство – от едната крайност: на филията с олио и червен пипер, до нещата, които с годините е натрупал като кулинарен опит и експерименти, включително от първите му пътувания зад граница, Николай Тодоров - Ник развива интересите си, като превръща кулинарните предизвикателства в част от организираните от него фестивали.
През 90-те се създаваха нови неща, а се разрушаваха други, но това беше време, в което човек трудно може да се ориентира кое е добре и кое – не, кое е правилно и кое не е, обобщава той на финала на разговора.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
Проф. Цоков е временно назначен, ще има конкурс за директор на Института по образованието . Това каза в предаването "РадиоТочка" министърът на..