Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Няма никакъв смисъл помощите за бизнеса да се дават постоянно, за всички и поравно, смята икономистът

Калоян Стайков: Програмата за тока на небитовите потребители е второто перо в бюджета след пенсиите

Експертът предупреди за "юридическа каша" при прилагането на еврорегламента за свръхпечалбите на енергийните дружества

Калоян Стайков
Снимка: Ани Петрова

Първоначално имаше логика помощта за бизнеса да е за всички компании, защото дойде като гръм от ясно небе. Оттам нататък логично беше Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изработят общ механизъм за диференциране на помощта за различните небитови потребители.

Това мнение изрази пред БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. В предаването "Преди всички" той коментира темата за енергийните помощи.

Също като при ограниченията от Covid мерките, и при настоящата енергийна криза различните компании са засегнати по различен начин, отбеляза икономистът.

"Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, без отношение по какъв начин енергийните цени влияят на тези компании."

Той акцентира върху липсата на анализ как са се отразили помощите до момента.

"За разлика от България, в останалите европейски страни подходът при отпускането на помощите е обърнат – там се тръгна от малки помощи за ограничени компании и за ограничено време. В България тръгнахме от голямо подпомагане, затова необходимостта от такъв анализ е много по-голяма. Ние отначало подпомагаме всички, много щедро и е хубаво да се види преди отпускане на следваща помощ или дебати как трябва да се промени настоящата – да видим какъв ефект е постигнала."

Само за втората половина на тази година мерките за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите потребители струват около 6 милиарда лева. Тази програма се превърна във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите, подчерта Стайков.

"Ако тази програма се запази и през следващата година, ще се превърне в почти толкова голям разход, колкото са пенсиите. Това е абсурдно като размер и като подход."

Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков изтъкна, че избраният у нас подход е неправилен.

"Министерският съвет е публикувал проект на постановление за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на практика представляват данъчни норми – на практика трябва да се въведат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се въведат по този начин, рисковете от юридическа каша оттук нататък са много големи", предупреди той.

По думите му, ако съдът отмени постановлението, държавата ще трябва да връща пари, а те вече ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Националното изложение на художествените занаяти и приложните изкуства в троянското село Орешак

Празниците на народните обичаи в Орешак започват на Цветница

И тази година екипът на Националното изложение на художествените занаяти и приложните изкуства в троянското село Орешак е подготвило за посетителите си поредица от събития, които са посветени на традиционните български занаяти, на утвърдените майстори, на празниците и народните обичаи. Ще бъдат показани и постоянните изложби на предмети, които се..

публикувано на 29.01.23 в 08:35
Кирил Костадинов, директор на БНР Бургас

Кирил Костадинов: Всички в БНР - Бургас работят с изключителна мотивация и удоволствие

"Не очаквах наградата, буквално в последния момент ми казаха да седна на първия ред и вълнението ми беше огромно, когато разбрах, че сме отличени , това вероятно ми и пролича!", каза за "Нощен Хоризонт" Кирил Костадинов, директор на обществената медия в Бургас , веднага след получаване на наградата. Екипът на БНР-Бургас беше отличен на..

публикувано на 28.01.23 в 14:39
доц. Александър Сивилов

"След края на историята" с Александър Сивилов: Забравеният Сталинград

Преди 80 години, на 2 февруари 1943 г., завършва Сталинградската битка. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до победата на СССР и Западните съюзници в нея. Въпреки че за сблъсъка е писано и говорено много, повечето хора не знаят, че то е планирано от..

публикувано на 28.01.23 в 13:53
Калина Андролова

"По ръба" с Калина Андролова: Натиск за инструмента „Кьовеши“ в България

Спомняте ли си една резолюция на ЕП, която наши евродепутати щедро гласуваха, и която с много ситни букви съдържаше натиск-препоръка да признаем македонско малцинство в България. Ставаше дума, че българската държава нарушава правата на ОМО Илинден-Пирин да осъществява политическа дейност в България. Напътствието беше поставено под чертата, за..

публикувано на 28.01.23 в 13:45

Коментар на Петър Волгин: Нексо-политика и безгръбначие

От няколко дни столичният умнокрасивитет е изпаднал в състояние на трескава възбуда. Причината за това е, че политическите представители на тази социална група – формациите ПП и ДБ – заявиха желание за съвместно явяване на изборите. Ако това намерение бъде осъществено и на практика, едно изключително тежко бреме ще падне от плещите на..

публикувано на 28.01.23 в 12:23
Мариан Карагьозов

Мариян Карагьозов: Турция има нараснало самочувствие за геополитическата си тежест

"Турция вече има нараснало самочувствие, по-различно разбиране за геополитическата си тежест ." Това каза в интервю за БНР журналистът Мариян Карагьозов. Турция: Нито Москва, нито Киев имат надмощие, за да спечелят войната Борбата срещу ислямофобията е една от важните задачи на турската дипломация, част от усилията на Турция да се..

публикувано на 28.01.23 в 11:04

Алекзандър Кларксън: Европа няма стратегия за Русия

Разбирателството между Франция и Германия винаги се е смятало за най-съществено за напредъка на европейската интеграция. Близките им отношения, които се развиват в края на 50-те години, бяха определени като "френско-германския мотор" на Европа. От работата на този "мотор" е зависело оцеляването на Европейската общност и съюз в множество..

публикувано на 28.01.23 в 10:25