Това обясни пред БНР Юлия Андонова от фондация П.У.Л.С.
По думите ѝ всяка трета българка е пострадала от някаква форма на домашно насилие.
Случаите почти не се докладват, защото хората не вярват, че има кой да им помогне, отбеляза Андонова.
Десетина организации в страната предоставят безплатна кризисна подкрепа, изтъкна тя.
"Държавата тотално се провали, няма адекватна политика по отношение на хората, пострадали от насилие, по отношение на политиката за превенция."
В страната ни има едва 8 кризисни центъра, от които 6 са специализирани в оказването на помощ за пострадали от насилие, уточни Андонова и даде пример с невъзможността жена от малко населено място, отдалечено от такъв център, да бъде подкрепена.
Законът за защита от домашното насилие спешно се нуждае от промени, смята Юлия Андонова.
Броят на хората, търсещи помощ, не се променя, той е доста висок, сподели тя и насърчи нуждаещите се да се обърнат към някоя от организациите, които работят в тази сфера.
Правните услуги са скъпи, пострадалите от насилие имат затруднен достъп до защита, каквато законът предлага, огласи друг проблем Андонова.
В момента не се прилагат на практика мерките, разписани в Закона за домашното насилие, допълни тя.
Винаги първа е психологическата подкрепа и помощ. Завеждането на дело е почти последна стъпка от пътя, по който една жертва на домашно насилие разчупва модела, в който живее, коментира адвокат Миткова.
Механизмът на ограничителната заповед не работи, подчерта тя. По думите ѝ когато насилникът не спазва заповедта, жертвата няма много полезни ходове.
В МВР не се провеждат обучения за реакция при домашно насилие, е друг проблем, който открои адвокат Миткова.
В "белите страни" при подаване на сигнал за домашно насилие насилникът се извежда от дома и чак след това се извършват необходимите дейности да се установи има ли насилие и как е извършено. Това действа дисциплиниращо на насилниците, изтъкна Милена Миткова.
Според нея "в нашето общество домашното насилие е нещо нормално".
Повече детайли по темата чуйте в звуковите файлове.
Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд. Върховните съдии..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..