Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няколко археолози събраха данни за проучвания в книгата „Свищовската крепост“

Книгата „Свищовската крепост“
Снимка: Здравка Маслянкова

След три години археологически проучвания проф. Николай Овчаров в съавторство с археолога Марин Маринов и експерта по нумизматика професор Константин Дочев издадоха книгата „Свищовската крепост“, която връща Свищов на историческата сцена. Изданието и археологическите открития са в основата и на проект, с който Община Свищов ще търси европейско финансиране за над 1 милион лева за социализация на парка „Калето“, част от който е Свищовската крепост, и за развитие на културния туризъм.

След сондажните археологически проучвания на Въло Вълов през 1961-а година в крепостта Калето в центъра на Свищов не са

правени задълбочени археологически разкопки. В последните три сезона с близо 100 хиляди лева от бюджета на Свищов и малка подкрепа от Министерството на културата екипът на проф. Николай Овчаров направи детайлно проучване на Свищовската крепост и върна крайдунавския град на историческата сцена от античността, през Средновековието до Възраждането с нов прочит, благодарение на откритията, които вече са описани в книгата „Свищовската крепост“. 

В различни метаморфози крепостта и градът около нея са съществували от времето на траките преди Новата ера до средата на 19-и век. За любопитните детайли от историята на града през пети-шести век, когато е носил името на императрица, и последващите периоди на крепостта проф. Николай Овчаров разказа:  

Става дума за града Теодоропол, който в шести век е споменат и е кръстен на Теодора, жената на Юстиниан Велики. Ние доказваме в доста голяма степен на сигурност това нещо. Този град продължава да функционира през Средновековието. Находките, които излизат, включително и многобройните монети, ни показват, че той няма прекъсване. Стигаме до създаването на цитаделата. Според нашите разкопки това става по времето на цар Иван Асен Втори, големият разцвет. Тя има две кули, като главната порта е от изток. Едната кула е привратна, пази портата. Другата е голямата кула. Вътре е имало и дом на коменданта на крепостта, подземието е оформено като цистерна за водата. Нагоре имаме до осмия, деветия метър запазеност. Вътрешността, това, което е запазено, е една-единствена сграда, която е долепена до северната страна. Това е казармата“.

Марин Маринов, проф. Николай Овчаров, проф. Константин Дочев  Снимка: Здравка Маслянкова

Точно казармата се оказва изключително ценна за археолозите, защото е запазила поне три метра в дълбочина културен пласт. 

Свищовската крепост е разрушавана много пъти – в средата на 13-и век при татарското нашествие, следва османската обсада в края на 14-и век. В средата на 15-и век крепостта на два пъти е превземана от Влад Цепеш, по-известен като Дракула. През 1810 година крепостта е била минирана и стигаме до Кримската война, когато крепостта е взривена.

Трите сезона археологически разкопки и описването им в книга с богати илюстрации дават широко обяснение на обществеността за Свищовската крепост, коментира археологът д-р Марин Маринов от Историческия музей в Свищов: 

Тя е популярна с названието си Калето. Хората до скоро я смятаха за турска крепост. Никой нямаше представа какъв е този паметник, кога е построен, какво е представлявал, какви функции е изпълнявал. Смятам, че в това отношение нашите разкопки бяха изключително полезни, защото тази информация, която има за обекта, до скоро беше позната единствено на специалистите“. 

Особено ценни се оказват 150-е монети, разкрити при разкопките на Свищовската крепост, посочи експертът по нумизматика и археология проф. Константин Дочев:  

Монетите, макар и малко от разкопките – 150, но и от околността. Сега са намерени над 1500-2000 монети, дават една хронологична рамка от близо 1800 години – от времето на Октавиан Август, 14-а година след Христа, имаме монети до края на 19-и век. Някой път и аз хлъцвам от изненада и се учудвам. Когато колегата Овчаров ми изпрати снимка и на Маринов му поисках допълнителни, на една бронзова монета на тракийския цар Ремиталк Втори, той е с много точна датировка от края на управлението на Август и началото на Тиберий, т.е. около 10-14-а година след Христа. Необичайно е за Северна България тракийските монети“.

Книгата „Свищовската крепост“  Снимка: Здравка Маслянкова

Най-вероятно монетата е на тракийски войн от Римската войска и потвърждава историческата хипотеза, че след войниците идват цивилното население, лихварите и сарафите, коментира проф. Дочев.  

Книгата „Свищовската крепост“ не е локално издание, заяви историкът професор Пламен Павлов: 

Имаме възможност да погледнем страшно много върху цялата ни национална история. Така че тази книга не е само за Свищов, тя си е за цялата ни национална история, за ролята на Дунав. Разгадаването на някои загадки около Свищов дават на практика отговор на големи въпроси от националната ни история“. 

Община Свищов е с дългосрочно виждане за развитие на крепостта и района на Калето, които са почти в центъра на града, за развитие на културен туризъм, зави Росен Маринов, директор на общинската дирекция по култура: 

В момента Община Свищов разработва проект за реставриране, консервиране и социализиране на цялото пространство около археологическия обект, защото това в момента е паркова зона – да съчетава в едно и археология, и градска среда“. 

За проекта, който ще възлезе за над един милиона лева, ще се търси или европейско финансиране по програми, или ще се разчита на Плана за възстановяване, поясни Росен Маринов. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмалъ баба теке

Дервишкият център Елмалъ баба теке - легенди и мистерии

Възможно ли е край Момчилград да се намира гробът на Фатима - обичната дъщеря на пророка Мохамед ? Според преданията на местните хора, това е напълно вероятно. Смята се, че точното място е религиозен център до днешното село Биволяне , известен в миналото като най-голямото средище на дервишите. Този център съществува и днес под името Елмалъ..

публикувано на 17.06.24 в 13:07
Мурад Реджеб

В дебрите на биопринтирането

"Ние разработваме биомастила за биопечатане на човешки тъкани и органи . Работим в посока да си биопечатаме тъкани, човешки, органи – евентуално", обяснява в интервю за БНР Мурад Реджеб, управител на стартъпа "МатриКем". Компанията е започнала проучване в областта на биотъканното принтерно инженерство. "Използвайки собствени пациентски..

публикувано на 17.06.24 в 12:04
Дан Арав и съпругата му Една

Как се възстановява родният дом на Леон Арав в Пловдив

Еврейска фамилия, свързана с Пловдив, възстанови за нов живот историческа сграда на една от централните улици в града "Христо Г. Данов" .   През 1912 година там започва да приема пациенти току-що завършилия медицина във Виенския университет Леон Арав . Талантливият лекар бързо напредва в професията и скоро създава частна болница, която разполага и..

публикувано на 17.06.24 в 11:59
Дойчин Кършовски в Синсинати

Дойчин Кършовски: "Живей дълго, умирай кратко!"

В 50 -ти епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности”  усещане за Америка чрез Дойчин Кършовски, фитнес инструктор, мениджър, автор на няколко книги и филми за здравословния начин на живот.  Правилно дишане, достатъчен сън, движение, профилактични прегледи, за да не ни изненадват болестите - няколко от тайните на дълголетието. "Мотото на..

публикувано на 17.06.24 в 10:47

Кубчето на Рубик като учител

Между двата рекорда (на човека и машината) протече срещата на Ерньо Рубик с българските му фенове. Разказът му бе провокиран от въпросите. " Много ми харесва, когато видя завършената комбинация по всички страни. Това е най-красивият етап. Постигнали сте целта. Отнема време, но пък аз не съм шампион и не съм тренирал скорост. Бързото..

публикувано на 15.06.24 в 13:30
Доц. Любомир Методиев, доц. Борис Цанков и доц. Дочо Дочев

Трима български учени за тайните на Ледения континент

Още през първи век Птолемей е вярвал, че цялата суша на Земята е разпределена симетрично. Следователно щом има земи на север, то има земя и на юг. В много стари европейски карти тази земя е изобразена хипотетично, а мореплавателите все повече се доближавали до нея.  Южната земя е била открита в началото на 19 век. От тогава тя привлича все..

публикувано на 15.06.24 в 11:09

Клетки върху чип? Да, възможно е!

" Пошегувах се с майка ми след операцията. Първото нещо, което направих, след като се събудих. Исках да знае, че не съм се променил, така че, когато влезе при мен и ми каза: "Здравей, как си, как се чувстваш?", я погледнах и я попитах: "А ти коя си?". Въобще не беше щастлива! Гледаше към лекарите с изражението: "Моля ви се някой да обясни..

публикувано на 13.06.24 в 18:18