Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няколко археолози събраха данни за проучвания в книгата „Свищовската крепост“

Книгата „Свищовската крепост“
Снимка: Здравка Маслянкова

След три години археологически проучвания проф. Николай Овчаров в съавторство с археолога Марин Маринов и експерта по нумизматика професор Константин Дочев издадоха книгата „Свищовската крепост“, която връща Свищов на историческата сцена. Изданието и археологическите открития са в основата и на проект, с който Община Свищов ще търси европейско финансиране за над 1 милион лева за социализация на парка „Калето“, част от който е Свищовската крепост, и за развитие на културния туризъм.

След сондажните археологически проучвания на Въло Вълов през 1961-а година в крепостта Калето в центъра на Свищов не са

правени задълбочени археологически разкопки. В последните три сезона с близо 100 хиляди лева от бюджета на Свищов и малка подкрепа от Министерството на културата екипът на проф. Николай Овчаров направи детайлно проучване на Свищовската крепост и върна крайдунавския град на историческата сцена от античността, през Средновековието до Възраждането с нов прочит, благодарение на откритията, които вече са описани в книгата „Свищовската крепост“. 

В различни метаморфози крепостта и градът около нея са съществували от времето на траките преди Новата ера до средата на 19-и век. За любопитните детайли от историята на града през пети-шести век, когато е носил името на императрица, и последващите периоди на крепостта проф. Николай Овчаров разказа:  

Става дума за града Теодоропол, който в шести век е споменат и е кръстен на Теодора, жената на Юстиниан Велики. Ние доказваме в доста голяма степен на сигурност това нещо. Този град продължава да функционира през Средновековието. Находките, които излизат, включително и многобройните монети, ни показват, че той няма прекъсване. Стигаме до създаването на цитаделата. Според нашите разкопки това става по времето на цар Иван Асен Втори, големият разцвет. Тя има две кули, като главната порта е от изток. Едната кула е привратна, пази портата. Другата е голямата кула. Вътре е имало и дом на коменданта на крепостта, подземието е оформено като цистерна за водата. Нагоре имаме до осмия, деветия метър запазеност. Вътрешността, това, което е запазено, е една-единствена сграда, която е долепена до северната страна. Това е казармата“.

Марин Маринов, проф. Николай Овчаров, проф. Константин Дочев  Снимка: Здравка Маслянкова

Точно казармата се оказва изключително ценна за археолозите, защото е запазила поне три метра в дълбочина културен пласт. 

Свищовската крепост е разрушавана много пъти – в средата на 13-и век при татарското нашествие, следва османската обсада в края на 14-и век. В средата на 15-и век крепостта на два пъти е превземана от Влад Цепеш, по-известен като Дракула. През 1810 година крепостта е била минирана и стигаме до Кримската война, когато крепостта е взривена.

Трите сезона археологически разкопки и описването им в книга с богати илюстрации дават широко обяснение на обществеността за Свищовската крепост, коментира археологът д-р Марин Маринов от Историческия музей в Свищов: 

Тя е популярна с названието си Калето. Хората до скоро я смятаха за турска крепост. Никой нямаше представа какъв е този паметник, кога е построен, какво е представлявал, какви функции е изпълнявал. Смятам, че в това отношение нашите разкопки бяха изключително полезни, защото тази информация, която има за обекта, до скоро беше позната единствено на специалистите“. 

Особено ценни се оказват 150-е монети, разкрити при разкопките на Свищовската крепост, посочи експертът по нумизматика и археология проф. Константин Дочев:  

Монетите, макар и малко от разкопките – 150, но и от околността. Сега са намерени над 1500-2000 монети, дават една хронологична рамка от близо 1800 години – от времето на Октавиан Август, 14-а година след Христа, имаме монети до края на 19-и век. Някой път и аз хлъцвам от изненада и се учудвам. Когато колегата Овчаров ми изпрати снимка и на Маринов му поисках допълнителни, на една бронзова монета на тракийския цар Ремиталк Втори, той е с много точна датировка от края на управлението на Август и началото на Тиберий, т.е. около 10-14-а година след Христа. Необичайно е за Северна България тракийските монети“.

Книгата „Свищовската крепост“  Снимка: Здравка Маслянкова

Най-вероятно монетата е на тракийски войн от Римската войска и потвърждава историческата хипотеза, че след войниците идват цивилното население, лихварите и сарафите, коментира проф. Дочев.  

Книгата „Свищовската крепост“ не е локално издание, заяви историкът професор Пламен Павлов: 

Имаме възможност да погледнем страшно много върху цялата ни национална история. Така че тази книга не е само за Свищов, тя си е за цялата ни национална история, за ролята на Дунав. Разгадаването на някои загадки около Свищов дават на практика отговор на големи въпроси от националната ни история“. 

Община Свищов е с дългосрочно виждане за развитие на крепостта и района на Калето, които са почти в центъра на града, за развитие на културен туризъм, зави Росен Маринов, директор на общинската дирекция по култура: 

В момента Община Свищов разработва проект за реставриране, консервиране и социализиране на цялото пространство около археологическия обект, защото това в момента е паркова зона – да съчетава в едно и археология, и градска среда“. 

За проекта, който ще възлезе за над един милиона лева, ще се търси или европейско финансиране по програми, или ще се разчита на Плана за възстановяване, поясни Росен Маринов. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даниела Ненова

Даниела Ненова между театъра и любовта към птиците

"Живея извън града, извън Синсинати в гората, място, което рехабилитира хищни птици. Понякога хората се учудват как мога да съчетавам природа и гори, и планини с театър, защото едното изисква голям град, другото изисква спокойствие, но аз съм си намерила място, което съчетава и двете, каза за "Хоризонт" 33 годишната актриса Даниела Ненова гост в 51..

публикувано на 25.06.24 в 10:57

Сприхав и без гащи... Защо 90-годишният Доналд Дък остава попкултурна икона?

Това пък е пародия на "Лошото момче" на Били Айлиш в изпълнение на плюшен Доналд Дък със собствен канал в YouTube . Музикалните пародии с патока са плод и на изкуствен, и на естествен интелект, но не са новост. И в киното, и в игрите, и в комиксите Доналд има сатирични двойници, за част от които Disney се разправя в съда с..

публикувано на 24.06.24 в 22:12

Запазената марка на село Паскалевец е самодивската еньовска ракия

В село Паскалевец, община Павликени, са превърнали делниците в празници. Баби, снахи и внучки пазят и предават българските традиции и обичаи. Селото е създадено преди повече от 550 години и има интересна история. Било е околийски център, а негов мирови съдия е бил прословутият Марко Тотев. Хората в Паскалевец са дружелюбни и с чувство за..

публикувано на 23.06.24 в 06:35

От Враца до Севиля: Постелекторален изотопски преглед

Спецификите на политическите процеси у нас и цялостно в Европа не остават незабелязани от "Изотопия". Изборите за депутати в Европейския парламент няма да направят изключение. Затова решихме да ви поведем на една следизборна разходка, която да ни запознае с някои локални и континентални процеси.   Какво ви очаква: От Испания до Кипър, където ще си..

публикувано на 21.06.24 в 14:38

Следкарнавално: Габровци ще продават вече ненужни макети на политици

Карнавалът в Габрово отшумя, но неговите организатори не спират да се шегуват като обявяват, че ще разпродават кукли на политици - от тези, които видяхме точно преди месец във веселото шествие. Парламентарните избори минаха, някои политически лидери още осмислят резултатите от вота, други вече си подадоха оставките. Габровци обмислят..

публикувано на 21.06.24 в 06:50

Разорани и унищожени полски пътища в Златаришко. Земеделци се жалват, реакция няма

Неправомерно усвоени общински полски пътища в Златарица създават проблеми на земеделски стопани да обработват земите си и да приберат реколтата, създават се предпоставки за пожари и за конфликти между производителите . В Златарица кметът миналата година разрешава на брат си безплатно и безпроблемно да разоре и засее полските пътища. Братът..

публикувано на 20.06.24 в 08:59

В Павликенско: Села на драстичен воден режим, поредно лято на протести

Община Павликени е пред обявяване на частично бедствено положение заради безводието . Половината села са на воден режим . През лятото към тях ще се добавят и още селища. Основната причина е пресъхването на водоизточниците. Частично решение за пет от селата е да бъде пусната вода по каналите на "Напоителни системи" , която да вдигне нивото..

публикувано на 18.06.24 в 06:52