До какво ще доведе създаването на национална аграрна камара?

Това каза пред БНР бизнесменът Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.

Днес трябва да се постави началото на неформални разговори, допълни той и уточни, че до момента законопроектите за браншовите организации ги разделят и скарват помежду им.

От 1992 г. са първите законопроекти за Закон за браншовите организации. До ден днешен няма влязъл дори на парламентарна комисия, посочи месопреработвателят.

В една държава, в един бранш може да има само една браншова организация със структури по места. Не може в един бранш да функционират повече от една, стават грозни скандали, а този антагонизъм не помага на никого, подчерта Вътев. По думите му е необходимо самоорганизиране на аграрния сектор.

България от водеща аграрна страна в момента не стои конкурентноспособно на международния пазар. Зърнените и маслодайните продукти са там, но от над 80 култури стигаме до 42, коментира генетикът акад. Атанас Атанасов, един от водещите земеделски учени у нас.

"Ние нямаме вече национална сигурност в областта на семената. Остави машини, торове, пестициди. Утре, вдругиден, при някои неудачи, България може да се окаже в ситуацията, че не може да задоволи елементарната си продоволствена сигурност", заяви той.

Аграрната камарата трябва да включва в себе си национално представителни организации, посочи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, който е част от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според нея първо трябва да има Закон за браншовите организации, а после да се създаде национална аграрна камара.

Има организации, които не работят, отказват да направят локални структури, но когато има закон, който те принуждава да създадеш работещи, а не бутафорни структури, тогава няма да имаш избор – или ще оцелееш, или не, коментира Жекова в предаването "Преди всички".

Политиците нямат интерес да има силни гилдии, каза тя.

"Няма нужда от разговори с политици, трябва браншовици да си решим проблема помежду си", посочи Кирил Вътев. По думите му има "ментета", които трябва да се изчистят, но има и малки организации, които не са толкова мощни.

Акад. Атанас Атанасов е категоричен, че не може от водеща аграрна страна да сме вносител на продукция, като това кореспондира с "влошеното здравословно състояние на българската нация".

Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.