Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

РЗИ-София: Епидемичната обстановка по отношение на инфекциите в София е спокойна

Проф. Кожухарова: Не бива да се създават страхове за скарлатината

Масовата употреба на антибиотиците е нож с две остриета, подчерта епидемиологът

Снимка: БГНЕС

Превантивно даване на антибиотици не е правилно, заяви пред БНР епидемиологът проф. Мира Кожухарова в коментар на тревожните новини от Великобритания, където вече 9 деца станаха жертва на бактериална инфекция. На Острова имат намерение да започнат да се дават превантивно антибиотици в училищата, където има случаи на заразявания.

"Данните, свързани с инфекциозни заболявания винаги са притеснителни. Агенцията по здравна сигурност на Великобритания сочи, че през този сезон имат много по-голям брой случаи на болни от скарлатина, което е процентно свързано с увеличаване на броя на инвазивните инфекции", коментира тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Проф. Кожухарова припомни, че стрептококите от група А са много масово разпространени бактерии. С тях всички се срещаме през целия си живот непрекъснато, добави тя и обясни:

"В огромния процент от хората те въобще не предизвикват симптоми. Обикновено предизвикват леки заболявания от типа на ангина, фарингит, може да се развие и скарлатина".

Според нея масовото разпространение на стрептококи не е предизвикано от отслабен имунитет, а е свързано с изолацията покрай пандемията от Ковид-19.

Проф. Кожухарова подчерта, че винаги има смъртни случаи:

"Във Великобритания в момента просто имат по-голям брой смъртни случаи. В годините преди пандемията винаги е имало, включително и при деца. Инвазивната стрептококова инфекция може да бъде смъртоносна не само за деца, а за всички възрастови групи. Смъртни случаи винаги е имало, но когато има много по-голям брой заболели, във всички случаи може да очакваме, че и смъртните случаи ще бъдат повече".


Превантивно даване на антибиотици не е правилно, категорична е тя. В България при случай на огнище на скарлатина първо се предприема изследване на контактните, обясни епидемиологът и добави, че само при хората, при които се докажат стрептококи, се прилага антибиотично лечение.

"Масово да се дава антибиотик на всеки, може да повлияе на стрептококите, но крайният ефект няма да бъде добър с оглед на рискове от създаване на резистентност и то не на стрептококите, които към момента са чувствителни на 100% на лечение с пеницилин. Пеницилинът си остава сигурно средство срещу стрептококи от група А. /…/ Масовата употреба на антибиотиците е нож с две остриета и такова решение трябва много внимателно да се претегли".

Всяка година в България има 4-5 хил. случая на регистрирани заболявания на скарлатина, посочи проф. Кожухарова и добави, че не бива да се създават никакви страхове в тази посока.

Седмичната оперативна информация от РЗИ-София показва, че епидемичната обстановка в София е спокойна по отношение на инфекциите.

Ситуацията във Великобритания:

Припомняме, че вече девет деца във Великобритания станаха жертва на бактериална инфекция. Загрижеността на британските здравни власти е изключително голяма.

Бактериалните инфекции се причиняват от стрептококи от група А, точно както е това при скарлатината. Актуалните насоки на Обединеното кралство за огнищата на скарлатина от месец октомври постановяват, че антибиотици могат да се използват за предотвратяване на нови случаи в училища, но решение за това трябва да бъде взето от местните медицински екипи за всеки конкретен случай.

В Обединеното кралство по принцип много рядко се изписват антибиотици, особено пък по-масово, тъй като се смята, че това може да доведе до резистентност към сериозни инфекции сред населението. Професор Адам Фин, специалист по педиатрия в университета в Бристол, заяви за Би Би Си, че високата летва за използване на антибиотици обаче сега може да бъде занижена.

„Стандартните насоки са, че чакате два случая в институция като училищата, преди да излезете с решение за антибиотици, но като се има предвид броят на смъртните случаи и голямата тревога в момента, тези насоки могат да бъдат коригирани и можем да видим по-широка употреба на антибиотици“, каза професор Фин.

Министърът, който отговаря за училищата Ник Гиб също заяви, че прибягването до антибиотици и вземането им и от деца, които нямат симптоми, но са в огнищата на зараза, е реална опция, като въпросът вече е бил обсъден в Камарата на лордовете.

Междувременно от своя страна заместник-министърът на здравеопазването Мария Колфийлд заяви, че няма недостиг на антибиотици. „Искаме да успокоим родителите, чиито деца имат симптоми и които се нуждаят от помощ. Общопрактикуващите лекари и Бърза помощ са напълно готови да окажат максимално съдействие“, изтъкна Мария Колфийлд.

Иначе здравните експерти продължават да призовават родителите и лекарите да бъдат бдителни за появата на симптоми, както и за увеличаване на случаите, защото нивото на заразяване е много по-високо от предишни години по това време на годината. Има различни теории защо това е така. Едната е, че в резултат на пандемията от Ковид-19 и изолацията на децата се е стигнало до отслабване на имунната им система. Според друга пък това е страничен ефект от облекчаване на пандемичните ограничения, довели до по-голям физически контакт и по-лесно разпространение на инфекциите.

Статистиката показва, че за седмицата от 14 до 20 ноември са регистрирани 851 случая на скарлатина, докато предишните години за същото време е имало средно по 186 случая.

Стрептокотите от група А причиняват различни заболявания. Често симптомите са незначителни – възпалено гърло и кожни обриви, което се лукава с антибиотици. Някои заразени обаче развиват скарлатина със сериозни кожни обриви и симптоми като при грип с висока температура. Много рядко стрептококите от група А обаче причиняват инвазивна бактериална инфекция, която може да бъде смъртоносна. В тези случаи температурата надхвърля 38 градуса и се съпътства от сериозна мускулна болка. Тогава е абсолютно наложителна медицинска помощ.


Цялото интервю и репортажа от Великобритания чуйте в звуковите файлове. 


По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33
Мерим Тенев

Мерим Тенев: Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие

" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...

публикувано на 03.05.24 в 15:44