Бойко Василев: Атмосферата в Сараево все още е заредена с много любов и съжителство, с много омраза и война

"Алеята на снайперистите е главен герой в този филм. Това е истинската главна улица в Сараево, която беше обстрелвана и която зрителите ще видят днес и тогава", каза в предаването "Хоризонт до обед" журналистът Бойко Василев.

Филмът разказва "за хората, които все пак остават в Босна и Херцеговина" на фона на масовата емиграция и са нейната съединителната тъкан. Василев сподели, че търси хората, "които са добри и които и по време на войната, и сега не говорят за омразата", но те са малцинство.

Героите от филма са основно от смесени семейства. Една от тези героини – Ваня Михайлович, тогава е била на 3 години, сега е на 32. Тя е типичен случай за Сараево, защото градският дух носеше това съжителство, разказа журналистът.

Василев възрази срещу клишето за "обикновените хора", които нямат никаква вина и биват скарани от "лошите", които идват отвън.

"Това не е вярно. И именно това е трагедията на семейство Михайлович, които са останали хора, но около тях други не са. Затова атмосферата в Сараево все още е заредена от този неочакван микс от страшно много любов и съжителство и страшно много омраза и война."

В украинската война има друго клише – западното, което призовава руснаците да се вдигнат по улиците, за да свалят Владимир Путин, отбеляза Бойко Василев.

"Това е невъзможно. Първо трябва да има поражение и след това може да има катарзис, а може и да няма. Това сочи примерът на югославските войни – първо нещата трябва да бъдат решени на терена на войната и чак след това може да се мисли за другото."

Във филма си Василев търси връзка между юговойната и настоящата в Украйна. Неговите събеседници правят аналогия.

Според един от героите "Украйна вече доскучава на световната публика, става банална и от това идват само проблеми", посочи той.

"Истината потъва в многотията, проблемът потъва в многотията, става банален. Боян беше изобразил на един от своите стари плакати за Сараево Киев и Европа, която е в една и съща поза – тогава и сега, един вид – не ме интересува, далече съм."

"Нещата са доста сложни. Пътят към Европа е дълъг. За тях Европа е това, което беше за нас през 90-те – мечта, мираж, чудо, златен дъжд. Ние не можем да кажем на хората, които искрено вярват в Европа – недейте!", коментира журналистът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

В публикацията са използвани кадри от документалния филм