"Това е мощта, силата на литературата. За да мога да говоря за тази история, която се случи много отдавна - през 1985 г. моята майка беше изнасилена и убита от лице, осъдено на доживотен затвор - много по-късно си дадох сметка, че този човек беше съсипал нашия живот и трябваше да открия своя собствен поглед върху това действие. Обществото осъди този убиец, обществото се изчисти морално от този потенциален враг, но вътрешните болежки не са поправени. Това е задачата, ролята на литературата – да разнищи този въпрос. Да срещне самия убиец с неговия жест, преминавайки през неговия поглед", разказа авторката в интервю за БНР.
Литературата е невероятно, гениално средство, убедена е Софи Дол.
"Убиецът на майка ми не е реален човек, това е персонаж. Аз го манипулирам и му казвам какво да прави, къде да отиде и т.н. В това се състои моето истинско отмъщение. Срещата между мен и убиеца на майка ми е измислена от мен, не е реална, тя се е случила само в романа. Този подход, тази техника носи своите невероятни положителни резултати", изтъкна тя.
Дол разкри още, че става въпрос за сложна стилистична композиция, в която има две гледни точки: на дъщерята на жертвата и на убиеца.
"Авторът е поставен в специална морална позиция – на човека, който от свое име раздава правосъдие. Той по-скоро поема формално аз-а на убиеца, като го използва за себе си и слага своите мисли в неговата уста. Това е много деликатно упражнение."
Запитана може ли прошката да е по-силно наказание от присъдата, в предаването "Хоризонт до обед" Софи Дол коментира:
"Нямам отговор. Това са философски, метафизични въпроси. Дали прошката може да бъде по-суровото наказание – това е все едно да се изтриеш от лицето на човечеството. Всъщност си станал едно абсолютно нищо – до такава степен, че може да ти се прости. Забавлявайки се да разхождам моя персонаж през романа, да направя от него един малък, страхлив градинар – именно това е най-голямото наказание за него."
"Заглавието напомня за голямо пране, за голямо почистване – опитваме се да изплакнем, да измием, да почистим лошите спомени, несправедливостта, неизтърпяното наказание. До момента, в който водата стане толкова чиста, че да сме способни да пишем. Точно в този момент от грозотата на престъплението се появява красотата на поезията", смята френската писателка.
Цялото интервю чуйтев звуковия файл.
Превод в ефир: Магдалена МарчеваПриключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..
Не случайно преговорите за правителство се прекратиха в неделя, след като ДБ са внесли в работната група – преговорния екип, конкретни предложения с..