Констанце Щелценмюлер: Европа е притеснена, че огромните държавни субсидии за зеления преход в Америка ще изкривят пазара и ще са в ущърб на европейската икономика

IRA помрачава единството между трансатлантическите съюзници. Не Ирландската републиканска армия, а 430 милиарда долара тежкият американски антиинфлационен закон Inflation Reduction Act.

Европа е притеснена, че огромните държавни субсидии за зеления преход в Америка, до които достъп имат - поне засега - само американски компании, ще изкривят пазара и в крайна сметка ще са в ущърб на европейската икономика, която и без това се задъхва под натиска на енергийните цени.

10 - годишни данъчни облекчения, 4000 долара при покупката на електроавтомобил втора ръка и 7500 долара за нов - това са само част от помощите за американците, които предвижда приетия още през август закон. Горчив привкус за европейците оставят обаче и високите цени на втечнения газ, който Америка с готовност изнася за Европа, помагайки й да преодолее спрените руски доставки. И така в столиците на Стария континент все по-често се чува въпросът: "Докога ще продължи тази America-First-политика?" Брюксел заговори за Вашингтон като за "конкурент", а не партньор. И че антиинфлационният закон противоречи на правилата на Световната търговска организация.

Икономическата политика на Съединените щати винаги е била тясно обвързана с политиката за сигурност. За Констанце Щелценмюлер, германски авторитетен анализатор във Вашингтонския институт Брукингс, американското антиинфлационно законодателство всъщност е съвсем по вкуса на европейците, но в друг аспект.

Този закон е първият в американската история, който носи осезаема промяна в политиката за опазване на климата. Това е първият сериозен опит за преориентиране на американската икономика към намаляване на вредните емисии и преминаване от изкопаеми горива към възобновяема енергия. Това, само по себе си, напълно отговаря на интересите на Европа.

Проблемът е, че зеленият преход в Съединените щати е обвързан с огромни субсидии за американските компании. И че европейските компании не могат да се възползват от тях. Тази седмица бях в Европа, имах редица срещи в Германия и Нидерландия, и за политиците и анализаторите, с които разговарях, в момента няма друга по-важна тема от този протекционистки закон.

За мен обаче проблемът е друг - европейците сякаш искат да използват американския закон за отприщване на една презокеанска надпревара в раздаването на субсидии. Големият въпрос сега е, дали е възможно да накараме американците да допуснат европейските компании до зелените субсидии. И ако не - как да отговори Европа, където има големи различия между страните членки на ЕС.

Ще говорим и за това, но нека първо Ви попитам, смятате ли притесненията на Европа за основателни?

Притесненията са основателни, защото европейските компании по принцип са много гъвкави и действително могат да се изкушат от американските субсидии и да прехвърлят дейността си в Съединените щати. Мисля обаче, че в Белия дом проявяват разбиране към тези опасения. При посещението на френския президент Еманюел Макрон във Вашингтон Джо Байдън намекна, че допуска да има някакви изключения. Но не забравяйте, че за Байдън въпросът има и вътрешнополитическо значение.

Споменахте големите различия в Европа за това, как да реагира на протекционистката американска политика без да допусне нова търговска война. Франция заговори открито за ответни мерки. А германският финансов министър Кристиян Линднер предупреди, че при нова търговска война би имало само губещи от двете страни на океана. Как изглежда този назряващ конфликт на фона на войната в Украйна и на уверенията, че Западът е единен?

Вашингтон напълно осъзнава, че има нужда от подкрепата на Европа в противопоставянето на руската агресия. В този смисъл Европа има как да се противопостави на Америка. Но и от двете страни на океана трябва да внимаваме Русия и Китай да не се възползват от това моментно разногласие.

Германският канцлер Олаф Шолц публикува обширно есе в американското издание ForeignAffairs, в което изложи своите виждания за глобалната нова ера след руското нахлуване в Украйна. Терминът Zeitenwende вече се използва дори и в България. Какво място обаче заема Китай в тази нова ера, която според Шолц няма да е подобие на Студената война с противопоставяне на два лагера около Съединените щати и Китай?

Проблемът на Германия е, че вече има три различни стратегии за отношенията с Китай - есето на канцлера социалдемократ е официално публикувано становище, а другите две изтекоха в интернет. Така стана ясно, че външното министерство също има изготвена стратегия, която е много критична и остра. Критична, но не чак толкова, пък е стратегията на министъра на икономиката, който също като външната министърка е представител на Зелените в правителството.

Въпреки че тонът в есето на канцлера, в сравнение с другите два текста, е най-мек, в Китай има защо да са гневни. Също и в Германия. Имам предвид китайското лоби, което напразно се надяваше на задълбочаване на икономическите отношения. Можем да критикуваме Шолц, че преди месец отиде в Китай, но трябва да признаем, че там той даде да се разбере, че не одобрява външната политика на Китай в сегашния основен геополитически конфликт.

Несъгласието се отнася и до опитите на Китай да изгради монопол на влияние върху целия тихоокеански регион, до купуването на влияние в развиващи се страни чрез китайски инвестиции, до нелоялната конкуренция с развити демокрации като Съединените щати и Германия и т.н. Да не говорим за откритите заплахи към Тайван и погазването на човешките права в Китай.

Германия все по-отчетливо показва, че залага на по-тесни икономически връзки със съседните на Китай държави. А това няма как да се харесва на Пекин.

Фактът, че тройната коалиция в Берлин има три различни стратегии за Китай е достатъчно притеснително и не говори добре за сплотеността на правителството. Това не е ли още една причина Съединените щати да не се доверяват на Германия, която първо допусна безпрецедентна енергийна зависимост от Русия, а сега продължава да бъде силно икономически зависима от Китай?

Не бих се съгласила с Вашето предположение. Ако някога Америка не е вярвала на Германия, това беше по време на президентството на Доналд Тръмп. Напротив, администрацията на Джо Байдън е изключително благосклонна към сегашното германско правителство. За съжаление, Германия - за сега - не може да отговори на всички очаквания - както на американците, така и на европейските партньори. Ето, съвсем наскоро Берлин призна, че скоро няма да може да изпълни натовската цел за 2 процента от БВП за разходи за отбрана.

Колкото и да съм критична към правителството в Берлин, трябва да призная, че Германия се движи в правилната посока. Включително и по отношение на една много по-предпазлива политика спрямо Китай. А и Съединените щати не могат напълно да се откъснат от Китай, особено във високотехнологичното производство на полупроводници и чипове, както и в производството на продукти с двойна употреба.

Между Вашингтон и Берлин със сигурност има различия, но в едно няма съмнение - и Европа, и Америка осъзнават, че са изправени срещу един много по-протекционистки настроен и по-агресивен Китай. Затова вярвам, че рано или късно различията ще бъдат преодолени.