Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Голяма част от политиците декларират, че искат да сме част от еврозоната, но на дела правят точно обратното"

Добри Митрев за ръста на минималната заплата: Хората ще получават повече, но ще потребяват по-малко

"Работодателите ще бъдат принудени да повишат всички възнаграждения, не само МРЗ. Ще влезем в спирала, от която няма излизане"

Добри Митрев
Снимка: БГНЕС

"След колосалния спад от 2020 г. имаше голям оптимизъм за 2021 г. През 2021-ва за 2022-ра година, че ще излезем от всички тези кризи. Войната, енергийната криза унищожиха този оптимизъм и сега очакванията за 2023-а не са оптимистични."

Това каза в интервю за БНР председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

"Добрата новина за българския бизнес е, че в началото на този месец Народното събрание прие доста по-добра програма за компенсиране на високите цени на електрическата енергия."

По думите му някои от антикризисните мерки обаче са били ненавременни и несигурни във времето напред, а тази несигурност и непредвидимост е била  калкулирана в крайните цени на стоките и услугите.

Компаниите се насочват към инвестиции в енергийна ефективност и енергоизточници за собствено потребление, отбеляза Митрев.

Относно предложенията за вдигане на минималната работна заплата председателят на БСК изтъкна, че хората ще получат повече като число, но в края на следващата година с тези средства ще могат да закупуват по-малко, отколкото сега с настоящата минимална работна заплата.

"Защото това е гориво за инфлацията. Хората ще получават повече като средства, но ще потребяват по-малко, защото цените ще бъдат по-високи."

Работодателите ще бъдат принудени да повишат всички възнаграждения, не само МРЗ и ще влезем в една спирала, от която няма излизане, прогнозира Добри Митрев и попита депутатите откъде ще дойде ресурсът за тези средства.

"Данъкоплатците съгласни ли са това да бъде за сметка на повишаване на данъчната и осигурителна тежест?"

Този дефицит ще ни отдалечи изключително много от еврозоната, поясни Добри Митрев.

Голяма част от политиците декларират, че искат да сме част от еврозоната, но на дела правят точно обратното, което е "ясно нежелание България да стане част от валутния механизъм", посочи в заключение той.

"Някои ги е страх, че при обмяната на лева в евро някой ще трябва да доказва произхода на средствата си, някой като че не иска българите да станат по-богати, да имаме по-ниски кредити, да нямаме разходи за превалутиране. Че ще бъдем маст от инвестиционно пространство истинско, европейско, в което компаниите ще имат желание да инвестират в една сигурна среда."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Неда Терзиева

Неда Терзиева: Българи, нахранете душата си - тя е тази, която ще вземем нагоре с нас

По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем позитивни, да почувстваме нови сили, за да продължим напред. Казват, че енерготерапията е професията на бъдещето. В съвременното ни общество енергията се влага в много и различни неща и..

публикувано на 02.07.25 в 08:15
Калина Георгиева

Преподавател по информационно право: Държавата да ограмотява за ИИ!

Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..

публикувано на 01.07.25 в 11:15
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование - в НС до средата на юли

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура.  "И преди да го публикуваме..

публикувано на 26.06.25 в 13:51
 Д-р Теодор Димитров

Д-р Теодор Димитров: На 6-то място сме по затлъстяване в Европа заради нездравословното хранене

Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването  между 30% и 70% от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10% до 30% – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33%, а на тежко затлъстяване – със 130%.  В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване,..

публикувано на 26.06.25 в 13:32

Какво да направят абитуриентите, прекъснали здравните си вноски?

Абитуриентите често пропускат да заплатят здравните си вноски в периода между завършване на средното образование и началото на обучението в университет или постъпване на работа на трудов договор. Много от тях не са наясно , че през тези месеци здравното им осигуряване е прекъснато. Други знаят – чули са от близки или в часовете по..

публикувано на 25.06.25 в 11:01
Доц. Петя Трифонова

Доц. Петя Трифонова от Националния институт по геофизика разказва за магнитните бури

Нито едно същество на земята не може да живее без енергията, която идва от нашата звезда. Слънцето, център на нашата планетарна система е съставено от гореща плазма и магнитни полета . Температурата на повърхността му е повече от 5500 градуса. То освобождава енергията си чрез ядрен синтез. Горещата му корона отправя на далече поток от заредени..

публикувано на 23.06.25 в 12:06

Весела Герчева: Експонатите в музеите трябва да "живеят"! Пари има

"Българските музеи пазят невероятни находки, невероятни богатства . Тези експонати трябва да "живеят ". Това каза в интервю за БНР Весела Герчева, която представи магистърската програма "Съвременни музейни експозиции" към департамент "Археология" на Нов български университет. По думите ѝ, програмата дава инструменти както на работещи..

публикувано на 23.06.25 в 10:31