Държавният план-прием за гимназиите чертае съдби, но влияе ли на икономиката?

"По начина, по който се организира в България, държавният план-прием от моя гледна точка е един комунистически атавизъм, или анахронизъм. Аз не си спомням утвърждаването на план-прием при комунизма, нямам спомен за това, но в този закон го има", коментира пред БНР Митко Кунчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе и един от признатите експерти в средното образование.

Ако приемът е по-отворен като брой паралелки и брой ученици, броят и на неудовлетворените ученици ще намалее, казва той.

"Ще бъдат няколко хиляди ученици, които ще отидат там, където биха имали по-голямо желание."

Ученикът трябва да ходи с желание на училище, той трябва да попадне в гимназиална степен в училище, в което той би предпочел да учи, подчертава Кунчев.

В момента в държавния план-прием за всяка област се залага число, което показва максималния брой паралелки. Така според МОН се балансира броят на учениците с броя на паралелките.

"По този начин директорът на всяко училище е напълно спокоен, че за него ще има ученици. Няма значение какви. И тогава конкуренцията между директорите е кой да се сговори с началника на РУО, така че да му отпусне повече паралелки."

Според Митко Кунчев обаче моделът може да е друг и в основата му да  стои анализ на местната власт. По думите му, ако училищата имат възможността самостоятелно да обявяват определен брой паралелки, ще се повиши и конкуренцията за привличане на ученици, които искат да учат точно това, което е обявено.

"В някои училища ще се насочат повече ученици, в други – по-малко. Тогава местната власт може да регулира проблема не като притиска приема, а като преразгледа мрежата от училища. Мрежата от училища не е дадена веднъж завинаги."

Указанията за прилагането на план-приема съдържат целеви стойности по области – за всяка област какъв процент ученици трябва да отидат в професионално обучение, какъв е общият брой паралелки, който не трябва да бъде надвишаван и какъв процент профили и професии трябва да бъдат STEM (наука, технологии, инженеринг, математика).

Кунчев отправя критики към аргумента за "ориентиране и насочване на учениците към специалности от професии и профили, които ще им позволят ефективно да се реализират на пазара на труда".

"Значи, не се предполага, че някои от тези ученици ще стават студенти. Всичко трябва да се насочи към пазара на труда. Малко по-надолу пише, че трябва да се повишава делът на приетите в 8 клас ученици в професионални гимназии и паралелки с професионална подготовка."

Според него вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование и затова "трябва постоянно да се увеличава броят на учениците, които се насочват чрез държавния план-прием към професионални гимназии" (бившите техникуми).

"По този начин се получава много силно влияние върху съдбата на учениците."

Трябва да има обществен дебат относно този процент, убеден е Митко Кунчев.

"Това е абсурден процент, не бива да го има. Такова нещо като държавен план-прием не бива да съществува. Това си е проблем съответната област, в съответната община да обсъдят – те трябва да си решават тези проблеми", категоричен е образователният експерт.

От завършили тази година 455 ученици в 9 професионални гимназии в Русе, работа по специалността са започнали 103-ма, или почти 23%, дава пример Кунчев. Други 22% са започнали работа, но не по специалността.

"Което поставя много сериозен въпрос пред смисъла на държавния план-прием. Смисълът на завършената професия, придобитата специалност се губи."