Какви са проблемите пред стартъпите в сектора на отбраната?

На фона на бума на стартъпи възможно ли е сектор "Отбрана" да се възползва от това. Отговорът е да., но не съвсем. Специфичните изисквания в законодателството не са гъвкавият начин за навлизане на фирми, търсещи най-авангардното в сектора на отбраната. Опити има. Успехът е променлив. Какви са проблемите пред стартъпите в сектора на отбраната?

Няма еднозначен отговор на въпроса лесно ли се правят старътъпи в специфична област като отбраната. Български фирми - стартъпи работят в този сектор. А войната в Украйна отворила интереса към нови разработки, казват експерти. Пламен Ташков е собственик на фирма за бронежилетките, каските и средствата за защита. Започнал от „гола поляна“ преди 20-тина години. И затова вероятно експертите дават и него за пример като стартъп. Но не вътрешна мотивация, а опитът и дългогодишната практика извоювали на Пламен Ташков пазари в над 60 държави. С този опит Пламен Ташков казва: 

"Не е лесно да се прави стартъп в сферата на отбраната. В отбранителната сфера много голяма част от поръчките идват след тръжни процедури, за което трябва, да започне стартап, трябва да се базират и на знания, които имате, някакъв натрупан опит, трябва да имате увереност".

Но не административните трудности са проблемът, допълва Пламен Ташков:

"Оръжейна фирма, която прави стартъп, тя трябва да си изкара разрешение за износ. Няма значение дали е стартап или е друга оръжейна фирма. Говорим за фирма в отбранителната индустрия, нали, тя трябва да има разрешение за търговия с оръжие и стоки с възможна двойна употреба. Има затруднения понякога, но те не са от корупционна гледна точка. А чисто политически. За войната в Украйна не сме развивали успех. Не сме продавали, тъй като съвсем до скоро беше забранено да се продава оръжие към Украйна. А бронежилетката е оръжие по смисъла на закона. Трябва да мине през тази бюрокрация. Но тя не е толкова тежка бюрокрация. Всички документи са изписани много добре, не са тежки административните процедури. Веднъж когато човек е запознат и когато си направил всички процедури, няма такива трудности".

Но Ивелин Добрев, който е бил юрист към старътъп, пожелал да работи в сектора на отбраната, е по-скептичен. Цедката за получаване на лиценз е достатъчно висока, за да има съмнения за "недобри практики". Централизирането на процеса в специална междуведомствена комисия за експортен контрол не позволява гъвкавост в този иначе нишов сектор. Законите също не са в полза на създаването на стартъпи в отбраната, казва Ивелин Добрев.

"Законите, за да направите един такъв стартъп, са кошмарни и драконовски. То е невъзможно. Тристранни комисии трябва да одобрят абсолютно всеки един болт, който влезе и излезе от страната, стига да го наречете, че той случайно е за двойна употреба. Да не говорим за някаква трансферна технология и нещо подобно. Всичко това минава през едни комисии, които са с изключително огромен корупционен капацитет. Малкото фирми, които в България оперират, които не попадат в стартъп категорията, те са основно за експорт към трето африканско-азиатски страни, за стари бомби. Няма смисъл! Ако вие в момента се опитвате да направите едно иновативно нещо в България, разбирате AI, високи технологии, нов полезен дизайн, нова схема… Всичко това попада под една много красива категория „технология, която подлежи на трансфер“. Вие трябва да искате разрешение за абсолютно всичко от една комисия, която на всичкото отгоре са съставя от един куп министерства и ведомства. Невъзможно е да правиш стартъп България. Парадокс е, че има хора, адекватни, мини стартъпи, не са в някакви безкрайно авангардно-космически сфери. Стартъп от типа шаси за пушка, адекватен дизайн на цев за леко стрелково оръжие. Които отказват се да се занимават с такова нещо. Не защото не им е интересно, не защото нямат капацитет. Просто е драконово. И не е възможно".

Какво може да се направи? България вече участва в програмата на НАТО за въздушно наблюдение на земни цели с дронове, припомни военният експерт Велизар Шаламанов. Но за стартъпите важна е друга една програма на НАТО, наречена "ДАЯНА". Тя е резултат от стратегическата концепция на НАТО за новите технологии, чието развитие е критично:

"Целият смисъл на "ДАЯНА" е да бъдат рано открити технологиите с двойно предназначение, които всъщност са създадени от цивилни стартапи, бързо да бъдат интегрирани за усъвършенстване на съществуващи или не съвсем нови военни и способности. Една от целите на акселераторите в "ДАЯНА", е да обучат тези млади иноватори как да се отнасят отговорно към технологиите. Да ги защитават от опитите на Русия, Иран, Северна Корея да откраднат тези технологии. Ние минаваме за страна на стартъпите, и на новаторите. Но първо - някой от тях не работи в сферата на сигурността. Второ, когато наберат скорост, те заминават да Сингапур, във Великобритания, във Франция, в Холандия".

Според Шаламанов друг от проблемите, че България не може да се възползва ефективно от програмите, е свързана с липсата на подходяща индустрия в България. Няма и система, която да гарантира, че на национално равнище проектите и програмите ще бъдат реализирани на високо ниво и качествено.

Трябва да се върви и към промяна в законодателството, убеден е Шаламанов. За да може военното производство да не остава зависимо единствено от пазарите от съветско време. А и да има продукция, която да излиза на пазара на НАТО:

"Така е така наречения съветски модел, който иска всичко да бъде контролирано на 100% от държавата и развива система за корупция, потиска иновациите. Като се създаде този инвестиционен фонд, да създаде една модерна администрация, която ще промени целия законодателен процес. Така че когато има технология в един стартъп, след шест месеца през акселератора на НАТО в България, това ще бъде реалност, която ще излезе на пазара на НАТО. В момента руският интерес е ние да продължаваме да произвеждаме само руски боеприпаси и руско въоръжение, което, щем не щем, изнасяме на пазари, които са в интерес на Русия. Освен в случая, ако тези пазари не са ни гарантирани от Съединените щати да речем. Ако става въпрос за Ирак или други страни. Така че това е голям въпрос, който трябва да се реши законодателно".

Шаламанов говори за идея, подхваната от него, докато беше депутат в предишни парламенти. И сега е продължена тази идея в 48-ото Народно събрание. В него за обсъждане вече са внесени промените в Закона за отбраната за създаване на Инвестиционен фонд за превъоръжаване и устойчива отбрана. 

Съвносителят и член на комисията по отбрана, депутатът Атанас Славов обясни, че парите в този фонд ще се събират от нереализираните проекти в МО, които сега се връщат на държавата. Пари би трябвало да постъпват от еднократни встъпителни и периодични вноски от юридически лица, лихви, продажба на войскови имоти, въоръжение и техника с отпаднала необходимост, наеми от материални активи, дарения и др. Събраните пари трябва да отиват по специално одобрена инвестиционната програма за превъоръжаване и придобиване на модерно оборудване, дейности, свързани с развитието на националната киберотбрана и защита от хибридни рискове. Атанас Славов обясни:

"Този фонд ще позволи а да се привличат и други участници в сектора на отбранителната промишленост, както публични, така и частни, иновативни компании, предлагащи решения за технологично обновяване и модернизация. Този подход е гъвкавият и модерен подход за превъоръжаване на Българската армия. А това е контекстът, в който, да, от една страна да намали бюрократичната тежест в процеса, като се професионализира самото управление на инвестиционните проекти. Да бъдат приложени принципите, които са за управление на проекти в рамките на НАТО. Те са изрично споменати в законопроекта. Цялата логика на управление на инвестиционните проекти да е много по-добра и съответна на принципите в НАТО. Трябва да сме наясно, че следващите години ще се наложи да отделяме повече пари за отбрана. В нашето предложение изначално е минимум две, два процента от БВП да се отделят за отбрана. Именно това да е минимумът. Повечето страни гледат вече към три процента. Това е въпрос за сигурността на цялото ни общество и целия ни регион. Ние трябва да инвестираме в нашите отбранителни способности, ако искаме да сме адекватни на заплахите, които ни заобикалят там.

Проектът обаче още не е преминал обсъжданията. А дали ще мине, зависи не само от това дали ще намери подкрепата на политическите сили. Но и от това какви приоритети ще има до края на предсказано краткия си живот и 48-мият парламент. 

Според производителя на бронежилетки Пламен Ташков наличието на инвестиционен фонд няма да е полезен само са стартъпите в областта на отбраната. А и по принцип за отбранителния бизнес, който работи в България:

"Чехия има агенция, която акумулира такива пари. Прави точно тези неща. Не знам дали точно към Министерството, но се занимават точно с това нещо. Аз поисках информация от нашите партньорите да ми изпратят повече, по-големи подробности за тази агенция, да може ние Асоциацията на отбранителната индустрия в България да обсъдим какво предложение да направим. Да, това е истината. Така се прави по света. В Словения ми казаха как една фирма, която произвежда едни специални неща за бронежилетки - охладителни системи и така нататък – ми казват, че държавата, тя ги е финансирала за тази разработка. Тоест те са направили съвместно. Ние не можем да си помислим да продаваме бронежилетки в Германия. Там държавата дават на фирма „Мелер“, която е една от най-големите фирми в Европа, немска фирма, да им достави 200 000 бронежилетки. Всеки намира начин да дава на своята отбранителна индустрия. Ето, с инвестиционния фонд военно-отбранителната индустрия, когато знае, че Българската армия може да се обърне към тях по по-лесен начин, тогава ще има стимул за допълнителни инвестиции вътре в тях и да развиват своята производствена гама. И второ, когато Българската армия може да се обърне към военно-отбранителната индустрия заедно да разработват проекти. Това се правеше преди 25-30 години. Кой по-добре знае проблемите на Българската армия, освен местните производители".

А дали фондът, който тепърва ще се създава, ще създаде гъвкави механизми и за стартъпи в областта на отбраната… Отговорът е в обяснението на експертите. Примерът е Украйна, където със съдействието на САЩ, Великобритания и Канада, от 2014 година има масово използване на иновации в интерес на отбраната. А войната показвала плодовете на тези разработки. Експертът Тодор Тагарев обясни:

"По време на война създават много нови неща и веднага влизат в употреба. И за крайцера „Москва“, и с тези дронове, където в Севастополския залив, вътре в залива ги удариха. Прочетох материала – стартъп в Естония, в който вече финансират холандци и германци, е направил робот за извличане на ранени военнослужещи. Обаче сега те искат да го направят да трепе руснаци и с изкуствени интелект и вече накъде отива изкуственият интелект".

Израел е другата държава, която чрез иновационен фонд във отбранителното министерство има конкурси към израелските компании. Всичко това обаче е свързано с пари, посочват експертите.