Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Христов за нашия павилион: Има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция

Архитектурата като лаборатория на бъдещето

България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата след 15-годишно отсъствие

Снимката е илюстративна
Снимка: Георги Узунов

След 15-годишно отсъствие България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата. То ще се проведе от 20 май до 26 ноември, но трескавата подготовка за нашето участие започна в края на 2022-ра. На 16 януари изтича крайният срок за български кураторски проект. Кой може да участва в конкурса и защо е важно страната ни отново да се появи на световната архитектурна карта?

Венецианското биенале на архитектурата датира от 1980-а, предстои 18-ото му издание. През това време България е участвала един-единствен път - през 2008-а.

Отсъствието на България създава много въпроси – ние сме единствената европейска страна, която я няма, казва Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България.

Нашият павилион ще си има куратор, отделно има комисар, който организира участието ни, а към него работи и консултативен съвет.

"С проект може да участва всеки един архитект – или самостоятелно, или в обединение. В обединението могат да участват всякакви артисти, сценографи, които имат отношение към архитектурата."

Биеналето не е просто демонстрация на архитектурно творчество, а по-скоро на архитектурните тенденции, подчертава Христов.

"Идеята на биеналето не е да си покажеш проектите. На него се събират архитекти, които обсъждат бъдещето."

"Лаборатория на бъдещето" е темата на предстоящото Венецианско биенале на архитектурата.

"Ще се фокусира върху архитектурата като лаборатория в проектиране и създаване на населени места и сгради, в които са вложени всички съвременни архитектурни прийоми и нови технологии, замислени да улесняват ежедневието на хората. Всичко това трябва да се вписва много хармонично в околната среда, която няма да бъде изтласкана като фон."

Мартин Христов  Снимка: Лора Търколева

Вдъхновение за биеналето е Африка - континент, който преживява невиждана досега урбанизация. Континент с голямо население и тепърва изграждащи се сгради и пътища на места, където преди ги е нямало. Това буквално е строителната площадка на бъдещето, на която е добре да не допускаме стари грешки.

Куратор на биеналето е ганайско-шотландска архитектка, която е и преподавател, но и писател фантаст. Много от кураторите на отделните държави вече представят своята визия за лаборатория на бъдещето. Те могат да послужат за вдъхновение на българските кандидати, смята Мартин Христов. Той дава и мотивиращи примери от биеналето през 2021-ва, което е посетил лично.

"Примерно една конструкция изцяло от карбонови нишки, с много големи еркери, абсолютно съвременни технологии. Имаше сгради, които са изцяло принтирани – това тепърва навлиза в архитектурата."

Днес вече се 3D-принтират еднофамилни къщи на два етажа. Сложността на формата няма значение, уточнява Христов.

"Японският павилион представя темата за рециклирането. Те бяха донесли цяла стара демонтирана сграда. Датският павилион беше представил темата за използването на ресурсите – бяха направили циклична система, която използва дъждовната вода. От едни резервоари, които събират вода от покрива, водата течеше и напояваше едни растения…"

Всяка държава избира тема и фокус. На 17 януари всяка държава ще представи своя куратор и визията на националния павилион.  

"Българският павилион е в една локация, която е много наситена с галерии, много културна зона, на няколко минути от "Сан Марко". Представлява пространство, което е в един манастир. Освен зоната за павилиона, има и открит двор – много красив, много спокоен, който също може да се ползва за експозиция."

Министерството на културата е сключило договор за три години, така че това ще бъде нашият павилион до 2025 г.

Според Мартин Христов "има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция."

Защо България отсъства толкова дълго от тази архитектурна световна карта?

"Това е свързано първо с политическо решение – да бъде осигурен бюджет, и второ – с желание", смята Христов. За него причината е най-вече липсата на мотивация, защото пари се намират.

Още любопитни примери от архитектурното настояще, българското участие на биеналето през 2008-а и връзката между минало и бъдеще, претворени в света около нас слушайте и тази вечер в предаването "Изотопия" след 22 часа.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Израелската опера в Тел Авив

Премиера на “Ариадна на Наксос“ в Телавивската опера

Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен..

публикувано на 30.06.25 в 20:30
Ла Скала - Милано

Премиера на “Зигфрид“ в Миланската Скала

Летният афиш на Миланската Скала въодушеви любителите на оперното изкуство със “Зигфрид” на Рихард Вагнер. Завесата на Ла Скала тържествено се вдигна за третата част от цикъла “Пръстенът на нибелунга” на германския композитор с апел: “ПРЕКРАТЕТЕ ВОЙНАТА”, последван от известната фраза от операта “Симон Боканегра” на Верди: “E vo gridando pace, e vo..

публикувано на 30.06.25 в 14:02
Премиера на “Танхойзер“

Отзвук от премиерата на “Танхойзер“ в Софийската опера

С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера . За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция..

публикувано на 30.06.25 в 12:01
Добрин Финиотис, Боян Ангелов и Юлия Пискуилйска

Творчески срещи в Плевен с именити български магьосници на словото

В Плевен продължават срещите, организирани от Регионална библиотека  "Христо Смирненски" с български творци . Творческата вечер под мотото: "Думи и съдби: среща на творчески вселени" събра приятелите на поезията в залата на библиотеката. В Регионалната библиотека гостуваха Боян Ангелов, председател на СБП, Юлия Пискулийска, журналист и..

публикувано на 29.06.25 в 11:24

Домът на културата в Кърджали със спектакъл, обединяващ няколко известни мюзикъли

Домът на културата в Кърджали започна лятото с ново предизвикателство. В ход е подготовката на спектакъл, който обединява фрагменти от известните мюзикъли "Чикаго" и   "Кабаре". Част от песните ще звучат за първи път на български език. В спектакъла, освен  професионални актьори, ще участват и самодейци, чиято мечта е да бъдат на сцената...

публикувано на 29.06.25 в 10:44
Жул Леви

Спомен за композитора и диригент Жул Леви

В рубриката „Помните ли…" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме композитора и диригент Жул Леви. На 19 юни се навършиха 95 г. от неговото рождение. Широкоскроен и многолик музикант, чието име свързваме с редица състави и институции - най-вече с Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където е главен диригент в продължение..

публикувано на 27.06.25 в 16:15

Марио Хосен: "Варненско лято" е съкровище за световната културна общност

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под диригентството на маестро Емил Табаков на 21 юни беше открито тазгодишното издание на Международния музикален фестивал "Варненско лято". Според хрониките, това е 80-ото издание на един от най-старите форуми в Европа, а историята му започва през 1926 г. За бляскавото начало беше избрана..

публикувано на 27.06.25 в 14:16