Илко Йорданов: Онлайн обучението води до нарастване на неравенствата

Пламена Николова: Децата и учителите имат натрупан стрес от онлайн ученето

публикувано на 12.01.23 в 10:54

Снимка: БГНЕС, архив

Интервю на Спас Крайнин с Пламена Николова и Илко Йорданов за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Учейки дистанционно, нарастват неравенствата, заяви пред БНР Илко Йорданов - експерт в Институт "Отворено общество". По думите му онлайн обучението е по-малко ефективно.

"Съвсем различна е ситуацията за учениците, когато са поставени в дистанционно обучение в електронна среда. Вече има доста авторитетни изследвания и у нас, и в чужбина за последствията от този тип обучения. Най-засегнати са учениците от уязвимите групи, които трудно могат да намерят алтернативи да компенсират недостатъците на тази среда", обясни той в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Йорданов цитира данни на Световната банка, според които в резултат от ковид пандемията процентът на учениците, които се представят под равнището на функционална грамотност, най-вероятно е надхвърлил вече 50%:

"Дори прогнозата беше за 54%, т.е. 7% ръст на дела на функционално неграмотните ученици само в резултат на ковид пандемията. В същия доклад банката формулира предположение, че има диференцирана ефективност на тези обучения. Дори при малко прекъсване на присъственото обучение - 25% е ефективността за най-бедните, докато за най-заможните ученици ефективността е доста по-висока - 75%".

По думите му резултатите могат да се понижат и за тези ученици, които са в неуязвимата група.

Той добави и резултатите от тяхно изследване съвместно с Център "Амалипе", проведено в края на миналата година сред 1500 ученици от училища с големи групи уязвими ученици. Около 7% от тях са имали достъп до Интернет по-рядко от веднъж седмично, посочи Йорданов и добави още: "Друго тревожно нещо, което показва изследването, е, че около 1/3 ученици от уязвимите групи изобщо не използват таблет или компютър или го използват по-рядко от веднъж седмично". Това говори за качеството на обучението на тези деца, които нямат достъп и трябва да участват в онлайн часовете чрез смартфоните си, каза експертът.

Според него е по-добре да не се стига до онлайн обучение. Самите преподаватели изтъкват стреса и "прегарянето" от онлайн преподаването, което се отразява и на качеството, изтъкна също той.

Пламена Николова от Национална мрежа за децата подчерта, че ситуацията с грипа е съвсем различна, отколкото беше тази с Ковид, когато беше въведено онлайн обучението. Нищо различно няма да се случи в тази грипна епидемия, категорична е тя.

По думите й има ясни правила, по които учителите компенсират материала:

"Изкуствено се въвежда тази хипотеза, че трябва да се стигне и до онлайн обучение след грипната ваканция".

България излезе начело на класациите по продължителност на онлайн обучението, подчерта Николова. Според нея и децата, и учителите имат натрупан стрес и негативни преживявания във връзка с онлайн ученето.

Освен това докато те са болни, обучението няма да е и ефективно, изказа мнението си тя.

Илко Йорданов добави, че имаме нужда от много непопулистки план за компенсация, след като се излезе в грипна ваканция. Той припомни предложението учебната година да започва на 1 септември, а не на 15-и. Ученето зависи от времето, което отделяме за него, категоричен е той:

"И без грипните ваканции нашите ученици имат двойно по-малък брой задължителни учебни часове в сравнение с много европейски страни. Трябва да преосмислим продължителността на учебното време за учениците. Пренатоварването идва от недостатъчно добрата организация, качеството на подготовка, изискванията за усвояване на учебния материал. По-продължителен учебен процес ще успокои натоварването на учениците, с реално повече часове, в които учениците действително да имат възможност и да упражняват наученото, и да развиват компетентности".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева