Георги Атанасов: В отрицанието се съдържа разумното развитие

Поетът и белетрист Георги Атанасов за всеобщата хармония и за онова в нас и извън нас

публикувано на 13.01.23 в 15:35

Георги Атанасов

Интервю на Станислава Пирчева с Георги Атанасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Дървото, тревата, водата за мен не са символи в поезията. За мен те са част от живота ми. Защото те съществуват на Земята, както аз съществувам - равноправно и свободно. И всеки от нас има мисия, за която работи или трябва да работи", каза в "Нощен Хоризонт" поетът и белетрист Георги Атанасов, специален гост на нощното предаване на програма "Хоризонт".

"Твърдението за крайна истина е в невероятно противоречие с общоприетото "всичко тече, всичко се променя".

А според мен всичко е такова, каквото е, променя се само въображението ни за него.

Натрупвайки знание, развиваме само разумното си отношение към очевидното и по този начин виждаме през него зад него. Дори когато правим откритие, голямо или малко, то трябва да знаем, че никое откритие не е крайната истина. Защото то изживява поне три етапа - на утвърждаване, на определящо положение в общественото мислене и на неговото отрицание. И най-често в отрицанието се съдържа разумното развитие", убеден е Атанасов

"Обичам класическата поезия, защото в нея е ритъмът на всяка клетка - от космическата до тази в мен, в теб..."

Новата книга на поета се казва "Преди пътя", тя е продължение на книгата "Отвъд пътя", която е издадена преди две години.

За новата книга поетът казва, че и това издание като първото, е малка като брой страници книга, но е тежка. За да не се натоварва читателят, но и да има какво да му каже.

"Много е важно да направиш неща, които не са правени. Да направиш нов тип поезия. А заглавието е "Отвъд пътя" цели да обясни на читателите, че това, което виждаме за себе си, не е такова, каквото го мислим, че виждаме много малка част, защото сме затворени във сетивата си и виждаме много малко от същността, а и не си задаваме по-често въпроса - Кои сме ние.

"Преди пътя" е появата на разум на земята, във Вселената. Там говоря за Съвършения разум .

Но първо да поясня, че всичко, което се чете е плод на въображението, въображението е за мен е много важно нещо, без него нищо ново няма да бъде създадено, трябва да гледаме зад очевидното, там седи Истината, но и тя е много кратка...

Съвършеният разум е идеята за ритъм и повторяемост. Това е според в основата на цялата разумна организация във Вселена и в нашето тяло, и във всяка клетка в нашето тяло...

Съвършеният разум е на върха, а ние, хорато, сме тези, които го поставят там, високо над нас. Защото ни обединява в стремежа ни да строим себе си, което означава и него самия. Това е представата ми за съвършения разум и връзката на човека с него", разказа още поетът и блетрист Георги Атанасов.

По думите му смисълът на живота е труда, изграждането, работата, изграждането на жизнената среда. Защото животът на тялото е крайно, но човекът е разум и тяло и този разум продължава и другаде, и в друго тяло...

"Любовта е важна, и човеколюбието, популярността е също важна, нали затова и сега съм тук, но тя е важна заради разумното говерене, което създава увереността на разумния човек. Защото ние бродим с ракети и станции из космоса, но не търсим там мъх, чехълчета и амеби, а търсим разум подобен на нашия. Това според мен не е правилно.

Трябва да търсим, да намерим и разберем основната идея на съществуването - идеята за ритъм и повторяемост на събитията - космическа система, звезда, планета, човешки живот. Всичко това са събития, защото имат начало и край. И само разумът, човешкият, планетарният, съвършеният - са вечни и непрекъснато развиващи се", убеден е поетът и писател, който вярва, че няма лоши хора, но най-опасни са алчните хора за всичко...

Според Георги Атанасов "спасителят не стига пръв върха и снимки не му правят, но той е божествен и обхождащ световете в този неблагодарен човешки свят, защо той реди изкачването в стих по-висок от небесата, пише нежният поет.

Още по темата в звуковия файл.

Георги Атанасов е български поет и белетрист. Роден е през 1951 година край Дунава в град Лом. Завършил е Висше военно артилерийско училище в град Шумен и редакционно-издателско дело във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работел е като журналист и редактор, завеждащ редакция за художествена литература и главен редактор на Военното издателство.

Автор е на 15 издадени книги – десет поетични; една повест; три книги за деца и юноши и една монография за издателската дейност в България по време на Първата световна война. Негоди стихове са превеждани на английски, руски, украински, турски и италиански език. Носител е на националната награда за поезия „В полите на Витоша“.

Член е борда (управителен съвет) и секретар на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, на Съюза на българските писатели и съучредител на Литературен кръг „Смисъл“. Създател и почетен председател на Сдружение „Форум Демокрит“ за изучаване и популяризиране на науката и научните изследвания в България.

Три от книгите на Георги Атанасов са издадени с подкрепата на проекта „За буквите“ на живеещия във Филаделфия, САЩ, българин Ангел Колев и благодарение на него те намериха читателите си и зад океана на американския континент.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева