Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Изолацията е вятър в платната на деструктивните националисти"

Щефан Майстер: Колкото по-изолирана е Русия, толкова по-непредсказуема ще става

Западът трябва да запази някакви отношения с Москва, за да не се повтори сценарият с Иран и Северна Корея, смята експертът от Германското дружество за външна политика

Кремъл
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руската агресия срещу Украйна демонстрира по най-драматичен начин провала на германската „остполитик“. Началото полага през 70-те години канцлерът социалдемократ Вили Бранд, който в израз на поемане на историческата вина за Втората световна война подаде ръка на съседна Полша и след това на Съветския съюз. След падането на Берлинската стена Германия, благодарна и на Москва за обединението си, води политика на сближаване с Русия с надеждата, че икономическото сътрудничество и благоденствието на руските граждани ще демократизират държавата наследничка на Съветския съюз. Но и с пресметливостта на политиците и бизнеса във Федералната република, че гарантирането на дългосрочни доставки на евтин руски газ ще донесе невиждан бум на германската икономика.

Три десетилетия след политическите промени в Европа германската „остполитик“, фокусирана върху Русия, болезнено се сгромоляса. Русия се превърна в най-голямата опасност за сигурността в Европа. Относително новото правителство в Берлин – сложната тройна коалиция под ръководството на социалдемократите – се готвеше да води други битки, а се налага да поведе радикално нова политика както към Русия, така и към цяла Източна Европа. "Ценностите и интересите не се изключват взаимно", твърди младата външна министърка на Германия Аналена Бербок. "Това би трябвало да бъде отправната точка на новата остполитик на Германия", съгласен е д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, един от най-добре познаващите Русия.

Д-р Майстер е съавтор на обширен анализ, озаглавен "След остполитик", който осмисля провалената политика на Германия към Русия. "Практиката доказа, че не е задължително икономическото сътрудничество да доведе до политическа промяна. Но това е само едната страна на медала", каза Щефан Майстер в интервю за БНР.

"Според мен Русия не искаше политическа промяна. Дори напротив – руският политически елит искаше на всяка цена да предотврати промяната, от страх от модернизиране. В големите руски градове все пак настъпи промяна. И в този смисъл може да се каже, че моделът на „остполитик” сработи, макар и частично. Това бяха малки стъпки към благоденствие, но съвсем не достатъчни за кардинална промяна в Русия. А и държавният апарат прави всичко възможно да не допусне каквито и да е демократични промени."

16-те години управление на Ангела Меркел са много важен период за отношенията на Германия с Русия. След оттеглянето си от политиката тя даде две интервюта след 24-ти февруари, но така и не призна грешки. Не е ли разбираемо от днешна гледна точка, че Германия като държава в сърцето на Европа не може да си позволи войнствена политика спрямо съседа Русия, за разлика от Съединените щати и Великобритания? Няма ли никакъв резон в принципа, който отстояваше Берлин, че сигурност в Европа може да има само с Русия, и никога срещу Русия?

"Най-късно през 2014 година този принцип беше изпразнен от съдържание. Най-късно с анексирането на Крим и войната в Източна Украйна в Германия трябваше да настъпи някакво отрезвяване. А какво се случи вместо това – още по-голяма енергийна зависимост от Русия. Просто икономическите интереси надделяха над разума.

Примамката на евтиния руски газ замъгли сетивата за трезва оценка. А успоредно с това имаше силен натиск от страна на бизнеса. Мощни корпорации лобираха за продължаване на вноса на евтин газ от Русия. Грешката на Меркел беше, че тя заложи на бизнеса и лобитата, за да запази властта си. Тя знаеше какво става и въпреки това не се противопостави на корпорациите. Просто защото така беше по-лесно.

В този смисъл нашият анализ е критичен към Меркел заради недопустимото неглижиране на руската агресия. Меркел продължи политиката си, въпреки че знаеше, че принципът "промяна чрез сближаване" е обречен. Меркел просто искаше да запази властта си."

Германският канцлер Олаф Шолц

От дистанцията на времето, д-р Майстер – наивност или грешни приоритети са причината за провала на „остполитик“?

"Със сигурност е имало и наивници, както и политици, които са преследвали лични интереси. Имало е и късогледи политици, които са неспособни да видят дългосрочните последици от проруската политика на Германия. Това коства много на Германия – както финанси, така и репутация.

Бизнесът се притесняваше, че ако се наложи да се откаже от евтиния руски газ, ще претърпи огромни загуби. Затова натискът върху политиците беше чудовищен. А те предпочетоха да си затворят очите за това, което прави Русия."

Инсталация пред посолството на Русия в Берлин, 7 януари 2023 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Говорихме за миналото, нека се прехвърлим в сегашно време. Защо – както пишете в анализа си – пълната изолация на Русия в дългосрочен план носи големи рискове?

"Проблемът е, че си имаме работа с една агресивна Русия, която сама се изолира и става все по-трудно предвидима в действията си. Русия е деструктивна сила, която умишлено руши стабилността в света. Затова мисля, че колкото по-изолирана е Русия, толкова по-непредсказуема ще става, толкова по-малко възможности ще имаме да влияем на процесите там.

В този смисъл нашият интерес е промяната в Русия, а не нейната изолация, защото изолацията е вятър в платната на деструктивните националисти. За да предизвикаме промяна в Русия, Западът трябва да запази някакви отношения с Москва, за да има лост за влияние. И да подкрепя онези, макар и малцина в Русия, които се стремят към демократизацията й. Такива хора има не само в опозицията, а и във властта. В противен случай ще се повтори сценарият от Иран или Северна Корея, където вече нямаме никакво влияние."

Външният министър на Германия Аналена Бербок в Харков, януари 2023 г.

Отчитате като грешка, д-р Майстер, че „остполитиката“ на Германия е подчинила политиката си към Източна Европа на интересите на Русия и е пренебрегнала интересите на бившите социалистически страни. Какво трябва да дойде на мястото на „остполитик“?

"В момента Източна Европа е най-важният регион на Стария континент, при това не само по отношение на системата за сигурност. В бъдеще ще има диференциация, Москва няма да бъде повече призмата, през която Германия, пък и Западът като цяло, ще гледа на региона. Значението на Русия в източноевропейските страни ще намалява, ще клони към нула, просто защото Русия вече няма ресурсите, които използва като лост за влияние. Този процес вече започна, при това не само в Източна Европа, но и в Централна Азия и Южен Кавказ. Западът все повече ще гледа на тези държави като на самостоятелни субекти, както и би трябвало да бъде.

Диференцираното отношение към отделните страни в региона ще позволи на Запада да се противопостави на руското деструктивно влияние. Според мен Западът ще започне да възприема отделните държави в Източна и Югоизточна Европа не като едно цяло, а ще изработи отделни политики към всяка една от тях.

В момента виждам опасност да гледаме на Източна Европа единствено през призмата на войната в Украйна, а това е погрешен подход. Трябва да отчитаме динамиката в развитието на Източна Европа.

А в политиката ни към Русия в момента нямаме особено много възможности. Дори заради това трябва да преместим фокуса от Русия върху Източна Европа."

В този смисъл – какво значение има Черноморският регион?

"Според мен това е новата гореща точка в Европа, но в същото време и ключов регион за изграждането на нова свързаност – за транспорта на украинско зърно, за търговията изобщо, но и за енергийните доставки. Всичко това има пряко отношение към въпросите на сигурността. Така че Европейският съюз няма друг избор, освен да изработи стратегия за Черноморския регион, която да надгради сегашните отношения. Според мен този регион ще бъде ключов за бъдещата политика на Евросъюза в рамките на източното партньорство.

Трябва да се подготвим за нови търговски пътища, които заобикалят Русия, дори само заради наложените санкции. Става дума и за алтернативни източници на природен газ и нефт. Коридорът през Южен Кавказ много скоро ще се окаже изключително важен. Каспийският басейн е алтернативен източник на нефт и газ. В тази връзка черноморските държави се превръщат в транзитен коридор към Европа.

Диференциацията, за която говорих спрямо източноевропейските държави, ще има и по отношение на постсъветските републики в Южен Кавказ и Централна Азия. Очаквам разместване на властовите пластове в този регион, което ще доведе след себе си нова политика на Запада към тези страни. Защото там се сблъскват интересите и на други сили, като Турция, Иран и Китай. Така че въпросът е, какво място ще заеме Европейският съюз в този регион? Още повече, че за нас енергийните доставки са от ключово значение."

Руският президент Владимир Путин

Все по-често се правят паралели между енергийната зависимост, която допусна Германия от Русия, и опасността същата грешка да бъде повторена в отношенията с Китай. Има ли основания за такова сравнение, д-р Майстер?

"Не може да има такова сравнение. За мен това са две много различни държави. Но има елементи, които могат да се сравняват и които трябва да елиминираме. На първо място това е еднопосочната зависимост. При Русия това беше газовата зависимост, при Китай са веригите на доставка.

Освен това все по-голямо значение придобиват въпросите на сигурността. Тук Германия направи голяма грешка в миналото, като градеше отношенията си въз основа на икономическия интерес, а сигурността оставаше на заден план. Както знаем днес, това се оказа фатално. Не бива да повтаряме същата грешка в отношенията с Китай. Има теми, които са пряко свързани със сигурността, като например технологичният трансфер или участието в компании.

В същото време Китай не е Русия. В световен мащаб Китай е много по-важната държава. И в бъдещия световен ред Китай ще играе водеща роля. Китай ще остане ключов пазар, от който не можем да се лишим. За Русия не важи. Русия е важна регионална сила, да, но Китай е бъдеща световна икономическа сила. 

Европа не може да си позволи да изолира Китай, както желаят някои. Не можем да се лишим от Китай така, както се лишихме от руския газ. И още нещо – не бива да позволим заради войната в Украйна да прилагаме същия подход към други държави както към агресора Русия. Глобализацията има и своите добри страни и не бива с лека ръка да се лишаваме от предимствата ѝ. Да не говорим, че пълна изолация от Китай на практика не е възможна."

Снимки: ЕПА/БГНЕС

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Предизвикателства на осиновяването

Осиновеният човек избира дали да потърси произхода си, не е задължително този човек да поиска да измине този личен път. Но ако реши да го направи, е добре да има подкрепата на своите осиновители. Това разказва пред БНР детският психолог Невена Иванова, която като осиновено дете е минала по този път.  Колкото по-рано се обясни на едно дете, че е..

публикувано на 29.03.24 в 06:50

Асен Александров: Трябва да се посочи кое не може да е причина за отсъствие със заявление от родител

След месеци активна кампания на родителски организации броят на дните, в които един ученик може да отсъства от училище по семейни причини, беше увеличен от 10 на 15 за една учебна година , като наведнъж може да бъдат използвани най-много 5 от тях. Това стана с промени в Наредбата за приобщаващото образование, които бяха обнародвани в Държавен..

публикувано на 28.03.24 в 11:23

Финансов анализатор: С приемането на еврото ще загубим само банкнотите с надпис "лев"

С приемането на еврото ще загубим само банкнотите с надпис "лев" . Това каза пред БНР финансовият анализатор Стефан Христов и обясни, че българският лев е "дериват на еврото и никога не е бил отделна валута, откакто еврото съществува" , а преди това на германската марка. Той изказа надежда политическата нестабилност да не се отрази негативно на..

публикувано на 27.03.24 в 17:39
Петгодишният Дима

Петгодишният Дима се нуждае от помощ за мозъчна операция в Барселона

Зов за помощ за едно украинско дете , успяло да се спаси от войната в родината си, но не и от болестта, с която се бори. Петгодишният Дима, неговата майка Йелизавета и баба му Ирина са намерили подслон в Балчик. Детето е диагностицирано с тежка форма на епилепсия и състоянието му през последните месеци прогресира .  Дима има нужда от мозъчна..

публикувано на 27.03.24 в 14:42

платена публикация
5 идеи за подарък на приятелка. Какво да подарим за рождения ѝ ден?

Всеки рожден ден е повод за радост и вълнуващи емоции, но въпреки това изборът на подарък за рожден ден на приятелка може да бъде истинско предизвикателство. В тази статия ще разгледаме пет уникални идеи за подаръци, които ще направят рождения ден на вашата приятелка още по-специален и запомнящ се. 1. Комплект обеци и гривна..

публикувано на 27.03.24 в 10:25

Ариан Шьомен: Освен ракетите също толкова страшна е и войната на дезинформация

" Отразяването на войната " – с тази тема довечера Френският институт отваря разговор с писателката и журналист от в. "Льо Монд" Ариан Шьомен, която неотдавна се завърна от Украйна. Срещата с нея е преди прожекцията на документалния филм - носител на Оскар – "20 дни в Мариупол". Пред БНР Ариан Шьомен разказа, че е заминала за Украйна..

публикувано на 26.03.24 в 12:24

Новаков: Служебно правителство ще забави България за еврозоната и сухопътния Шенген

Служебно правителство ще забави България за влизане в еврозоната и за сухопътния Шенген. Мнението е на евродепутата от ЕНП Андрей Новаков. Няма нито политическа логика, нито смисъл за втория мандат да се търси национална кандидатура за премиер, коментира евродепутатът Андрей Новаков лансираната от ПП-ДБ идея. "Отговорността тук е изцяло..

публикувано на 26.03.24 в 11:05