Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"На практика донякъде се придвижваме към президентска република"

Христо Христев: Ако и след петите за 2 г. избори няма мнозинство, да се помисли за промяна в избирателната система

Политическата криза се изразява в делегитимация на класическите партии, но и в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, а избирателната система разпилява вота, посочи юристът

Снимка: БГНЕС

Ако и след петите избори за две години не може да се постигне парламентарно мнозинство, трябва да се помисли за промяна в избирателната система.

Това заяви пред БНР юристът Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

По думите му тази промяна трябва както да гарантира достатъчно широко представителство на различните гледни точки в обществото, така и възможност за стабилно управление.

"Има различни решения. Но ако класическите и новите политически партии искат да запазят политическите партии като основни субекти на политическия процес, те трябва да изменят правната рамка на политическия процес, защото очевидно в момента имаме много съществен проблем."

"Ние нямаме силни политически партии. Отиваме към N-ти поредни избори в рамките на две години, пети. В една или друга степен всички основни политически субекти показват неособено висока степен на политическа зрялост", изтъкна Христев.

По думите му политическата криза се изразява от една страна в делегитимация на класическите политически партии, а от друга – в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, на фона на класическа пропорционална система, която разпилява вота и "постоянното провеждане на избори не може по естествен начин да излъчи ефективно управление".

Според Христев сме попаднали "в спирала на политическа деградация".

"В държава като нашата е възможно да се създават социални конструкции, да се поддържа социална реалност, която е доста далече от това, което правото предписва", отбеляза Христев относно лансираните предложения да се обсъди формата на държавно управление и от парламентарна, България да стане президентска република.

"Ние на практика в момента донякъде се придвижваме към президентска република поради състоянието, в което се намират политическата система и парламентарно представените политически партии."

"Имаме естествена криза. Политическите субекти не правят необходимото, за да я преодолеят и съвсем логично другият основен политически субект – президентът, се възползва от тази ситуация, центърът на тежестта да отиде към него", коментира Христо Христев в предаването "Преди всички".

По думите му през последните години наблюдаваме съществена промяна – служебни правителства проявяват коренно различен подход на публично присъствие, на комуникация на своята работа, което не се вписва в начина, по който функционираха по-ранни служебни кабинети.

"Категорично очевидно зад тази промяна на модела на публично поведение седи цел да бъде изместен центърът на тежестта в публичния живот по посока на президентската институция."

"Замисълът на конституционния законодател е служебният кабинет да действа като техническа спасителна служба" до възможността да се излъчи редовно правителство, поясни юристът, но същевременно очерта рамката на правомощията на служебното правителство:

"Служебното разполага с всички предвидени в Конституцията правомощия, които има редовното правителство. В Конституцията не е предписано някакво особено ограничение на това, което едно служебно правителство може да прави, или не, независимо че не е излъчено от парламентарно мнозинство, а е назначено от президента."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17