Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виктория Бешлийска: Клишираната реч измива от личността ни, отговорност е да пазим българския език

Снимка: Иван Русланов

"Въпрос на лична отговорност и езикова култура е как да бъде опазено богатството на българския език. Трябва да се стремим както да обогатяваме личния си речник, за да можем да се изразяваме по-добре, по-интересно, по-характерно, по-отличимо, така и да подбираме думите си. Дори да направим пауза, преди да кажем нещо. За да не влизаме в онзи поток на клишираната, удобната, бързата реч, която изключително много измива от личността ни, от идентичността ни".

Това каза в интервю за БНР Виктория Бешлийска. 

Вторият й роман "Сърце", който излезе в края на миналата година, отново я издигна в класацията на най-търсените автори в книжарниците, където дълго време я държа дебютният "Глина". Наскоро Виктория беше обявена за един от най-четени български автори на художествена литература за 2022 г. заедно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова в инициативата по награждаване на Столичната библиотека

"Всяка от главните героини носи по нещичко от мен. И Жара ("Глина"), и Добрана ("Сърце"). Когато пишеш, преди всичко пишеш себе си. Навсякъде оставяш своите частици", сподели още Виктория в предаването "Понеделник вечер". 

И двата ѝ романа са в епоха. Историята на "Сърце" връща читателя в средата на 13 век: 

"България след царуването на Йоан Асен Втори. Това е една разединена България. Периодът е сложен. Това е период на отчаяние и драстично социално разделение. Паралелът между тогава и днес е очевиден, без да е преднамерено търсен... Но надежда винаги има, това е най-хубавото. Надеждата е една и съща. Времето, на което сме подчинени, не е линейното време. Времето е едно и в него на равни части присъстват минало, настояще и бъдеще, както ние ги осмисляме. Основните ценности идват от дълбините на това надвременно време, по законите на което трябва да изградим усета си да се движим". 

  • Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам – загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му Добрана и сина му Хвала. И бавно копае капан за победилия в играта, чиято власт се оказва безсилна. На пътя на зара може да застане единствено вярата на един монах, който търси Бога в себе си. И любовта, с която всеки се ражда. 

Според Виктория името е съдба и в него е закодирана нашата предопределеност: 

"Когато избирам имената, те съответстват на характера на героя и могат да бъдат видими от пръв поглед. Горд, Храбър, Тих, Слав. Съобразявам се с периода и с местността, в която се развива действието. Главните ми герои обикновено си имат прототипи. Горд е с прототип на историческа личност – на бориловия брат Стрез, изключително пословичен с жестокостта и с пиянството си. Добрана е образът на света Елена от една икона в Кремиковския манастир. Когато видях това невероятно красиво лице с бяла кожа, сиво-сини очи, тъмночервена коса, си казах, че това е образът на героинята ми, която имаше име и характер, но все още нямаше физически образ. През лятото, когато бях на финала на книгата, отидох на поредно посещение в Русенския исторически музей и влязох в новооткритата зала с историята на средновековния Червен. Един художник беше нарисувал жена с традиционни накити от 12-14 век. Там видях истинската Добрана. Имаше невероятна прилика с жената от иконата и с живата Добрана от романа "Сърце". 

След излизането на книгата Виктория пътува из цялата страна за среща с почитатели. Получава и много покани за посещения в училища: 

"Сред децата има действителни читатели. Връзка между писменото българско слово съществува и тя е видна за младите четящи. Може да бъде усетена".

Една от идеалните цели, които си поставя писателката, е не просто читателят да остане в прочетено, а да разшири кръга на четивата. Затова държи да описва източниците си, "защото това са отворени врати на знанието". 

Елиф Шафак и Нарине Абгарян са двете авторки, които са вдъхновение за Виктория. Сред българските обича да чете Радостина Ангелова и Капка Касабова.

"Във всяка дума човек може да намери зрънцето вдъхновение, добрата идея. Но е важно в моментите, свързани с творчеството, да гледа към себе си, за да не подменя автентичния си глас". 

Вдъхновението, по думите ѝ, витае във въздуха и "това са онези фини частици, които минават край нас, а ако си на правилната честота, успяваш да ги уловиш"

Интервюто на Иван Русланов с Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" можете да чуете в звуковия файл. 


Вътре в сърцето ти има скришна стаичка.
Влез в нея и заключи вратата. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52