Виктория Бешлийска: Клишираната реч измива от личността ни, отговорност е да пазим българския език

"Въпрос на лична отговорност и езикова култура е как да бъде опазено богатството на българския език. Трябва да се стремим както да обогатяваме личния си речник, за да можем да се изразяваме по-добре, по-интересно, по-характерно, по-отличимо, така и да подбираме думите си. Дори да направим пауза, преди да кажем нещо. За да не влизаме в онзи поток на клишираната, удобната, бързата реч, която изключително много измива от личността ни, от идентичността ни".

Това каза в интервю за БНР Виктория Бешлийска. 

Вторият й роман "Сърце", който излезе в края на миналата година, отново я издигна в класацията на най-търсените автори в книжарниците, където дълго време я държа дебютният "Глина". Наскоро Виктория беше обявена за един от най-четени български автори на художествена литература за 2022 г. заедно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова в инициативата по награждаване на Столичната библиотека. 

• Виктория Бешлийска: "Сърце" е дума, скрила същността на целия човек

"Всяка от главните героини носи по нещичко от мен. И Жара ("Глина"), и Добрана ("Сърце"). Когато пишеш, преди всичко пишеш себе си. Навсякъде оставяш своите частици", сподели още Виктория в предаването "Понеделник вечер". 

И двата ѝ романа са в епоха. Историята на "Сърце" връща читателя в средата на 13 век: 

"България след царуването на Йоан Асен Втори. Това е една разединена България. Периодът е сложен. Това е период на отчаяние и драстично социално разделение. Паралелът между тогава и днес е очевиден, без да е преднамерено търсен... Но надежда винаги има, това е най-хубавото. Надеждата е една и съща. Времето, на което сме подчинени, не е линейното време. Времето е едно и в него на равни части присъстват минало, настояще и бъдеще, както ние ги осмисляме. Основните ценности идват от дълбините на това надвременно време, по законите на което трябва да изградим усета си да се движим". 

• Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам – загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му Добрана и сина му Хвала. И бавно копае капан за победилия в играта, чиято власт се оказва безсилна. На пътя на зара може да застане единствено вярата на един монах, който търси Бога в себе си. И любовта, с която всеки се ражда. 

Според Виктория името е съдба и в него е закодирана нашата предопределеност: 

"Когато избирам имената, те съответстват на характера на героя и могат да бъдат видими от пръв поглед. Горд, Храбър, Тих, Слав. Съобразявам се с периода и с местността, в която се развива действието. Главните ми герои обикновено си имат прототипи. Горд е с прототип на историческа личност – на бориловия брат Стрез, изключително пословичен с жестокостта и с пиянството си. Добрана е образът на света Елена от една икона в Кремиковския манастир. Когато видях това невероятно красиво лице с бяла кожа, сиво-сини очи, тъмночервена коса, си казах, че това е образът на героинята ми, която имаше име и характер, но все още нямаше физически образ. През лятото, когато бях на финала на книгата, отидох на поредно посещение в Русенския исторически музей и влязох в новооткритата зала с историята на средновековния Червен. Един художник беше нарисувал жена с традиционни накити от 12-14 век. Там видях истинската Добрана. Имаше невероятна прилика с жената от иконата и с живата Добрана от романа "Сърце". 

След излизането на книгата Виктория пътува из цялата страна за среща с почитатели. Получава и много покани за посещения в училища: 

"Сред децата има действителни читатели. Връзка между писменото българско слово съществува и тя е видна за младите четящи. Може да бъде усетена".

Една от идеалните цели, които си поставя писателката, е не просто читателят да остане в прочетено, а да разшири кръга на четивата. Затова държи да описва източниците си, "защото това са отворени врати на знанието". 

Елиф Шафак и Нарине Абгарян са двете авторки, които са вдъхновение за Виктория. Сред българските обича да чете Радостина Ангелова и Капка Касабова.

"Във всяка дума човек може да намери зрънцето вдъхновение, добрата идея. Но е важно в моментите, свързани с творчеството, да гледа към себе си, за да не подменя автентичния си глас". 

Вдъхновението, по думите ѝ, витае във въздуха и "това са онези фини частици, които минават край нас, а ако си на правилната честота, успяваш да ги уловиш". 

Интервюто на Иван Русланов с Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" можете да чуете в звуковия файл. 

• Виктория Бешлийска връща към нов живот стари думи

• Виктория Бешлийска: Словото е спасение