Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Павлина Делчева-Вежинова за книгата, която улавя пулса на София от минало към настояще

Павлина Делчева-Вежинова: Докато помним нещо, то е живо!

„Хора и улици, град като град“ е втората книга на Вежинова, посветена на София

3
Павлина Делчева-Вежинова
Снимка: Невена Рикова

"В тази книга място намират интересни хора, които съм срещала, защото се оказа, че за най-близките ми хора ми е трудно да пиша. Използвала съм, разбира се, разкази и спомени на майки ми и баща ми, но мимоходом, но за брат ми, за най-близките ми приятели ми е трудно да пиша", разказа в "Нощен Хоризонт" на БНР Павлина Делчева-Вежинова , дългогодишен редактор и сценарист в БНТ, автор и редактор на книги за възрастни и на детската коледна история „Вярвай в чудеса“.

Павлина Делчева-Вежинова е сценарист на множество филми, сред които е документалният „Отвъд бариерата“, посветен на баща ѝ – Павел Вежинов

Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.

„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.

Снимката е илюстративна                                 visualarchive.bg

"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.

А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.

Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...

militarymuseum.bg

Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше  бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.

Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.

Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...

Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .


„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.

Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."

Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...


Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.

Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )

В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.

Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Любенов

Георги Любенов: Аудиторията стана вече като футболна агитка, едната част мрази другата

Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..

публикувано на 21.05.25 в 09:30

За философията да си учител по философия

"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..

публикувано на 18.05.25 в 06:41

Търсене на адреналин с камера в ръка: журналистът Николай Барулов

Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания.  Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..

публикувано на 13.05.25 в 19:55
Катя Близнакова

Катя Близнакова, изпяла "Лиляно моме" разказва за своите ангели хранители и музиката

Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..

публикувано на 12.05.25 в 10:02
Жаклин Прейс с цигулката

Жаклин Прейс: Ходете по-често на класически концерти

Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..

публикувано на 12.05.25 в 08:51
Наталия Цекова - актриса

Наталия Цекова: Хората знаят, че само през образованието се достига до мечтите

Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..

публикувано на 11.05.25 в 06:00
Иван Въжаров

Спортният журналист Иван Въжаров подготвя шампиони по бридж

Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..

публикувано на 05.05.25 в 12:04