Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Павлина Делчева-Вежинова за книгата, която улавя пулса на София от минало към настояще

Павлина Делчева-Вежинова: Докато помним нещо, то е живо!

„Хора и улици, град като град“ е втората книга на Вежинова, посветена на София

3
Павлина Делчева-Вежинова
Снимка: Невена Рикова

"В тази книга място намират интересни хора, които съм срещала, защото се оказа, че за най-близките ми хора ми е трудно да пиша. Използвала съм, разбира се, разкази и спомени на майки ми и баща ми, но мимоходом, но за брат ми, за най-близките ми приятели ми е трудно да пиша", разказа в "Нощен Хоризонт" на БНР Павлина Делчева-Вежинова , дългогодишен редактор и сценарист в БНТ, автор и редактор на книги за възрастни и на детската коледна история „Вярвай в чудеса“.

Павлина Делчева-Вежинова е сценарист на множество филми, сред които е документалният „Отвъд бариерата“, посветен на баща ѝ – Павел Вежинов

Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.

„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.

Снимката е илюстративна                                 visualarchive.bg

"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.

А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.

Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...

militarymuseum.bg

Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше  бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.

Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.

Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...

Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .


„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.

Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."

Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...


Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.

Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )

В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.

Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Елжбета Шераджинска: Ванда Руткевич показа на всеки от нас, че може да има своя Еверест

В Полския институт тази вечер ще представят книгата "Само още един връх", посветена на Ванда Руткевич - първата европейка, стъпила на Еверест и първата жена, изкачила К2 . "Книгата не е само за онези, които обичат планините. Всеки от нас има нужда от такива образци в своя живот." Това каза пред БНР авторът на книгата Елжбета..

публикувано на 23.03.23 в 12:02
Нарине Абгарян

Арменската писателка Нарине Абгарян за красивата страна на живота и за войната

Нарине Абгарян – едно красиво име, което читателите у нас познават много добре. Арменската писателка , която сравняват с Маркес, е определяна от вестник Гардиън като „един от най-ярките писатели в Европа“ . Родена е в малкото градче Берд, в Армения – където често се развиват сюжетите й. Човешките истории, които Нарине разказва..

публикувано на 21.03.23 в 17:04

Никола Живков прави всичко с любов и страст

"Ако искаме да постигнем възможното, трябва да се стремим към невъзможното". Тази мисъл на Макс Вебер впечатлява и вдъхновява един млад човек от Враца, който се е устремил към идеала си за общество с добри условия за развитие на младежите. За него най-ценните качества са трудолюбието, самоусъвършенстването и желанието да помагаш на..

обновено на 19.03.23 в 06:49
Иван Русланов

Иван Русланов - между журналистиката, литературата и фотографията

Не бих бил по-щастлив в никоя друга професия. Това споделя Иван Русланов, водещ, редактор и репортер в програма "Хоризонт" на БНР.  Той е в радиото от почти 10 години, а  авторското му предаване „Понеделник вечер“ ще отпразнува  една година в ефир на 20 март.  "Успях да достигна до различни световни личности . Видях, че те са по-достъпни,..

публикувано на 17.03.23 в 16:06
Ваклуш Толев

Ваклуш - учител по метафизика, който докосва душите

На 19 март от 18:00 часа в кино "Люмиер" ще бъде показан  документалният филм "Ваклуш" на режисьора Николай Василев.  Прожекцията е част от програмата на София филм фест. Документалният филм е заснет в периода 1994-2022 г., съдържа непоказвани архивни кадри от живота на известния духовен водач Ваклуш Толев . Филмът е посветен на..

публикувано на 17.03.23 в 12:23

"Живак" на Димитър Живков: 10 години + 250 спектакъла = книга

"Преминаването на историята в "Живак" от сцената към книгата беше провокирано от желанието да разширим историята на нашите герои. За десет години всеки един от персонажите в пиесата доби такава плътност и стана толкова любим на своите зрители, че за всеки един от тези герои може да бъде създадена отделна история . След като чествахме 10 години "Живак"..

публикувано на 13.03.23 в 16:38
Георги Лушнарев

Народният изпълнител Георги Лушнарев е изнесъл над 10 хиляди концерти на българска сцена

Народният изпълнител Георги Лушнарев пее от малък. Търсил е звуците във всичко, свирел е дори с уста. „В мен имаше чувство за талант. Търсех звуци и така“. Родителите му идват от Беломорска Тракия и се заселват в село Стражец. Народният певец Георги Лушнарев: Народната музика е смисъла на моя живот В Хасково е бил ученик и чува в..

обновено на 12.03.23 в 07:27