Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.
„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.
"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.
А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.
Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...
Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.
Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.
Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...
Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .
„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.
Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."
Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...
Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.
Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )
В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.
Още по темата в звуковия файл.
В Полския институт тази вечер ще представят книгата "Само още един връх", посветена на Ванда Руткевич - първата европейка, стъпила на Еверест и първата жена, изкачила К2 . "Книгата не е само за онези, които обичат планините. Всеки от нас има нужда от такива образци в своя живот." Това каза пред БНР авторът на книгата Елжбета..
Нарине Абгарян – едно красиво име, което читателите у нас познават много добре. Арменската писателка , която сравняват с Маркес, е определяна от вестник Гардиън като „един от най-ярките писатели в Европа“ . Родена е в малкото градче Берд, в Армения – където често се развиват сюжетите й. Човешките истории, които Нарине разказва..
"Ако искаме да постигнем възможното, трябва да се стремим към невъзможното". Тази мисъл на Макс Вебер впечатлява и вдъхновява един млад човек от Враца, който се е устремил към идеала си за общество с добри условия за развитие на младежите. За него най-ценните качества са трудолюбието, самоусъвършенстването и желанието да помагаш на..
Не бих бил по-щастлив в никоя друга професия. Това споделя Иван Русланов, водещ, редактор и репортер в програма "Хоризонт" на БНР. Той е в радиото от почти 10 години, а авторското му предаване „Понеделник вечер“ ще отпразнува една година в ефир на 20 март. "Успях да достигна до различни световни личности . Видях, че те са по-достъпни,..
На 19 март от 18:00 часа в кино "Люмиер" ще бъде показан документалният филм "Ваклуш" на режисьора Николай Василев. Прожекцията е част от програмата на София филм фест. Документалният филм е заснет в периода 1994-2022 г., съдържа непоказвани архивни кадри от живота на известния духовен водач Ваклуш Толев . Филмът е посветен на..
"Преминаването на историята в "Живак" от сцената към книгата беше провокирано от желанието да разширим историята на нашите герои. За десет години всеки един от персонажите в пиесата доби такава плътност и стана толкова любим на своите зрители, че за всеки един от тези герои може да бъде създадена отделна история . След като чествахме 10 години "Живак"..
Народният изпълнител Георги Лушнарев пее от малък. Търсил е звуците във всичко, свирел е дори с уста. „В мен имаше чувство за талант. Търсех звуци и така“. Родителите му идват от Беломорска Тракия и се заселват в село Стражец. Народният певец Георги Лушнарев: Народната музика е смисъла на моя живот В Хасково е бил ученик и чува в..
Ферма за трюфели в района на Балчик посреща туристи и се опитва да ги въведе в тайнствения свят на трюфелите. "Тя е обособено място в естествена среда,..
Президентът Румен Радев заяви, че ако продаваме оръжия на други страни, ще поставяме условия те да не бъдат препродавани на Украйна. Той отново..
"Правителство трябва да има, но не може. България се лута между трябва, но не може. Но се лута не политическата класа, а електоратът ...