Евелина Стоянова: Няма моменти, в които да се обезсърчавам. Аз съм голям оптимист

„Разрушени детски площадки и наводнени дворове. Тъжно е, когато чуеш, че някой изплаче, тогава ти се свива сърцето“. Такава картина изплува в съзнанието на Евелина Стоянова, когато си спомня наводнените карловски села. За отразяването на събитията там тя бе отличена с награда „Сирак Скитник“. Получи я за екипната си работа с Радио Пловдив и Кремена Данева.

„Най-яркият ми спомен е за стадо овце, което се прибираше в дома си след наводненията. Няма да забравя и думите на един баща, който ми каза, че детето му много страда за кучето, което е отнесено от водата. Спомням си хъса на хората да възстановят домовете си. Бяха много щастливи, че има доброволци, които им помагат. В тяхното нещастие имаше светлинка“

• Отличиха Радио Пловдив със "Сирак Скитник" за журналистика

В такива ситуации трябва да си концентриран, за да си свършиш работата, обясни тя в предаването „Хоризонт за вас“.

Стоянова призна, че понякога пренебрегва семейството си заради радиото.

„Но те са щастливи, когато работата ми е оценена и от колегите.  Не мога да бъда това, което съм без моите колеги“

Извън радиото я радва възможността да помага и да организира благотворителни каузи и инициативи. Казва обаче, че предпочита уюта на дома си.

Никога не съм си представяла ,че ще се занимавам с журналистика, спомня си Евелина Стоянова.

„Започнах в Техническия отдел на радиото преди много години. Така се случи, че през 2001 година дойдох за малко, но останах дълго. Колегите ме провокираха и мотивираха да започна да уча и да крада занаят“.

Стоянова има дъщеря на 15 години.

„От малка знае, че трябва да мълчи, когато говоря по радиото. Не мога да бъда много строга. Дала съм й свобода. Не искам да тръгне по пътя на журналистиката, а по своя собствен. Тя пее хубаво. И аз като малка мечтаех да бъда певица или актриса“

Цялото интервю на Снежана Иванова с Евелина Стоянова може да чуете в звуковия файл.