Финансовата помощ за самотни родители насърчава съжителството

Mихаела Джоргова: Добро утро!

Румяна Иванова: Г-жо Джоргова, каква е историята на тази Седмица? Кой пръв и кога е решил да я организира?

Михаела Джоргова: Преди 25 години във Великобритания християнин предприемач Ричард Кейн разбира, че негово близко, приятелско семейство е в развод. Попитал ги за причината. Отговорили му, че с годините са се отчуждили в ежедневието на работата, стреса, грижите за ипотеката, няма какво да си кажат един на друг. Шокиращо било едно хубаво семейство около 40 годишни да се разделя, заради отчуждение. Ричард осъзнал: "Ние бихме могли да сме на тяхно място, нещо трябва да се направи" и решил да започне национална седмица на брака. Правителството на Великобритания подкрепило тази инициатива. С годините събитието става мащабно. Тази година Седмица на брака се провежда в 29 страни. Целта на Седмицата е да обедини обществените усилия за насърчаване на брака и семейството, хората да не приемат отношението със съпруга си за даденост, но да инвестират в това всаимоотношение. Целта е превенция на разводите, да има здрави, щастливи бракове. Не си мислим, че нещата просто се случват, добрият брак е работа в развитието на отношенията.

Румяна Иванова: Каква е историята на седмицата в България?

Михаела Джоргова: Първата седмица на брака у нас беше през 2012 г., тази година се провежда за 12-ти път. Получихме подкрепа от институциите - кметове, от патриарха, много известни личности, тя се разраства с всяка следваща година. През 2013 г. България имаше най-малко сключени бракове в Европа, според населението. През 2019 г. браковете у нас се вдигнаха с 37 %, изкачихме се в средна позиция. Посланието на Седмицата на брака се популяризира и чрез медиите - ако искаме щастлива и трайна връзка, бракът е по-добрия вариант от съжителството.

Румяна Иванова: Това ли е посланието Ви?

Михаела Джоргова: Тази година апелът е "Оцени своята половинка! Не се приемайте като даденост, а си спомнете какво ви е накарало да се влюбите!" Понякога е нужна една добра дума, за да пламне искрата отново. Когато всеки ден правим малки жестове един към друг, слагаме дърва в огъня на нашата любов. Когато сме открити, разговаряме и поемаме отговорност за действията си, не бързаме  да се защитаваме, а казваме "Прости ми!". Тази година в инициативата има над 20 събития за семейни и несемейни. Там хората могат да получат вдъхновение, да научат някои практични умения. 

Румяна Иванова: Да поговорим за съжителството. Намирам описано съжителство в Евангелието от Йоан, в 4-та глава. Там е записан разговорът на Господ Иисус Христос с една жена, самарянка. "Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза." Явно не всеки мъж, с който живееш е твоят. Кога един мъж става твоят?

Михаела Джоргова: Когато дойде моментът на решение за посвещение и поемане на отговорност. Нашата национална политика в момента не насърчава брака. Самотният родител получава финансова подкрепа, а дефакто съжителства с някой. Често българи, които заминават за чужбина решават да сключат брак, защото като семейство там ще имат повече възможности и ползи. 

Румяна Иванова: А у нас една самотна майка получава повече средства от държавата, отколкото ако е семейна, тя има интерес де юре да остане самотна майка.

Михаела Джоргова: Здравите общества се градят от здрави семейства. Семейството е най-малката клетка на обществото, когато семействата са здрави и са добре и обществото е добре.

Румяна Иванова: Кои са най-интересните събития в програмата на Седмицата на брака тази година?

Михаела Джоргова: От 7-ми започва седемдневен онлайн вечерен семинар, два концерта - единият е опера и джаз, другият е музикално-поетична вечер. Имаме обучение за финансовата грамотност, стилове родителство. Днес следобяд има събитие за близки на хора със зависимост. Всички, които се интересуват, могат да получат конкретна информация на сайта ни brak.bg. За децата има приключения в Националния политехнически музей, филм и бордови игри за несемейните, дискусия за предбрачните отношения, готвене по двойки. Събитията са в различни градове, много от тях са безплатни.

Румяна Иванова: Много Ви благодаря за разговора, г-жо Джоргова! С пожелание да не спираме да изразяваме любовта си и да оценяваме един друг. Да останем верни на заветните обещания, дадени пред Бога и много свидетели, да не се страхуваме от брака.

А сега да погледнем към неделното четиво в православните храмове. Три седмици преди началото на Великия Великденски пост сме призвани към смирение и покаяние с притчата за фарисеят и митаря, която ще се чете днес. Тя е записана в Евангелието от Лука, в глава 18. Ще я прочета: „Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.“ В Светото писание четем, че Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Тази притча е предупреждение за всеки, който пости и се подвизава за Господа, да мисли смирено за себе си. Защото ако постът е успешен, то не е заради човешката устойчивост, а заради Божията благодат. Господ Иисус Христос ясно е казал какво отношение и каква молитва благославя и приема. „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.“ /Псалом 50, стих 19/  Фарисеят не мислел за Бога, за Неговата слава и величие, а бил погълнат от за себе си, от своята личност. Той не уповавал на Божията милост, а на своята праведност, затова не бил помилван и оправдан от Твореца. На много места в Евангелието Господ ни учи да не съдим ближния, да не сочим с пръст недостатъците му, но да се стараем да извадим първо гредата от своето око. Един е Съдията, Бог Всемогъщият. Фарисеят си позволил да коментира злонамерено хората и да укорява митаря, който влязъл в храма по същото време. Всеки такъв укор е белег на духовна гордост. Духовната гордост пленява човека и го държи далече от Бога и ближните. Бог познава високоумния отдалеч и не благоволява в него.  Покаянието на митаря е обрисувано като контрапункт на фарисейското самохвалство. Той стоял надалеч, не смеел да повдигне очи и се удрял в гърдите. Митарят не мислел, че е един от многото грешни хора, но се каел като на-големият грешник, който не заслужава милост. 

Той уповавал изцяло на Бога и милостта Му. Затова покаянието му е прието от Създателя. Бог прощава на тези, които се каят за греховете си и смирява себеправедните. Той очаква от нас смирение и покаяние.                                                                                   

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица!