Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лозарският регистър не е актуален, изчезват български сортове, алармират производителите

Атанас Василев: Трагедията е, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде

Като българско се продава вино, направено с вносно грозде, посочи председателят на Националното сдружение на българските лозари

Снимка: БГНЕС

"Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят драматичен обрат и то в лоша посока – надолу."

Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари.

"В цялата тази криза, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно събуждане, което помага да се обединим и да започнем да браним къщичката си", подчерта той.

"Ние бяхме най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения. Лозята бяха най-малко подпомагани", изтъкна Василев и даде пример – съотношението е 120 към 420 лева в ущърб на лозарите.

Снимка: БГНЕС

Лозарят потвърди равносметката, че разходите на декар са 1200 лева, а приходите - 700-800 лева.

"В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия."

Много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където това са традиционно подпомагани браншове. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев в предаването "Преди всички".

Снимка: Ани Петрова

Изчезват български сортове, тъй като няма търсене, макар тенденцията да се обръща, посочи той.

"Спасението на един бранш винаги е било в обединението. След като се дефинира проблемът какъв е, да се намерят различни решения. На база на анализ да се вземе решение къде да се насочат всички усилия", коментира Василев.

Един от най-големите проблеми е лозарският регистър, смята той. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра - не се отглеждат повече от 200 000 декара в България, а се водят 630 000.

"Две трети от тези лозя са изоставени. Някои от тях са станали вече ниви, но не са описани. От тези лозя ние не можем да разберем до каква степен се подкрепя сивият сектор. (...) Подпомагат се лозя, които не се гледат – това е едно. От друга страна се изкривява и самият пазар. Не може да се купува грозде от Македония, от други места и после с документи от негледани лозя да се изписва като българско, и виното да се продава като българско."

Българското грозде по нищо не отстъпва на вносните, куцат ни само 200-300 години маркетинг, каза в заключение Атанас Василев и призова да се консумират български вина.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58

ИПБ: Институциите мълчат за решение на Съда на ЕС за компенсаторните такси на пътя

Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския съюз по делото "Екострой", което е постановено на 21.11.2024 г. С решението разпоредбите на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, касаещи налагането на административни наказания и..

публикувано на 18.02.25 в 09:28
Проф. Николай Ненов

Проф. Николай Ненов: Не съм чувал за инициатива да се откажем от сесията на ЮНЕСКО, работи се

Не съм чувал за такава инициатива - да отменим домакинството ни на предстоящата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която трябва да се проведе в София. Не знам да има някакви притеснения или страната ни да реши да се откаже .  Това заяви пред БНР избраният за председател на форума проф. Николай Ненов - директор на Регионалния..

публикувано на 17.02.25 в 12:13
Снимката е илюстративна

Психологът: Различните семейни структури са една от грандиозните промени днес

Дали ние като общество реално не оставаме встрани от световната заплаха - пандемия от самотници ? Самотата е обзела света, които иначе комуникира безпрепятствено.  Дори самата Световна организация е обявила Самотата като глобален проблем за общественото здраве . Защо е така, какви ще бъдат в бъдеще последствията от самотата , разказва за "Нощен..

публикувано на 17.02.25 в 10:43

Да бориш войната по пътищата с образование

" Яко е да си отговорен - събитие за бъдещето " беше една кампания за видеа в подкрепа на безопасното движение по пътищата и образованието в тази посока. Зад инициативата стоят родителите на едно младо момче, което загуби живота си при катастрофа.  Красимира Манолова е майката на 17-годишния Стефан, който загина в пътния инцидент. Пред БНР тя..

публикувано на 17.02.25 в 10:18