Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лозарският регистър не е актуален, изчезват български сортове, алармират производителите

Атанас Василев: Трагедията е, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде

Като българско се продава вино, направено с вносно грозде, посочи председателят на Националното сдружение на българските лозари

Снимка: БГНЕС

"Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят драматичен обрат и то в лоша посока – надолу."

Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари.

"В цялата тази криза, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно събуждане, което помага да се обединим и да започнем да браним къщичката си", подчерта той.

"Ние бяхме най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения. Лозята бяха най-малко подпомагани", изтъкна Василев и даде пример – съотношението е 120 към 420 лева в ущърб на лозарите.

Снимка: БГНЕС

Лозарят потвърди равносметката, че разходите на декар са 1200 лева, а приходите - 700-800 лева.

"В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия."

Много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където това са традиционно подпомагани браншове. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев в предаването "Преди всички".

Снимка: Ани Петрова

Изчезват български сортове, тъй като няма търсене, макар тенденцията да се обръща, посочи той.

"Спасението на един бранш винаги е било в обединението. След като се дефинира проблемът какъв е, да се намерят различни решения. На база на анализ да се вземе решение къде да се насочат всички усилия", коментира Василев.

Един от най-големите проблеми е лозарският регистър, смята той. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра - не се отглеждат повече от 200 000 декара в България, а се водят 630 000.

"Две трети от тези лозя са изоставени. Някои от тях са станали вече ниви, но не са описани. От тези лозя ние не можем да разберем до каква степен се подкрепя сивият сектор. (...) Подпомагат се лозя, които не се гледат – това е едно. От друга страна се изкривява и самият пазар. Не може да се купува грозде от Македония, от други места и после с документи от негледани лозя да се изписва като българско, и виното да се продава като българско."

Българското грозде по нищо не отстъпва на вносните, куцат ни само 200-300 години маркетинг, каза в заключение Атанас Василев и призова да се консумират български вина.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51