Това коментира пред БНР Валентин Николов, председател на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет. Николов е бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг и бивш директор на АЕЦ "Козлодуй".
"Има страх, че този петролопровод, сега правилно анонсиран във връзка със заобикаляне на Босфора (защото там има проблем с преминаването на танкерите, които би трябвало да снабдяват нашата рафинерия), по този начин ще можем да имаме лесен достъп до снабдители като Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир и прочее. Въпросът е в един момент да не се превърне от Александруполис – Бургас, отново в Бургас – Александруполис. Трябва да ограничим такъв вариант, защото при смяна на геополитическата обстановка Русия при всички случаи ще прояви интерес към този петролопровод."
България нямаше почти никакви финансови облаги от този петролопровод, допълни той.
Дерогацията е с определен срок. България в един момент няма да може да купува петрол от типа Уралс пряко от Русия, каза още Валентин Николов.
По думите му, с известни настройки рафинерията в Бургас е работила и с друг петрол и със сигурност може да работи.
Има ли забрана, ние трябва да търсим алтернативи. Освен алтернативите от Черноморието, другият вариант е през Босфора, а Босфорът е много труден за преминаване. Има някаква логика, но трябва да се знае, че си заслужава тази инвестиция на фона на екологичния риск, който носи, изтъкна в анализа си експертът.
Има доста голяма опасност "да се построи една тръба, която да стои", смята Николов.
България по естествен път може да стане газов хъб, коментира още Валентин Николов в предаването "Преди всички".
"Не е лошо България да има всякакви алтернативи. Но ЕС задължително иска при такива строежи на газопроводи, тръбопроводи да има възвращаемост и икономическа целесъобразност. Ние трябва да докажем пред ЕК смисъла на този петролопровод и ако наистина можем да снабдяваме и други държави през него, тогава може да стане европейски проект, защо трябва да бъде български?"
Мнението на Валентин Николов в детайли чуйте в звуковия файл.
Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..
На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР инж. Севдалина Димитрова ,..
Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей. Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..
Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..
Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания. Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..
Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Нямаме договорка за каквото и да било сливане и обединяване , ръководството на партията и Ахмед Доган са запознати с всички процеси. Това заяви пред..
Основното, което прави нашето образование е методът на възпроизвеждане на знания, ученикът едва ли не да наизусти. Не се показват приложенията на..
Несъгласни сме с цялостната външна политика на България спрямо Израел . Това каза пред БНР Камал Догмуш, член на УС на Сдружението на палестинците в..