Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не е сериозно да се противопоставят изпращането на оръжия и дипломатическите усилия"

Нико Ланге: Най-бързият път към мира е въоръжаването на Украйна

"Без гаранции за сигурността на Украйна не може да започне възстановяването й"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как да сложим край на тази война? Това е въпросът, който си задават всички участници в тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността, макар и негласно. Форумът всяка година е водещото събитие във външната политика и в областта на сигурността. И за първи път от създаването си през 1963 година се провежда по време на пълномащабна война в Европа. Организаторите гледат на това като на личен провал, защото конференцията е създадена като форум за диалог и мирно разрешаване на конфликти. А руската агресия – волно или не – задава друг дневен ред на събитието – обсъждането на нови конфликти в един многополюсен свят. Ориентирането в новите реалности коментира пред БНР Нико Ланге, който от миналата година е част от екипа на Мюнхенската конференция по сигурността, а преди това е бил в ръководството на германското министерство на отбраната и ръководител на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Киев.

В традиционния доклад преди да започне конференцията в Мюнхен се казва, че руското нахлуване в Украйна е само част от голямата картина в света. Как изглежда тази по-голяма картина? 

"По-голямата картина включва авторитарни режими, които искат да наложат в света друг модел на управление, различен от либералния модел, основан на върховенството на правото. Те се концентрират върху изнасянето на авторитарния модел на управление по света, включително като използват военна сила. Това е нов момент. Употреба на сила е имало и в миналото, но войната в Украйна е качествено нов етап на развитие." 

Какви нови съюзи се създадоха през първата година на войната срещу Украйна и колко устойчиви са те? 

"Нека първо кажа, че съществуващите съюзи се утвърдиха и укрепиха. НАТО никога не е била толкова силен, както сега. Нещо повече – сътрудничеството между Алианса и Европейския съюз никога не е било на такова високо ниво.  

В същото време наблюдаваме ново разделение на световните сили и разделителната линия е "за" и "против" установения международен правов ред. Много държави, които не са част от НАТО, въпреки това подкрепят този ред. Но в същото време има немалко държави по света, които все още не са изразили категоричната си позиция."  

Сред тях са ключови държави като Китай, Бразилия и Индия. 

"Да, и затова съюзниците, които искат да запазят международния правов ред, засилват сътрудничеството с глобалния юг. Този процес е започнал и също е част от дискусиите по време на Мюнхенската конференция по сигурността." 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има обаче опасения, включително и сред западни дипломати, че Мюнхенската конференция за сигурност, която тази година не покани Русия и Иран, ще се превърне в ехокамера за посланията на западните съюзници. 

"Не, не мисля. Трансатлантическото сътрудничество винаги е било във фокуса на конференцията в Мюнхен, но тази година има много участници от глобалния юг, от Африка и Латинска Америка. Участва и високопоставена делегация от Китай. А фактът, че тази година няма поканени участници от Русия заради агресията срещу Украйна е напълно логично следствие на войната." 

Г-н Ланге, Вие сте дългогодишен анализатор на руската политика. Следващата седмица се очаква президентът Владимир Путин да навакса отложеното годишно послание към Федералното събрание, т.е. двете камари на парламента. Какво очаквате да каже? 

"Не очаквам някаква голяма изненада. Не вярвам Путин да промени поведението си. Със сигурност ще повтори добре познатата пропаганда, която разпространява Кремъл. А и не мисля, че трябва да отдаваме кой знае какво внимание на изказванията му. За нас много по-важно е как да помогнем на Украйна и как да укрепим международния правов ред."  

И все пак не е ли важно, какво казва Путин, президентът на ядрената сила Русия? Пред вестник "Ди Велт" казвате, Путин вече не е единственият властови полюс в Москва. 

"Путин сериозно отслаби позициите си, след като започна война срещу Украйна. Затова не смятам, че трябва да обръщаме особено внимание на думите и действията му. Путин наруши световния ред, затова не трябва да се опитваме да преговаряме с него, а да направим всичко по силите си да помогнем на Украйна, която се отбранява от една година."  

Преди година германският канцлер Олаф Шолц произнесе и прословутата си реч за обрата в хода на историята. Превърна ли се обаче идеята за "Zeitenwende" в политика, г-н Ланге? 

"Германците осъзнаха посланието на канцлера отпреди една година. Доказват го и социологическите анкети – хората разбраха, че светът вече никога няма да бъде същият, както преди руското нахлуване в Украйна. Но на този фон политиците наистина остават длъжници. Например по отношение на военната помощ за Украйна и защитата на нашите ценности. Хората са готови да подкрепят още по-решителни действия.  

Според мен колебливи са по-скоро някои партии, или по-точно – части от партиите, които все още не са разбрали, че времената се промениха. Именно това пречи, обратът, за който говори Олаф Шолц, да се превърне в основата на една нова политика. За съжаление, една година по-късно трябва да признаем, че Германия не е проактивна, а все още само реагираща страна."  

Германският канцлер Олаф Шолц се изказва на Мюнхенската конференция за сигурност. 17 февруари 2023 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Не се ли дължи колебливостта на управляващите социалдемократи на призивите за повече дипломатически усилия за мирни преговори вместо оръжейни доставки? Има редица подписки в Германия, организирани от Левицата и нейните симпатизанти, които събират подкрепата на хиляди германци.  

"Да, има такива публични личности, но те далеч не са мнозинство. Мнозинството германци подкрепя Украйна и би подкрепило правителството в негови още по-решителни крачки. Нещата се промениха, дори за хората, които в миналото имаха романтична представа за Русия. А фактът, че сред нас има хора, които не споделят нашето мнение, е напълно легитимно в едно демократично общество."  

Украински военни в Донецк, януари 2023 г. Снимка:ЕПА/БГНЕС

Военната сила и дипломация вървят ръка за ръка, казвате Вие. Западните съюзници ще предоставят на Украйна танкове, вероятно и изтребители, както поиска Киев. Как ще продължи войната и как ще свърши, според Вас? 

"Има само един възможен изход от тази война – Русия трябва да напусне окупираните части на Украйна. Трябва да помогнем на Украйна да изгони руските сили от своята територия. Това е целта на съюзниците на Киев. Това е пътят към мира. 

Не е сериозно да се противопоставят изпращането на оръжия и дипломатическите усилия. Те не се изключват взаимно, а се допълват. Само чрез укрепване на военната мощ на Украйна можем да й помогнем да си осигури добри позиции за бъдещи мирни преговори. Към момента Путин не се отказва от крайната цел да унищожи Украйна. Той би седнал на масата за преговори само ако е застрашен от загуба на бойното поле.  

А преговори може да има само при условие, че Русия се изтегли от украинската територия. Най-бързият път към мира е въоръжаването на Украйна, за да може да прекрати войната колкото се може по-скоро. Освен това нека се знае – дипломатическите усилия не са спирали. В нито един момент. 

Западът трябва да се пази от предложения за компромиси или да предлагаме на Украйна в името на мира да се откаже от своя територия. Никой от нас не би се съгласил, нали? Нашият интерес е след тази война да бъде ясно, че агресия като войната срещу Украйна няма и не може да донесе успех за агресора."  

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен представя на Мюнхенската конференция за сигурност разработената от него и Андрий Ярмак, ръководител на щаба на украинския президент, стратегия за гаранции за сигурност на Украйна след войната. Какви гаранции за сигурност може да има за Украйна? 

"Важно е да започнем разговора за сигурността на Украйна след края на войната. Има две възможности: или членство в НАТО – знаем, че членството в НАТО гарантира сигурност – зная го аз в Германия и вие в България, или въоръжаване на Украйна, така че Русия да не си и помисли повече да я напада. Точно това е една от основните теми на конференцията в Мюнхен, защото без гаранции за сигурността на Украйна не може да започне възстановяването й."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Не бъдете спокойни… за да продължите да сте номер едно!

Захари Карабашлиев описва радиото като създател на "саундтрака на неговото детство". " При баба и дядо имаше една радиоточка. Така съм запомнил и точния час, и програма "Христо Ботев" . Това бележи най-ранните ми детски спомени", сподели авторът на романа "Рана" в предаването „Понеделник вечер“. Даниела Стойнова с отличието..

публикувано на 27.01.25 в 22:00
Доц. Йосиф Аврамов

Доц. Йосиф Аврамов за финансовата грамотност на българина

Финансовата грамотност е едно от онези умения, които сякаш приемаме за даденост – докато не осъзнаем колко важна е тя в живота ни. "Не е богат този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко", казва древногръцкият философ Диоген.  В днешния свят на кредити, инвестиции и дигитални финансови услуги това послание звучи..

публикувано на 27.01.25 в 09:21

Мигрената не е главоболие, а наследствена болест

Здравната каса да заплаща профилактиката на мигрена със съвременни терапии, като моноклонални антитела и гепанти. Това послание отправиха лекари и фармацевти по време на дискусия за заболяването, което предизвиква тежки кризи и води до неработоспособност при хора в активна възраст. Болестта се среща три пъти по-често при жените, в сравнение с мъжете. У..

публикувано на 26.01.25 в 05:57
Болницата в Белоградчик

Опит за приватизация на болницата в Белоградчик. Ще я спаси ли от фалит?

70% от дяловете на болницата в Белоградчик ще бъдат приватизирани. Процедурата ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит .  Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков, който го аргументира с лошото финансово състояние на болницата и реалната опасност от фалит..

публикувано на 23.01.25 в 06:19
Дора Симеонова

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината? Препоръки ни дава пътуващия инфлуенсър Дора Симеонова: " Първите ми посещения бяха в приказни зимни места в нашата страна, в къщи за гости. Вече бяхме на Боровец и Пампорово . Миналата година най-вълнуващото ми посещение беше в Тайланд, на остров Пукет , което за две седмици ни..

публикувано на 22.01.25 в 10:37
Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ (Никозия) обявява приключване на сътрудничеството си с футболиста Георги Костадинов, съобщи клубът на страницата си в интернет. Костадинов си тръгва от Никозия след 2,5 години сериозно присъствие, като е изиграл общо 89 мача с АПОЕЛ във всички турнири, вкарал е 6 гола и е подал 4 асистенции. С жълто-синия екип той..

публикувано на 21.01.25 в 22:04
Проф. Колин Прайс

Могат ли и трябва ли мобилните телефони да предупреждават за бедствия или катастрофи?

При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на..

публикувано на 21.01.25 в 10:51