Арх. Влади Калинов: В България сериозно е затегнат контролът при проектиране на сградите, за да са устойчиви на земетръс

Трябва обаче да се поучим от това, което се случи в Турция, посочи той.

„Основният проблем от това, което видях в репортажите е, че сградите са пострадали заради зле проектирани партерни нива и лошо изработена конструкция“. 

• Лидия Прокич: Корупцията може да доведе до смърт в огромни мащаби

Преобразуването на партерните нива и смяната на предназначението, което е свързано със строително-монтажни работи, би трябвало да е става след консултация с инженер-конструктор, който да изчисли колко от стените да се премахнат, обясни арх. Калинов.

„Може да има проблем в случаите, при които е допуснато незаконно строителство. Отговорността трябва да е на етажната собственост. Да не забравяме и отговорността на всеки отделен човек. Когато тръгнеш да правиш преустройство, без да си попитал инженер-конструктор до каква степен може да има намеса в конструктивната система на сградата, тогава се получават проблеми. Те стават, когато сграда е без скелетно-стоманобетонна конструкция“.

Ние не сме позволявали никъде да се случи това нещо, но Общината не е вездесъща, заяви той.

„Има сигнали, които задължително се проверяват“. 

• Апокалипсисът в Турция предотвратим?

Архитект Калинов напомни ,че е важно да не се правят формално техническите паспорти.

„Колкото повече завишаваме изискванията към всички участници в строителния процес, толкова по-добър продукт ще получим. Носим отговорност. Трябва да се направи и сериозна методика за проверка на техническите паспорти, която да даде гаранции за това, което сме получили“. 

• Проф. Наджи Гьорюр: Земетресенията са неизбежни, но с планиране могат да се създадат устойчиви за живеене места

Той обясни още, че основният проблем при пътните съоръжения е  затрудненията, които изпитва държавата при извършването на ремонти по поддръжката им в срока, който е предвиден. 

Проф. д-р Светослав Симеонов, бивш директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, обясни в предаването "Хоризонт до обед“, че през 2007-8 г. у нас е разработен мащабен проект за възприемане на европейските противоземетръсни норми.

„Бяха разработени 7 национални приложения, които отразяват спецификата на сеизмичността у нас, начинът на строителство и т.н“. 

През 2014-5 година е разработена методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск в България, посочи той.

„Целта беше да се разработи единна методика, която да е задължителна за приложение, за да има съпоставимост на резултатите“.

През 2017-8 е разработен още един мащабен проект за оценка на сеизмичния риск, посочи проф. Симеонов.

По европейска директива България трябва да направи оценка за сеизмичния риск на територията на цялата страна, напомни той.

„За съжаление, този процес все още не е стартирал. Това е мащабна работа. Има 5700 населени места“.

Цялото интервю на Таня Милушева с арх. Влади Калинова и проф. Светослав Симеонов може да чуете в звуковия файл.