Еманюел Метр: Новият СТАРТ не е мъртъв, но е в изкуствена кома

Интервю на Деян Йотов с Еманюел Метр

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В президентското си послание към Федералното събрание на Русия тази седмица Владимир Путин обяви, че преустановява участието й в Договора за стратегическите нападателни оръжия – Новия СТАРТ – последното останало в сила средство за избягване на надпревара във въоръжаването между двете най-могъщи ядрени сили в света. „Преустановява, не излиза от него“, отбеляза той.

Русия спира взаимните инспекции и предоставянето на данни за арсенала си. Подчинените на Путин уверяват само, че страната ще се придържа към наложените от договора ограничения – до 1550 разгърнати ядрени бойни глави и до 700 носители – наземно базирани междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, носени от подводници, и стратегически бомбардировачи.

Перспективите за удължаване на срока на действие на Новия СТАРТ след 2026 година или актуализирането му са изключително малки.

За пореден път Путин размахва ядрения си арсенал, благодарение на който още не е претърпял поражение в Украйна, в опит да изнуди Запада да спре да подкрепя Киев. Това несъмнено е най-опасният момент в ядреното противопоставяне между Запада и Москва след Карибската криза от 1962 година.

Засега, за щастие, ядреното оръжие остава само невидимата заплаха във войната в Украйна, която успешно възпира Запада не само да се намеси пряко, но и да внимава как помага на Киев. А това удължава конвенционалния сблъсък.

"Новият СТАРТ не е мъртъв, но е в изкуствена кома, защото такива договори действат, когато има политическа воля, а такава вече очевидно не е останала", смята Еманюел Метр от парижката Фондация за стратегически изследвания.

"На мен ми изглежда като че искат да си оставят врата за връщане към спазване на договора, а не да го убият рязко. И, честно казано, ми е трудно да приема логиката им. Дават да се разбере, че смятат договора за по-изгоден за Съединените щати. Но по същия начин, ако сте във Вашингтон, ще сте на мнението, че Новият СТАРТ е безупречен, а може би дори облагодетелства малко повече Москва.

Затова имам чувството, че Путин иска да подложи на натиск Съединените щати – да покаже, че той е в позицията да решава дали договорът ще оцелее или не. Но дали ще продължи да се придържа към договорните ограничения, както твърди – не можем да знаем на този етап."

Кой би получил незабавно предимство в евентуална нова ядрена надпревара - Америка или Русия? Путин обяви, че още тази година ще вкара на въоръжение междуконтиненталните балистични ракети „Сармат“ – с обсег 18 000 километра и способност да носят по 10 ядрени бойни глави, включително върху хиперзвукови маневриращи бойни блокове „Авангард“ – ще продължи да трупа запаси от хиперзвукови ракети „Кинжал“ и „Циркон“ и ще увеличи броя на ядрените подводници клас „Борей-А“, способни да носят по 16 балистични ракети „Булава“. В същото време американски експерти сочат, че започналата със закъснение модернизация на стратегическите ядрени сили на Съединените щати ще отнеме още цели две десетилетия.

"Преди всичко нека не забравяме, че никой няма интерес от подновяване на ядрената надпревара. Различни са очакванията кой би изостанал и кой би излязъл с едни гърди напред в краткосрочен план. Путин по политически причини – в името на националния престиж на Русия – обича да се хвали, че тя води в модернизацията. Да, американците започнаха по-късно, но това беше защото техните системи не бяха толкова архаични като руските.

В интерес на истината в краткосрочен план Русия би имала предимство по отношение на една или две оръжейни системи. Но няма никакво съмнение, че в средносрочен план Америка би наваксала без проблеми. Не на последно място, защото там преобладаващата нагласа, особено сред републиканците, е срещу ограничаването на контрола над въоръжаването. Те изтъкват като аргумент факта, че за разлика от Студената война, сега насреща е не само Русия, но и Китай като трети голям играч."

Джо Байдън демонстрира завидно спокойствие след изявлението на Путин за Новия СТАРТ. „Това“, изтъкна Байдън – „не означава, че Путин е готов да наруши ядреното табу и да използва най-страшните оръжия.“ Ако е прав американският президент, на какво точно според вас разчитат руснаците, за да постигнат каквото очевидно им се иска – да накарат Съединените щати да влязат в преговори с тях за подялба на Украйна или дори на по-голяма част от Европа?

"Прав е Байдън. Руското решение за Новия СТАРТ няма пряко отношение към евентуална употреба на ядрено оръжие. Тя е въпрос на стратегия. Но определено се вписва в ескалиращата руска ядрена реторика. Това обаче няма пряко отношение към конфликта в Украйна.

Честно казано, не бих се наела да разшифровам сметките, които си правят руснаците и какво мислят, че могат да постигнат с това. Не съм сигурна дали Съединените щати биха склонили да правят някакви отстъпки в името на оцеляването на този договор. В администрацията на Байдън очевидно има известно разочарование, но това не се отнася за Америка по принцип."

Путин постави и друго условие, за да не убива Новия СТАРТ – френските и британските арсенали също да бъдат покрити от договора. Защо това никога не е било приемливо за Запада?

"Целта на контрола върху стратегическите ядрени оръжия е чрез ограничаване на броя им да се намали риска от взаимно унищожителен конфликт. Още от Студената война и Съветският съюз, и Съединените щати имат хиляди от тях. А арсеналите на Франция и на Великобритания са несравнимо по-малки и няма никакъв смисъл да бъдат включени в големите сметки. Също както много дълго време и китайският ядрен арсенал не беше от толкова голямо значение. Защото беше драстично по-малък.

Във Франция специално винаги сме се отнасяли резервирано към обвързване със задължителни дългосрочни ограничения към който и да било външен фактор. Президентът трябва да може да взима суверенно решение от колко ядрени оръжия има нужда страната. Защото не знаем какво ни очаква в бъдеще.

Ако големите сили – Русия и Съединените щати – намалят своите арсенали до няколкостотин ядрени оръжия, колкото наброяват нашите, тогава може би бихме се съгласили да преговаряме. Но определено е ясно, че руснаците повдигат този въпрос по политически подбуди, а не от стратегическа необходимост."

Споменахте Китай. Неговият арсенал се увеличава с главоломна скорост и пак може би ще са му необходими 15-ина години да догони Русия и Съединените щати. Кога според вас Пекин би се заинтересовал да участва в многостранни преговори за контрол на ядреното въоръжаване?

"За съжаление китайското ръководство твърдо отказва да участва в подобни дискусии – нито за обвързващи мерки, нито просто за стъпки към някакви гаранции за избягване на ядрен конфликт. Очевидно наближава времето, когато те ще придобият статут на големи играчи, но не смятам, че в краткосрочен план биха се ангажирали с останалите за каквито и било ограничения върху арсенала си."