"Никой не може да свикне с войната. Но няма как – ще трябва да преминем през това изпитание и след това да оправим държавата си." Това каза украинският журналист Денис Трубецкой в интервюто на Весела Владкова.
Той е роден и израснал в Севастопол, на Кримския полуостров. От 2008 година работи на свободна практика, пише за немскоезични медии и се опитва да остане страничен наблюдател на войната. Дали успява? "Не", признава Трубецкой, една година след като Русия нахлу в Украйна:
-Русия води война срещу Украйна не от една година, а от девет, и това наистина не е опорка. Тази война започна през 2014 година с окупацията на Крим. Аз съм роден в Севастопол и добре си спомням, как протече анексирането на Крим. След това войната продължи в Донбас. Така че да говорим днес за първата годишнина не е съвсем точно.
Но е факт – 24-ти февруари промени живота на всички украинци. Без изключение. Но честно казано, тази дата ще има по-голямо значение в бъдеще. В момента тя не ни е важна. Затова украинците говорят за голямата руска офанзива, а не толкова за годишнината от началото на войната. Няма съмнение, че 24-ти февруари 2022 година ще остане завинаги в спомените на украинците. Тази дата е сравнима само с 22-ри юни 1941, когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз.
Андрей Захаров: Путин иска всички да мислят, че войната е нещо нормално
-"Целият ми свят се срина", написа за 24-ти февруари месеци след руската инвазия. Какво си спомняш от този ден, Денис?
- Винаги ще помня този ден, всяка минута от него. Но като се замисля, предният ден като че ли беше още по-зловещ. Лично за мен дните преди да засвистят първите руски ракети бяха много тежки, защото постепенно осъзнавах, че Путин ще ни нападне. Все си мислех, че може би няма да има война. Или че ще има един символичен удар. Човек винаги се надява, нали? Но след това чухме речта на Путин, след като призна двете републики в Донбас, и всичко беше ясно. Даже още година по-рано беше ясно, след статията му за историята на Украйна.
Когато през юли 2021 г. Путин обясни на света, че руснаците и украинците са "един народ" и Украйна всъщност няма защо да съществува.
Ден преди първите ракетни удари вече наистина усещах, че ще има война. Помня, че през нощта почти не спах. А сутринта в 5 часа чух първите експлозии. Разтреперих се. Буквално. Стоях прав и треперих поне 15 минути. Знаех, че трябва веднага да напусна жилището си. Имах план. Живея в северозападната част на Киев, съвсем близо до Ирпин и Буча. Ако руснаците бяха влезли в Киев, щяха да минат по моята улица. Затова знаех, че трябва веднага да се махна.
През всичките години след анексирането на Крим се надявах, че отношенията с Русия ще се подобрят и че няма да има война. Продължавам да се надявам, че това ще се случи. Някой ден. И със сигурност не с Путинова Русия. Все пак моят майчин език е руски. Наистина не вярвах, че ще ни нападнат.
-Тогава прекара дни наред в киевското метро, продължаваше да работиш от там, след това заедно с други колеги превърнахте един апартамент в импровизирана редакция. Спомням си, че тогава каза, че работиш усилено, за да се разсейваш от ужаса и за да не полудееш. Има много наши колеги, които отразяват бойните действия от фронта, военни репортери. Но те са чужденци и знаят, че рано или късно ще се върнат вкъщи. Как обаче ти като украинец работиш като военен репортер? Успяваш ли да бъдеш обективен и искаш ли изобщо да си обективен?
- Аз работя от години за немскоезични медии и до войната бях в много изгодна позиция, защото пишех критично за моята страна, без да се съобразявам с политическите настроения или медийните босове в Украйна, т.е. с олигарсите, които пък заради войната загубиха влияние.
Войната обаче промени всичко. Продължавам да работя като журналист, обичам работата си и искам да продължа това да работя, но усещам, че ми е трудно да бъда обективен. За тази една година разбрах, че всъщност никой от читателите и слушателите, за които работя, не очаква от мен да съм безчувствен към агресията, на която е подложена моята страна.
Трудно е да постигна баланс между сухото излагане на факти и емоциите. Особено когато трябва да пиша за ракети, които Русия е изстреляла срещу детска градина в Днипро или срещу болница в Харков. Трудно ми е да опиша чувствата, които ме завладяват в такъв момент. Как да бъда обективен?
Или когато трябваше да опиша ужаса в Буча и Ирпин. Лятото преди войната прекарах много време там, на гости на приятели, които имат вила. Познавам всяка улица. Познавах хората. Сега вече ги няма. Ами Херсон? Майка ми е от там. Детството ми премина между Севастопол и Херсон. За мен това не са абстрактни имена на граове и села. За мен това е част от живота ми.
Надявам се, че успявам да намеря златната среда, баланса между фактите и емоциите, но май не ми се отдава.
-Пишеш за немскоезични издания за Украйна, но вероятно ти се е налагало да обясняваш на украинци германската политика. Разбират ли колебливата политика на Германия през последната една година?
- Не е лесно да обясня тотално сгрешената комуникация на германското правителство. За мен е ясно, че поведението на канцлера Шолц се дължи на вътрешнополитически особености и на опасенията на германците, че военните доставки ще нагнетят още повече напрежението. Иначе той прекрасно разбира, какъв е залогът в тази война.
Но украинците не могат да го разберат. Германия е един от трите най-важни партньори на Украйна. Помощта от Германия е огромна. И ако Берлин можеше по-добре да обясни позицията си, сигурно дори и украинците щяха да са по-благосклонни към Германия. Още повече, че за украинците Германия е нещо като страната на чудесата в Европа, както за света Съединените щати са страната на неограничените възможности. И затова тук никой не иска да повярва, че Бундесверът е в толкова окаяно състояние!
-Колко важно е за украинците да бъдат приети в ЕС? След анексирането на Крим Брюксел реагира със санкции срещу Русия, но до там. Със сигурност сте очаквали повече.
- Влизането в ЕС е подкрепян от всички приоритет за Украйна. Не само от властта, а от всички украинци. В нито един момент украинското общество не е поставяло членството в Евросъюза под съмнение, което за НАТО съвсем не е така. Говоря дори за русофилите в Украйна, каквито вече почти няма.
Че след войната Украйна няма друго бъдеще освен в ЕС, в това вече са убедени абсолютно всички. В годините след Майдана и анексирането на Крим отпаднаха визите, сключихме споразумението за свободна търговия и това се одобрява от хората, макар търговското споразумение да не е от полза само за Украйна.
Украинците с изненада установиха, че държавата им функционира много по-добре, отколкото са си представяли. Имам предвид държавните институции и органи. Държавата не се срина, а това беше напълно реалистичен сценарий. Русия продължава да унищожава цивилната инфраструктура, но тук в Киев, а и в другите части на страната,отдавна не сме имали прекъсвания на тока. Пощите продължават да работят в цялата страна. Украинските железници се превърнаха в ключов, но и надежден транспорт, въпреки войната. Пощите и железницата са държавни и преди войната бяха критикувани за липсата на реформи. А сега правят чудеса.
-Да не се превърне обаче често пъти мъчителният преговорен процес и дългото чакане пред портите на Евросъюза в едно голямо разочарование?
- Украйна е много силно мотивирана да стане член на ЕС, и мисля, че на Запад тази мотивация се подценява. Когато Зеленски или премиерът Шмихал говорят за това членство и поставят на пръв поглед неизпълними срокове за провеждането на реформи, това са послания по-скоро за вътрешна употреба, защото правителството иска да мотивира институциите да работят усилено. Въпреки войната. Или по-скоро заради войната. Пък и трябва да се използва моментът, когато заради войната олигарсите загубиха влиянието си.
Промените в медийното законодателство нямаше да бъдат така бързо изработени и приети, ако олигарсите все още диктуваха правилата на играта, както беше преди войната. Законът за малцинствата също беше приет миналата година в ускорени срокове. Ако не бяхме във война, сигурно още щяхме да го обсъждаме.
Членството в ЕС е абсолютен приоритет, но в същото време войната много промени украинците – преди това нямахме самочувствие, а сега искамеда оправим държавата си – не заради ЕС, а заради самите нас.
Софийският градски съд ще решава да промени или да потвърди мерките за неотклонение на четиримата задържани по време на протест на "Възраждане" минслив месец пред Дома на Европа в центъра на София. Сарафов: Ще се търси наказателна отговорност от всички, погазващи обществения ред Те са в ареста по обвинение "хулигански действия" по време на..
Нищо от описаните от прокуратурата неща не е извършено . Това заяви пред БНР депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов, след като в петък изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов внесе искане в НС за сваляне на депутатския му имунитет, както и този на Кирил Петков. В предаването "Преди всички" Божанов декларира, че още днес ще си..
Тръмп си измисля причини за тези мита, настоя пред БНР Красимир Гаджоков, Торонто. Президентът на САЩ каза, че ще задейства новите мита за Канада и Мексико от днес. " Няма място за разговори с Мексико или Канада", обяви той пред репортери в понеделник. "Всички са готови. Те влизат в сила от утре". Канада ще наложи ответни мита за..
Министър-председателят Росен Желязков свиква заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Темата на заседанието е "Преглед и анализ на актуалната геополитическа ситуация и произтичащите от нея рискове за националната сигурност", съобщиха от правителствената пресслужба. Освен до постоянните членове на Съвета, покани за участие в..
Във вторник сутринта Китай побърза да отвърне на новите мита на САЩ, като обяви повишения на тарифите до 10-15% върху вноса, обхващащ редица американски селскостопански и хранителни продукти, като същевременно постави 25 американски фирми под експортни и инвестиционни ограничения, съобщава Ройтерс. Допълнителното мито от 10%, с което..
"Променяме системите за по-здраво бъдеще" - това е мотото на тазгодишния Световен ден за борба със затлъстяването, който отбелязваме днес. София е домакин на дискусия, посветена на проблемите, свързани с наднорменото тегло, участие в която се очаква да вземат здравни експерти, пациенти и медии. Заедно те ще потърсят решения за трайна промяна..
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заплаши палестинската групировка "Хамас" с "последствия, които дори не могат да си представят", ако не бъдат освободени всички заложници, отвлечени от Израел на 7 октомври 2023 г. В реч пред Кнесета Нетаняху заяви, че преговорите за продължаване на договореното прекратяване на огъня са прекъснати...
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.