Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Карел Фриц: Борбата на украинските бежанци с депресията тепърва ще изисква дългосрочни решения

Снимка: Агенцията на Европейския съюз за основните права

Година след началото на инвазията на Русия в Украйна и въпреки подкрепата украинците, бягащи от войната в близки и по-далечни страни, все още срещат редица предизвикателства в новия си живот. Това е основното заключение след допитване на Агенцията на Европейския съюз за основните права сред около 14 500 украинци, потърсили помощ в десет европейски държави – България, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания.  

Карел Фриц е изследовател в евроагенцията. Базирана във Виена, от 2007 година насам Агенцията на Евросъюза за основните права работи, за да предоставя независими, основаващи се на факти препоръки на взимащите решения на европейско и национално ниво.  

Данните в допитването са събрани през август и септември миналата година. Подобни отворени онлайн проучвания не претендират да са представителни, уточнява Фриц. И все пак – за да бъдат по-близо до представителността, изследователите са се опитали да достигнат до възможно най-много хора. Част от запитаните у нас казват, че планират да се завърнат в Украйна – 41%, което е сред най-високите стойности, отчетени в десетте държави. И още - 37 на сто от украинците у нас разчитат на спестявания, 26 на сто – на пенсиите си. Една трета, или 34%, от хората са се сблъскали с езиковата бариера, когато са потърсили медицинска помощ. За сравнение – средният процент в допитването е 47 на сто. Десетки страници с числа, цитати от анкетирани и сравнения между държавите. И всичко това, за да взимаме по-добри и по-компетентни решения относно съдбата на украинските бежанци.  

Особено притеснителни, подчертава Карел Фриц, са данните за депресията сред тях. 

"Всеки втори от запитаните често или винаги се чувства обезсърчен или депресиран. Двама от трима често или винаги са изпълнени с оптимизъм за бъдещето. Интерпретираме това като знак, че хората се надяват ситуацията да се подобри. Но войната се проточва във времето и трябват подходящи решения и за избягалите от нея, и за обществата, които ги приемат, така че всички да се справят с напрежението и правата им да бъдат спазени. Голям дял от анкетираните са били изложени на травматични преживявания в Украйна или докато са бягали от войната. Две трети от хората са били под заплахата от стрелба, бомбардировка или ракетна атака в родината си, а половината са ги преживели. Почти толкова е трябвало да се крият в мазета, бомбоубежища и други подобни места".  

Как обаче европейците са отговорили на нуждите на тези хора?  

Една трета от анкетираните са потърсили медицинска или психологическа помощ, откакто са пристигнали в някоя от десетте изследвани страни. Една четвърт от тези, които са потърсили помощ, не са я получили. За децата ситуацията също е доста сложна. Половината от тях имат проблеми със съня и концентрацията. Също така, половината от децата се чувстват уязвими и неуверени. Четири от десет деца са депресирани или получават паник атаки.  

Без изненада - повечето от тези деца са пристигнали в държавите от Евросъюза само с майките си, което също влияе на психологическото им състояние.  

Според Карел Фриц борбата с депресията и травматичните преживявания тепърва ще изисква дългосрочни решения, наред с тези, които властите по места, а и на европейско ниво, трябва да вземат по отношение на настаняването, работата и образованието.  

В Европейската агенция обмислят бъдещо изследване, фокусирано върху насилието, преживяно от жените, избягали от войната.  

А в настоящото, чиито данни представяме, страните не са сравнявани по ефективност на социалните системи. Питали хората кой всъщност им е помогнал. Отговорите се различават значително. 

"Например в държави като Германия, Естония и България хората най-често споменават властите като предоставящи помощ. В Унгария и Румъния това са доброволческите организации, а в Италия и Испания помагат най-вече роднините, приятелите и познатите. Голямото мнозинство от запитаните – осем от десет, казват, че въпреки помощта, която са получили, трудно свързват двата края. И това е постоянно наблюдение във всички изследвани страни".  

Финансови и здравни – това са най-големите предизвикателства пред украинците, участвали в допитването. 

"Относно проблемите с парите – признавайки, че времената са трудни за всички ни, видяхме, че голяма част от запитаните – 8 от 10, са се затруднили да подсигурят пари дори за най-необходимото, за да преживеят. Едно от възможните обяснения може да бъде, че две трети от респондентите не са били на платена работа в месеците на проучването".  

А защо не работят?  

Най-често цитираната причина, за да не намират работа, е, че не говорят достатъчно добре езика на страната, в която се намират, за да бъдат наети. Това споделят половината от запитаните. Друга важна причина, особено за жените, е отговорността им да се грижат за децата и други роднини.  

Колко от украинците, бягащи от войната, са започнали да учат езика на държавата, в която са открили подслон? 

Виждаме, че шест от десет души или вече са ходили на езиков курс, или са го посещавали по време на проучването, или са планирали да го направят след края му. В България говорим за една трета от хората, които попадат в някоя от трите хипотези, което означава, че в България делът на хората е по-малък в сравнение с други държави. Що се отнася до плановете за бъдещето, около четирима на всеки десет запитани в България планират да се завърнат в Украйна, което е един от най-високите проценти сред проучваните държави. Вече споменах, че две трети от респондентите в България не посещават езикови курсове, което също е сред най-високите проценти сред изследваните. А що се отнася до настаняването – беше много интересно да отчетем, че броят на хората, които живеят във ваканционни апартаменти, също е сред най-големите. Позитивно е обаче, че делът на запитаните, които по време на проучването са имали платена работа, е над средният за изследването. Става дума за четирима на всеки десет запитани. 

Проблеми навсякъде има, макар и различни или с различно силни проявления. Можем ли обаче да говорим за усещане за враждебност, което да тласка обратно украинците към родните им домове въпреки войната? 

Мнозинството от тях не са почувствали несправедливо отношение. Осем от десет души казват, че никога не са били третирани несправедливо или ако все пак се е случило – е било много рядко. Така че не мисля, че враждебност може да е причина за желанието за завръщане. Въпреки това трябва да кажа, че България, Чехия и Италия са страните, в които делът на хората, заявили, че винаги или често са обект на несправедливо отношение, е най-голям. Става дума за една четвърт от запитаните. Но ако сравните тази една четвърт с онези четирима от десет, които искат да се приберат, не бих казал, че усещането за враждебност е основната причина.  

Чрез допитването са регистрирани случаи на трудова експлоатация. Има ли такива и в България? 

Общо за всички държави трима от десет души казват, че са били експлоатирани на работа. Относно трудовата експлоатация исках да съм сигурен, че в допитването ще бъдат включени практики като работата повече от предвидените часове, без договор, без възможност за почивка или с неадекватно заплащане. Попитахме хората дали са преживели някоя от тези практики. Ако сравним България с останалите страни, виждаме, че у вас има по-малък дял от хора, споделили, че са получили по-малко пари за изработеното или изобщо не им е платено. По-малък е и делът на тези, които твърдят, че работят повече от договореното. Освен това в България е по-висок и процентът на отговорилите, че никога не са изпитали която и да е от експлоататорските практики, за които питахме. Най-добре в това отношение е ситуацията в Италия. 

Въз основа на мащабното допитване от Агенцията на Европейския съюз за основните права се надяват политиците на национално и европейско ниво да вземат мерки. Дали обаче фактът, че данните са събрани миналата година, няма да им послужи за оправдание да не го направят? Според Карел Фриц е напълно възможно, но изследването все още дава много ценна и валидна информация за хората, които бягат от войната, както и за проблемите в страните, където намират подслон.  

Към момента на проучването почти всички запитани са поискали временна закрила, вместо право на убежище. Тема, която бе широко дискутирана и в България през изминалата година. Карел Фриц обаче уточнява. 

"И двата статута предоставят доста сходни права, но с временната закрила хората могат бързо да се устроят, имат бърз достъп до работа, могат да пътуват в Европейския съюз и да се възползват от различни услуги на територията на Съюза. Затова предполагаме, че това е причината хората да кандидатстват за временна закрила, а не за убежище. Ако обаче подадат документи за временна закрила, след това отново могат да кандидатстват за убежище. И това са направили много от тях. 

Дали украинците, получили временната закрила, наистина са успели да устроят живота си в страните, в които са пристигнали? Според Карел Фриц и тук данните са много различни. И тук международното изследване установява казус, който у нас се коментира през цялата 2022 година.  

"В България доста голям процент от хората живеят в апартаменти за почивка, а не в постоянни жилища, което пък е ситуацията в много от другите страни. В повечето случаи хората остават в частни домове или в такива, предоставени от правителствата, процентът на живеещите в хотели е по-малък". 

Към момента на проучването – август и септември 2022 г., 40 процента у нас живеят в хотели или ваканционни апартаменти. За сравнение – средната стойност за останалите държави е 13 на стоСега вече тече пререгистрацията на пристигналите от Украйна със статут на временна закрила, който бе удължен до 3 април догодина. Старите регистрационни карти на хората важат до 31 март. Украинците трябва да подадат заявление за подновяване на регистрационната карта с актуалния си адрес на пребиваване.  

През януари България получи от Еврокомисията пари за спешно подпомагане – над 21 милиона лева. Те са за първоначалния прием и временно настаняване на разселени граждани от Украйна от началото на войната - 24 февруари 2022 г., до 23 февруари тази година. 

И въпреки това, в проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права, масово украинците, участвали в допитването в десет европейски страни, трудно свързват двата края

Интервюто на Лора Търколева с Карел Фриц в предаването "Преди всички" можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Златимир Коларов е носител на националната литературна награда "Проф. Димитър Димов"

Проф. Златимир Коларов е тазгодишният носител на Националната литературна награда за цялостно творчество и трайно присъствие в съвременната българска литература на името на бележития български писател и драматург Димитър Димов, която беше връчена на тържествена церемония тази вечер в Ловеч. Наградата на община Ловеч и Съюза на българските..

публикувано на 25.06.24 в 20:45

Протестиращи срещу пускането на тежкотоварния трафик блокираха изхода на прохода "Петрохан"

Протест срещу пускането на тежкотоварния трафик през "Петрохан" блокира изхода на прохода край село Бързия. Пренасочването на трафика е в сила от вчера. На място за разговор с недоволните хора пристигна министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова. Протестиращите проведоха дълъг разговор с министъра на..

публикувано на 25.06.24 в 20:35

Община Дупница забрани питейната вода за поливане на градини и зелени площи

И Община Дупница, както това вече стана и в Кюстендил, забрани ползването на питейна вода в населените места за напояване на земеделски земи и поливане на зелените площи, дворове, паркове и градини, коли, според заповед, подписана от кмета Първан Дангов. Същевременно от ПП "Възраждане" внасят в деловодството на Общината подписка с над..

публикувано на 25.06.24 в 20:15

Протест пред Съдебната палата в София под мотото "Нито една повече"

Под мотото "Нито една повече" пред Съдебната палата се провежда протест срещу поредното убийство на жена, извършено в условията на домашно насилие. Става дума за случая от 20 юни, при който бившият охранител Орлин Гигов уби приятелката си Силвия Киркова. Искаме да повдигнем осведомеността за случаи като този и да подтикнем институциите да..

публикувано на 25.06.24 в 19:49

Големият горски пожар в Сакар планина между селата Изворово и Дрипчево вече е локализиран

Големият горски пожар в Сакар планина между селата Изворово и Дрипчево вече е локализиран. Екипи от огнеборци ще останат на дежурство, за да следят за евентуално ново подпалване. 16 хиляди декара е общата площ, която засегна пламъците. Предстоят огледи за оценка на нанесените щети. Вероятната причина за подпалването е човешка грешка или..

публикувано на 25.06.24 в 19:34
Кирил Петков

ПП-ДБ ще поиска изслушване на вътрешния министър в НС как Брендо е влязъл в страната

ПП-ДБ ще поиска изслушване на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов в НС, за да даде обяснение как е влязъл в страната Евелин Банев-Брендо. Това съобщи съпредседателят на коалицията Кирил Петков преди заседанието на парламентарната група: "Абсолютно безобразие международни престъпници да влизат и излизат от страната без нито службите..

публикувано на 25.06.24 в 19:29

Евакуират туристи в Гърция заради нови пожари, няма пострадали

Горски пожар до град Навпактос наложи по спешност евакуирането на жители и туристи от три села. Градът е разположен на северния бряг на Коринтския залив и дим от огъня се вижда от град Патра. Властите информират туристите със съобщения по мобилните телефони да са в готовност да се отдалечат от района на пожара. Пожарникарите се опитват да..

публикувано на 25.06.24 в 19:13