Противоречивата история на Пантеона на възрожденците в Русе

Преди 45 години на днешната дата в Русе е открит официално Пантеонът на възрожденците. В него са положени костите на 39 национални герои, сред които  Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и много други, а имената на 453-ма поборници от Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание - "бащите и майките" на нашето Възраждане - са изписани върху гранитните плочи.

За годишнината от откриването на Пантеона в Русе се сетихме благодарение на снимките, направени от инж. Димитър Казанджиев - човек с усет към събитията и паметта за времето. Неговите спомени, свързани с Пантеона обаче започват три години по-рано - през 1975 г.

"Денят беше Димитровден. Отивах на лекции, сигурно е било към 6:30 ч. Два верижни трактора бяха обхванали с въжета камбанарията на църквата и бяха започнали да я разрушават. ... Двама милиционери бяха спрели фотограф, който се опитваше да снима. Така и не видях после снимки. Мисля че в пространството има само една снимка, която да документира момента на събарянето на храма".  

Ето така, през 1975-та комунистическата власт събаря църквата "Вси светии", проектирана от австриеца Едуард Винтер, за да построи Пантеона в чест на 100-годишнината от освобождението на България от османско владичество.

"Датата на откриването е променена. Трябвало е да бъде на 3-ти март, а е изместена три дни по-рано поради някакви ангажименти на Тодор Живков. ... Това беше последната година, в която учех в Института. Имах сравнително добра камера с един телеобектив". 

Така с фотоапарат и сериозен обектив Димитър Казанджиев, още студент при това, запечатва официалната част, на която присъства цялото партийно и държавно ръководство.

"Тодор Живков не беше възхитен от всичко това. Това личи от фотосите. Явно не му допадаше видът на Пантеона, но все пак участва в тази церемония. Нямаше някаква приповдигната емоция. По това време обикновено хората отиваха по задължение. Мина сухо и глухо. ... Снимах, защото това е история. 36 кадъра имах".

Днес кадрите на инж. Димитър Казанджиев влязоха във фонда на Държавен архив-Русе и Регионалния исторически музей.

"Това, което имам като личен архив, не струва нищо, ако то не е достояние на повече хора", каза той.

След 1989 г в Русе темата за Пантеона беше болезнена. С настъпването на милениума и обявяването на 2000 г. за година на Християнството, на позлатения купол на Пантеона бе поставен християнски кръст и създаден параклис "Св. Паисий Хилендарски". Така стана по-приемлив за обществеността. Всъщност паметта е тази, която ни дава знания за това кои сме и накъде сме тръгнали. Тя ни помага и в умението да отличаваме кои да са местата за почит и кои са героите, пред които да се прекланяме. 

Репортаж на Ася Пенчева в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.