Димитър Казаков е роден на 23 юни 1933 година в село Царски извор, община Стражица. Изкуствоведът Аксиния Джурова, като негов близък приятел и изследовател на творчеството му, определя художника като многоцветен, нежен и лиричен в картините си, нестандартен като отношение към техниките и казва за творбите му, че са неподражаеми и тясно свързани с фолклора и националната ни традиция. А за себе си Димитър Казаков – Нерон казва в интервю от 1980 година от Виена: „Аз съм и си оставам тракиец, верен на родното село… Под неговия знак съм роден – в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач…“.
Мащабните творби, които художествената галерия в Стражица има, са от времето, когато младият Димитър Казаков след завършване на Художествената академия е разпределен като художник в мебелен завод в Пазарджик.
„Може би и поради тази причина всички те са направени върху дървени плоскости, върху талашит, не са върху платно. По това време, в началото на неговия творчески път, той все още е не добре финансово като художник. От Стражица местните управници са решили да го подпомогнат финансово и да му поръчват картини“.
За триптиха „Стражишки мотиви“ тогавашната градска управа на Стражица е платила на художника в края на 60-е години на миналия век 100 лева, а днес трите картините са оценени на 150 хиляди лева, разказа в "Закуска на тревата" Валентина Стойнева, уредник на художествената галерия в Стражица и описва изобразеното на триптиха, направено в типичния приказен стил на Димитър Казаков–Нерон:
„Селския живот на труженика. Стражица е била село по това време. Трудолюбието на хората, на обикновените жени. В първата част на картината те са на нивата, трактори орат зад тях. Всичко това е направено почти митологично, приказно и фантастично. Вълшебно е, това е магията на стила на Казаков. Във втората централна част на тази композиция са хората, жените главно, насядали, празнуват с чаша вино в ръка, с децата, гушнати, и с едно знаменце „Бригада първенец“ в средата, типично в негов стил, да има някаква провокация. В третата част на творбата те са насядали и си почиват, същите тези селски жени“.
Димитър Казаков прави 15 самостоятелни изложби, негови творби са излагани в най-престижните световни галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея на „Пушкин“ в Москва, в Имперската колекция в Токио.
Заедно с брат си Никола Казаков той дарява на музея в Трявна над 500 свои творби, но не и на родната Стражица. За легендата защо така се е случило Валентина Стойнева разказа:
„Някога съм чувала от предишните уредници, не мога да гарантирам за достоверност, че ако се бяха съгласили да кръстят галерията, ние имаме една чудесна сграда, която не функционира след земетресението от 1986 година, ако я бяха кръстили на негово име, би подарил колекцията, но са имали някакви други идеи следващи управници и така е“.
След изложба в Париж през 1981 година Димитър Казаков получава от френския културен елит прозвището „Император на българското изкуство“. Интересна е историята и как художникът получава прякорът си Нерон:
„Това прозвище му го дават негови близки, може би, защото е ексцентричен, труден за разбиране, много голям в изкуството и много странен като човек. Освен че рисува, се занимава със скулптура, пише стихове, държи ораторски речи, още като студент. Пише музика и си я изпълнява сам. Казват, че звучала неговата музика мистично и много интересно като праисторията“.
В родното село на Димитър Казаков-Нерон – Царски извор, само една малка негова скулптура в кметството е паметният знак, останал от императора на българското изкуство. Има инициативен комитет, подкрепен и от Община Стражица, в Царски извор да се направи паметник на твореца, разказва Валентина Стойнева:
„И предполагам, че ще дойде момент, в който ще се направи един паметник и нещо, което да бележи, че този човек, този толкова гениален художник, световно известен, е от това село. И се надявам, че паметникът, който ще направят, ще съответства на нивото на този творец“.
За Димитър Казаков-Нерон изкуствоведката Дора Валие каза за БНР, че „той е една от природните сили. Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда да зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица на времена на действия“.
Димитър Казаков не оставя последователи на стила си.
„Има големи наследници като имитатори. Трудно е да има наследник такъв художник, тъй като творчеството му е инспирирано от културата на българите, от традициите, от фолклора, от световната култура. Те го сравняват редом с Шагал. Такива художници е трудно да имат последователи, те са толкова самобитни, толкова вълшебни в творчеството си, че е много трудно да имат последователи, но имитатори и фалшификатори… Това е най-фалшифицираният художник, тъй като е най-скъпо продаваният в България“.
Творецът умира на 58-годишна възраст в Божурище. Седемте творби на Димитър Казаков-Нерон от художествената галерия в Стражица ще останат във Велико Търново и може да бъдат видени безплатно в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ до края на март. Гостуващата експозиция е подарък от Община Велико Търново за празника на града 22 март.
Има една много интересна поредица за живота на наши големи писатели и поети: "Известия от националния исторически музей", където, в седми том, се разказва за Дора Габе. Всъщност поредицата представлява проучвания и статии от съвременни литературоведи, свързани с неизвестни факти в историята на българската литература за наши творци. Авторката..
В 11-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Слушателски музикални желания - Отзвук от българската премиера на филма “Мария“ на чилийския режисьор Пабло Ларайн - Изкуствоведът доц. Петър Пламенов представя “Китарната трилогия“ на испанската танцьорка и..
Коледното настроение е в духа , в обединението, в заедността, а изкуството прави точно това - да събира хората . Това каза пред БНР режисьорът Александър Христов от театрално дружество "Конфликт" . " В Деня на бащата ние имаме привилегията да сме с нашите родители , с бащите си, а само на 1500 км от София ( в Украйна) децата не могат да..
На 21 декември ансамбъл КласикАрт кани почитателите си на празничен концерт - Коледа с КласикАрт. Специално участие в него ще има забележителната българска акордеонистка Вероника Тодорова, която е и автор на една от пиесите в програмата. На сцената с тях ще бъдат още: Детски филхармоничен хор, Балетно студио “Джулия Ромеова”, деца художници от “Артис”..
Провокацията има граници , заяви пред БНР певецът Иво Димчев - един от най-популярните български алтернативни изпълнители. Той е известен не само с артистичните си изяви, но и с подкрепата на ЛГБТ общността и борбата срещу дискриминацията. Той е хореограф, художник, режисьор, автор на спектакли, текстове и песни. " Когато отнемаш удоволствието,..
На 21 декември в зала "България" от 19:00 часа Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР ще изпратят 2024 година по специален начин - с музика между класиката и джаза. Диригентът Владимир Кираджиев - уважаван музикант и преподавател във Виена - избира операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин за поредното си гостуване на радиосъставите в София. За тях..
За осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека..
Благотворителността му е присъща, но отказва да говори за това на кого и за какво помага, така както пише и в евангелието от Матей: "А ти,..
Над 2 хиляди бебета се родиха в Столичната болница "Шейново" през 2024-та година. Работата на екипа през годините показва, че доверието към..
Столичната община стартира инициатива, която осигурява топла храна и напитки на хората в нужда през най-студените месеци. Кампанията, инициирана от..