Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ако Китай иска да съхрани стабилността на Близкия изток, трябва да убеди Иран да спре ескалацията на ядрения фронт. Светът не може да си позволи още една война"

Барбара Слейвин: Американската инвазия в Ирак е сред причините за бъркотията в Близкия изток сега

"Войната в Ирак даде основание на Путин да реши, че щом Съединените щати могат да нападнат една суверенна държава, тогава и той може. Дано Си Цзинпин не си е помислил същото за Тайван"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Близкият изток, заедно с Европа и Югоизточна Азия, е една от трите най-горещи арени на съперничество между великите сили. Миналата седмица двата регионални мастодонта и непримирими врагове – Саудитска Арабия и Иран – изненадващо на пръв поглед обявиха, че са постигнали споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения, прекъснати преди 7 години; Те са се договорили за ненамеса във вътрешните им работи и за съживяване на договори от преди над 20 години в областта на сигурността и икономиката.

Изненадващо е мястото, където беше подписан документът – Китай. Пекин се оказа в ролята на миротворец в регион, в който от десетилетия доминират Съединените щати, главно с военна сила.

Защо Рияд избра да вярва на китайците, а не на дългогодишните си съюзници американците? Може ли някой вече да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие?Деян Йотов разговаря за това с Барбара Слейвин от вашингтонския мозъчен тръст „Стимсън сентър“. А също и за утрешната 20-годишнина от началото на войната в Ирак:

- Госпожо Слейвин, какво стои зад решението на Техеран и на Рияд да сменят конфронтацията с дипломация?

- Не и нещо ново, защото това отдавна се очакваше да се случи. Според мен, за Саудитска Арабия повратният момент беше нападението с дронове срещу завода за първична преработка на петрол в Абкайк през 2019 година. Саудитците тогава подкрепяха агресивната политика към Иран на администрацията на Тръмп, включително решението му от 2018-а да денонсира ядрената сделка, въпреки че Техеран я спазваше напълно.

Година по-късно обаче Иран показа зъбите си и започнаха нападения срещу търговски кораби в Персийския залив. А заради рейда срещу Абкайк саудитците за няколко седмици изнасяха петрол само с половината от капацитета си. Тогава те започнаха да си дават сметка, че политиката на максимален натиск срещу Иран има цена и започнаха да търсят начини за деескалация на напрежението.

Иранците в същото време също се бореха с проблемите си. Икономиката им по принцип е в ужасно състояние, освен че американските санкции се затегнаха отново. Режимът в Техеран се сблъска и с масови протести от миналия септември. Явно и двете страни имаха нужда от стабилизиране на ситуацията.

Да не забравяме също, че саудитците са силно притеснени от войната в Йемен. Те се намесиха в нея преди 5-6 години и така и не успяха да победят бунтовниците хуси, които са подкрепяни от Иран и спорадично обстрелват с ракети Саудитска Арабия. Рияд стигна до извода, че елиминирането на тази заплаха може да стане чрез подобряване на отношенията с Техеран.

- Има ли саудитско-иранската сделка трансформиращ потенциал за региона или по-скоро е танто за танто?

- Равностойна замяна е, но тепърва ще се разбере дали ще издържи на времето. Ще накарат ли иранците хусите да спрат да стрелят срещу Саудитска Арабия? Ще остане ли в сила прекратяването на огъня в Йемен? Ще спре ли от своя страна Саудитска Арабия да се меси във вътрешните работи на Иран? Саудитците финансират сателитния канал „Иран интернешънъл“, който даваше тласък на протестите в Иран, както и трибуна на сина на шаха и на други дисиденти и изгнаници опозиционери.Ще спре ли Саудитска Арабия да финансира сепаратистките групировки на територията на Иран? Както и „Муджахидините на народа“, които от много години агресивно се борят от изгнание срещу режима в Техеран? Много са неизвестните.

- Стратегическите отношения между Вашингтон и Рияд са обтегнати заради убийството на дисидента Хашоги, заради войната в Йемен, заради отказа на Саудитска Арабия да се присъедини към санкциите срещу Русия, както и да увеличи износа на петрол. Само Джо Байдън ли е виновен за недоверието към Америка, което саудитското кралство очевидно демонстрира и с приемането на китайско посредничество в Близкия изток?

Не. Роля за това изигра още призивът на администрацията на Обама към саудитците да приемат, че трябва да делят Персийския залив с иранците. Тогава тъкмо беше сключена иранската ядрена сделка. Изтеглянето на огромна част от американските сили от Ирак също имаше ефект. Както, разбира се, и договорката на Тръмп с талибаните за изтегляне от Афганистан – договорка, която се падна на Байдън да изпълни. А той го направи по начин, с който си заслужи критиките.

Така че политиката на американското свиване в Близкия изток не е рожба на Байдън. И е нормално саудитците да се презастраховат с допълнителни покровители, предвид това, че Съединените щати нямат желание да бъдат въвличани в нови войни в региона.

- Властта в Иран твърди, че сделката с Рияд е „политическо земетресение, което слага край на американската хегемония в Персийския залив“. Сменя ли наистина Саудитска Арабия лагерите, или просто се опитва да разнообрази източниците за своята сигурност?

Не бих казала, че диверсифицира точно източниците на гаранции за сигурността си. Все пак саудитската отбрана е основана почти изцяло на американски оръжейни системи. На много скъпи и даже много хубави американски оръжия, както казва Доналд Тръмп. Най-малкото поне още известно време саудитците ще трябва да разчитат на Америка за поддържането на тези системи. Но смятам, че става дума просто за предпазливо и незначително рекалибриране на политиката им.

- Китайците безспорно отбелязаха точки като миротворци. Може би защото в случая наистина са в еднакво добри отношения и с двете страни и са безпристрастни, за разлика от позицията им спрямо руско-украинската война. Ключова ли беше наистина ролята им за саудитско-иранската сделка?

Мисля, че повечето тежка работа беше свършена от други страни – Ирак и Оман. Освен това, ако прочетете внимателно тристранното комюнике от Китай, ще видите, че там става въпрос за две иранско-саудитски споразумения, които бяха постигнати в края на 90-те и през първите години на този век, още когато президент на Иран беше Мохамад Хатами. Какво всъщност са постигнали в такъв случай? Съживили са нещо вече постигнато!

Не смятам в никакъв случай, че тази китайска „победа“ може да се сравнява например със споразуменията от Кемп Дейвид между Египет и Израел. И дори с постигнатите по времето на Тръмп Авраамови споразумения на Израел с Бахрейн и Обединените арабски емирства, Мароко и по-късно Судан. Иранско-саудитската сделка е малка тактическа стъпка, която още не е ясно каква полза ще донесе.

- Дали Китай ще има волята и способностите да надгради постигнатото с предотвратяване на превръщането на Иран в ядрена държава?

Ако Китай наистина иска да съхрани стабилността на Близкия изток и да предотврати нова криза и нова война, ще трябва да убеди Иран – дори ако той не приеме отново ядрената сделка от 2015-а – да спре ескалацията на ядрения фронт. Защото светът не може да си позволи още една война едновременно с тази в Украйна.

- Необходима ли е коренна промяна в подхода на Съединените щати към Близкия изток след този ход на Китай?

Не. Изявленията от байдъновата администрация звучат като, че те дори са доволни, че Китай е подел най-после нещо полезно в Близкия изток и че Съединените щати вече не са единствените, които го правят. А и Америка не можеше да посредничи за такова споразумение, защото ние от десетилетия вече нямаме дипломатически отношения с иранците. А Тръмп опропасти възможността за стопяване на ледовете с това, че се отметна от ядрената сделка.

Според мен, Съединените щати ще продължат да помагат за поддържане на стабилността, когато могат, без да се забъркват в нови войни. Американската външна политика е фокусирана в момента в огромна степен в подкрепата за Украйна и в предизвикателството Китай.

- Байдън е обещал докато е президент да не допусне Иран да се сдобие с атомна бомба. Ще може ли да си изпълни обещанието?

Надявам се. Не смятам, че прекрачването на тази граница отговаря на националните интереси на Иран. Това би довело до страхотна дестабилизация на региона, защото би провокирало и други държави, включително Саудитска Арабия, да се опитат да се сдобият с ядрени оръжия. Израелците ще трябва да отвърнат, а не знам дали има смисъл да го правят с военни средства. Никому не би било от полза нова ескалация.

- Критиците на израелския премиер Бенямин Нетаняху смятат, че с атаките си срещу съдебната власт в Израел той нанася тежък удар на сигурността на най-близкия съюзник на Америка в региона…

Със сигурност това не помага на Съединените щати в региона и определено не е от полза на Израел. Нетаняху винаги е бил поляризираща фигура. Но този път надмина себе си с тази ужасна офанзива за отслабване на съдебната власт в Израел. Никога досега не съм виждала израелското общество толкова разединено и еврейската общност в Съединените щати толкова обезпокоена. Толкова дълбоки са вътрешнополитическите проблеми на Израел, че определено не може да си позволи нова криза с Иран.

- Навършват се 20 години от началото на войната в Ирак. Кремъл и апологетите му често оправдават с нея руската агресия и срещу Украйна, и срещу Грузия преди това. Имат ли основание да го правят?

Имат, за съжаление. Съединените щати уверяват непрекъснато, че крепят основания на правила международен ред. Е, тъкмо те нарушиха правилата на този международен ред, когато нахлуха в Ирак преди 20 години без изрична санкция от Съвета за сигурност на ООН. Америка се довери на „разузнавателни“ данни, които се оказаха фалшиви, и се подведе по лъжите на някои иракски изгнаници и по желанието на неоконсерваторите, които искаха да преобразят Близкия изток.

Китай, Иран и Русия провеждат съвместни военноморски учения в Оманския залив

Катастрофа беше това. Едва ли Саддам Хюсейн липсва на някого, но не беше работа на Съединените щати да сменят режима в Ирак. Съдбата на тази държава не стана много по-добра. А освен това Близкият изток вече е пълен с провалени държави. Корупцията, некадърното управление и насилието властват и в Йемен, в Сирия, в Либия, в Ливан. Американската инвазия в Ирак е една от причините за бъркотията в Близкия изток сегаМисля, че тъкмо тя беше повратният момент за Путин, който иначе подкрепяше изключително много Съединените щати във войната срещу терора след 11 септември 2001 година. Войната в Ирак, според мен, му даде основание да реши, че щом Съединените щати могат да нападнат една суверенна държава, тогава и той може. Дано и Си Цзинпин да не си е помислил същото за Тайван.

- Какво щеше да стане с Близкия изток, ако Америка не беше свалила Саддам?

Преди всичко нямаше да загинат няколкостотин хиляди иракчани. И хиляди американски войници щяха още дълго да са живи. Нямаше да го има и страданието на толкова много оцелели с посттравматичен стрес.

Не зная дали щеше да има Арабска пролет – по-скоро не. И може би така щеше да е по-добре за Близкия изток. Защото опитите за постигане на повече свобода и демокрация в този регион се оказаха провал. Иран със сигурност нямаше да може да наложи толкова голямо влияние в Близкия изток – нямаше да го има т.нар. шиитски полумесец. Но на въпроса дали иранската ядрена програма щеше да поеме в различна посока, е много трудно да се отговори.

"Ако Китай наистина иска да съхрани стабилността на Близкия изток и да предотврати нова криза и война, ще трябва да убеди Иран да спре ескалацията на ядрения фронт. Светът не може да си позволи още една война"
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министърът на правосъдието Георги Георгиев

Георги Георгиев през март е поискал проверка на Дирекция "Българско гражданство"

По повод акцията на ДАНС и ГДБОП срещу група, занимаваща се с незаконно предоставяне на българско гражданство, правосъдният министър Георги Георгиев обяви, че е подал сигнал до ДАНС за пълна проверка на Дирекция "Българско гражданство" в началото на март. Той е поискал да бъдат проверени всички етапи от процедурите за евентуални посредници и..

публикувано на 02.07.25 в 17:15
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

Задачи по природни науки ще има в НВО след 7. клас от догодина

Министерство на образованието и науката планира от следващата година в Националното външно оценяване по математика след 7. клас да бъдат включени няколко задачи по природни науки.  Пред депутатите от парламентарната просветна комисия ресорният министър Красимир Вълчев мотивира намерението: "Нашето намерение не е да има отделен изпит по..

публикувано на 02.07.25 в 16:59

Марчела Абрашева: Въпросът е не в стабилността на правителството, а какво мнозинство стои зад него

Не мисля, че правителството е слабо, то е стабилно, но по-важно е дали мнозинството, което го подкрепя е стабилно, каза Марчела Абрашева, директор на регионалния офис на Международната социологическа агенция “Кантар", в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" тя коментира стабилността на правителството и дали ще има нови избори през..

публикувано на 02.07.25 в 16:55
Снимката е илюстративна.

Голям пожар гори на Халкидики

Голям пожар гори на Халкидики, където има много български туристи. В момента в гасенето участват осем самолета и два хеликоптера. Гражданска защита е известила жителите и туристите за опасността. Пожарът е на север от Вурвуру, на Ситония. Гражданска защита извежда жителите и туристите към Никити. Властите насочиха максимални сили в..

публикувано на 02.07.25 в 16:48

Кръводарителска акция в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград

Кръводарителска акция под надслов "Животът е в капките" се проведе в кръвните центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград.  Кампанията беше организирана от няколко неправителствени организации, за да насочи вниманието на хората към нуждата от кръв в разгара на летните месеци, когато се увеличава броят на пътните инциденти у..

публикувано на 02.07.25 в 16:47
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

Министър Гуцанов оповести размера на енергийните помощи за новия отоплителен сезон

Помощта за отопление за новия отоплителен сезон 2025/26 ще бъде 121,34 лева на месец, или 606,71 лева за петте месеца на подпомагането.  Това оповести социалният министър Борислав Гуцанов пред ресорната парламентарна комисия.  Той допълни, че размерът на помощта е с 9,8% по-висок в сравнение с изминалия отоплителен сезон, когато бяха..

публикувано на 02.07.25 в 16:26

АПС призовава напусналия Мюмюн Мюмюн да напусне и НС

Парламентарната група на Алианса за права и свободи разпространи позиция относно напускането на ПГ на АПС от народния представител Мюмюн Мюмюн: Още един депутат напусна ПГ на Алианса за права и свободи "Призоваваме народния представител Мюмюн Мюмюн, който обяви, че напуска парламентарната група на "Алианс за права и свободи", да подаде оставка..

публикувано на 02.07.25 в 16:19