Саможертва с надежда

Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова.

На Неделя Кръстопоклонна поканих Красимир Владимиров, християнин, който е социален асистент на своето дете, защото в третата неделя на Великия пост, неделното четиво ни призовава да живеем живот на жертвоготовност и саможертва по примерът на Спасителя. Красимир ще сподели своя път с Бога. Но нека първо прочетем текста за тази неделя. Той е в Евангелие от Марк, глава 8, от 34:

„И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“

Който иска да бъде Христов последовател, християнин, трябва да живее като Христос, да отхвърли егоистичните си стремежи и желания. Ако се наложи, трябва да сме готови да се откажем от амбиции, удобства, развлечения, за да послужим на ближния, на ближните. При Краси е станало неизбежно. Ражда му се син, който развива болест близка до церебралната парализа – не може да говори, да ходи, а в последните години от живота си, отказва да се храни. Същото се повтаря с дъщеря му, след пет години.

Румяна Иванова: Г-н Владимиров, как приехте тази ситуация?

Красимир Владимиров: Добро утро, благодаря за поканата! Една такава новина, един такъв факт много трудно се приема.Това е мъчително преживяване и първо го отхвърляш, не искаш да приемеш, че това ти се случва, в твоя живот. После идва гняв. После започваш да се бориш, като мислиш, че скоро всичко ще свърши. Но това не е настинка и такъв тип заболяване не може да се преодолее, не може да свърши толкова бързо. При някои хора това е до края на живота им. И ти започваш да се бориш, приемаш го и започваш да живееш. Опитваш се да живееш по някакъв начин, да не загубиш разсъдък, да не загубиш надежда. За нас със съпругата ми това беше трудно време.

Румяна Иванова: Имаше ли огорчение към Създателя?

Красимир Владимиров: Преминахме през такова нещо, но не сме се застоялив него. Това е било нещо много кратко. Божията любов и милост продължаваше да се изявява в нашия живот в различни форми. В нас имаше по-скоро неразбиране, отколкото огорчение. Търсехме отговорите – защо това се случва, каква е причината. Не беше огорчение, а чувството, че си оставен и неразбран.

Румяна Иванова: Как преодоляхте това чувство?

Красимир Владимиров: Най-общо казано с помощта на Бога и на църквата. Това е дълъг процес. Не бих казал, че сме го преодоляли. Това е дълъг процес на падане и ставане, на ученичество, уроци които учим всекидневно.Мисълта ни отново е заета с въпроси. Но въпреки всичко виждаме Божията любов, изразена по най-различен начин. Хора отблизо и далеч са ни помагали, обгръщали са ни с внимание и любов. Нашият син, който вече почина, премина в друго пространство.

Румяна Иванова: Вие го гледахте почти 20 години.

Красимир Владимиров: Да, да. Тези деца тук са в една слабост, една немощ, но за малко. Сравнено с вечността, периода на живота им тук, на земята и нашата грижа за тях е нищо. Съотнесено с вечността, с едно безкрайно време всичко това не е толкова страшно и невъзможно. Нашата грижа и любов са свързани с изпитания и трудности. Ние преживяваме едновременно болката, страданието заедно с Божията милост, Неговата доброта и топлина. Но всеки ден ние избираме тези деца да са нахранени, облечени, обгърнати с внимание и любов. Насърчава ни текстът от Светото писание, че телата на всички хора ще бъдат преобразени в отвъдното, при Бога. Хората, които са в немощ, които преминават през такива страдания, там ще имат съвършени, преобразени тела. Всичко това Господ е приготвил за този, който вярва, стига да устоим докрай.

Румяна Иванова: Има ли напрежение у дома? Сега дущеричката ви, Радост е на 17 години, но тя получава гърчове. Как преодолявате този стрес? Това може да се случи всеки момент.

Красимир Владимиров: Това, което бих посъветвал всеки родител и което правим ние е да се молим.Понякога нямаме думи, не знаем точно как да се молим, освен да повтаряме – милост, милост. В такива моменти, нощите ни се струват дълги, но така или иначе зората идва.С идването на зората, идва надеждата в Бога и Неговата милост. Ние знаем, че Бог е бил с нас, въпреки че не винаги Го разпознаваме. Не винаги усещаме Божието присъствие, но на сутринта Неговата милост се подновява. Така както Свети пророк Иеремия е записал, че Божиите милости се подновяват всяка заран. Както знаем, че ще дойде зората, така знаем, че ще дойде и помощта от Бога. Той го прави, а ние сме благодарни. Не всички родители в нашето положение избират този източник, Този Спасител, който ние намираме в лицето на Господ Иисус Христос. Някои търсят други начини и средства. В действителност, не всичко помага и дава надежда.В Словото за кръста, което прочетохме днес намираме надежда, изцеление на душите си и мир. За нас Словото за кръста не е глупост или безумие, както някои смятат. Словото за кръста е надежда за нас.

Румяна Иванова: А Радост, нарекли сте дъщеря си Радост, има ли радост в живота с нея?

Красимир Владимиров: Действително, тези деца, освен болка и тревога носят и голяма радост. Много често усещаме Божието присъствие около тях, в тяхната чистота. Те са лишени от много неща, които са дадени на техните връстници, но са надарени с душевна чистота и неопетненост.

Румяна Иванова: Как може човек да се роди неопетнен от греха? Нали всички се раждаме с първородния грях.

Красимир Владимиров: Така е. Но те нямат това влияние, което в момента наблюдаваме сред младите хора – съзнателно да вършат грях. При нашите деца грехът не е осъзнат.

Румяна Иванова: Успяхте ли да останете приятели със съпругата си в това напрежение, в тези необикновено трудни условия?

Красимир Владимиров: Това е труден и тежък урок за двамата родители, за съпрузите. Но вярвам, че взимаме повечето предмети в това училище с добра оценка, с други думи справяме се. Бог ни помага.

Румяна Иванова: Има ли любов между вас?

Красимир Владимиров: Любовта се е развила в годините, не сме охладняли. Тези обстоятелства не ни озлобяват, а ни сближават. Няма озлобление. Не веднъж си повишаваме тон, не искам да го крия, имало е напрежение, но бързо, още същия ден се опитваме да си простим. Опитваме се да осъзнаем какви са причините за това, което се е случило и да има сближаване, сдобряване, което възстановява връзката ни.

Румяна Иванова: Бог очаква от нас да живеем за Него и да Го прославяме в радост и в тъга. Много светии са предпочели да бъдат измъчвани и убити, но да не се откажат от Христос. Тези, които не са готови да страдат и да останат верни на Христос в този свят, няма да получат шанс за радост във вечността. Второто четиво за днес е в Послание до Евреите, глава 4 от 13 стих: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.“

Г-н Владимиров, явно вие получавате благовременна помощ, за да издържите и дълготърпите. Не само това, но миналата година издадохте книга „Подарен живот“. Как приемате живота си, хубав подарък ли е той?

Красимир Владимиров: Първоначално този подарък не ни беше по сърце и по мярка. Ние като че сме очаквали друг подарък. Но впоследствие виждаме, че всеки подарък е добър, всеки подарък е ценен и е най-доброто, което Бог има за нас. Не го осъзнаваме, това е тайна, как може човек в немощ да бъде най-доброто за теб. Не разбираме, но виждаме, че всичко това помага да укрепим личната си връзка с Бога и помежду си.

Румяна Иванова: Много Ви благодаря, че гостувахте в рубриката „Духовен поглед“ и в предаването „Рано в неделя“.

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица, леки и спасителни пости!