Темата коментира за БНР Анат Сарагусти, политически наблюдател и ръководител секцията за свободата на печата в Съюзите на израелските журналисти.
Какво доведе до такава поляризация на израелското общество?
"Нетаняху спечели изборите и състави ултрадясна коалиция. Започнаха да се фабрикуват персонални закони, но и се опитват да изменят съотношението между отделните власти. Приемането на тези закони става почти светкавично. Част от обществото е убедена, че демокрацията е в опасност. Излязоха на улиците: в началото веднъж седмично, после -по два пъти, а сега - непрекъснато, защото стана ясно, че правителството не желае отстъпки. Върхът дойде, когато премиерът уволни министъра на отбраната, само защото той настояваше да се отложи обсъждането на законите за след празниците - т.е. след половин месец. В неделя вечер в страната имаше невиждани по мащаба си демонстрации. Те, обаче, водят до мобилизиране и на десните сили, подкрепящи изменението в законодателството. Има опасност от сериозни улични сблъсъци между отделните лагери."

Може ли нещо да канализира създалата се неуправляема ситуация?
"До това можеше да не се стига. Имаше спирки по пътя, на които можеше са се спре и да се потърси диалог. Президентът прави огромни усилия да накара опозицията и управляващите да преговарят помежду си. Законите могат да бъдат спрени само от премиера и коалицията му. Но бяха приети на второ и трето четене. Сега се замрази временно изпълнението им, но протестите няма да спрат. Цялата палитра от закони показва желание да се измени начина на управление на страната. За това протестиращите искат да им се отговори как държавата определя себе си: дали остава либерална демокрация, дали ще е лека диктатура, дали ще е консервативна или религиозна държава, дали ще проповядва върховенство на еврейската нация... Това се част опциите, които са възможни и те предполагат и механизми за налагането им. Ще кажете, че засега искат само да изменят начина на определяне на съдиите. Но всъщност те искат да отменят разделението на властите. В дните преди еврейския празник Песах се готви закон, че болниците нямат право да сервират храна, непредназначена за празника. Погледнато от страни, това е закон за частен случай, но по-скоро е опитване на почвата за налагане на религиозен контрол над живота на хората. В чекмеджетата (приготвени много преди да дойдат на власт), освен съдебната реформа има още, не по-малко притеснителни реформи, свързани с ограничаване на свободата на словото (особено при обществените медии), на академичната свобода, на икономически свободи и др. Искат тотален контрол.
Притеснително е, че се прие закон, съдиите и Кнесетът да нямат право да отстранят премиера, ако открият конфликт на интереси по дадени закони, какъвто е този за съдебната власт. (Не е тайна, че срещу Натаняху и други членове на правителството се водят съдебни дела). Друг, също "персонален" закон е, че върховния съд не може да се меси при назначаване на министри. Един от министрите - от религиозните партии, веднъж е осъждан, а при рецидив е излязъл условно след подписването споразумение със съда, че повече няма да се занимава с политическа дейност. Той отново е кандидат за министър. В момента се опитват да отстранят цялото управление на полицията и създават "национална гвардия" която ще бъде управлявана директно от министъра, който е съден за неуважение на законите..."

Какви са последствията от тези вълнения?
"Израел е сред най-силните икономически държави, която успя да излезе почти невредима и от световната криза през 2008 г., и от пандемията. През последните седмици чуждите инвестиции силно намаляха, шекелът отслабна, има висока инфлация. Що се отнася до отбраната, има сериозни заплахи отвън, има повишено напрежение между израелци и палестинци. Най-сериозният случай е в селището Хорара, където сблъсъците стигнаха до недопустима крайност. Винаги около и в месеца на Рамадан съществува опасност от избухване на конфликти. Но сега, в правителството на Израел има и доста крайни министри. Запасняци от армията не искат да се явяват са сборове. През тези 3 месеца и международното положение на Израел, което бе сравнително стабилно, пострада заради вълненията. Американското правителство не е готово да се срещне с Натаняху. При последните посещения на премиера в Берлин, Рим, Лондон и Париж той бе подложен на сериозна критика. Не бе приет топло, като е свикал, и от еврейските общности в тези страни. Дори държави, с които наскоро бе сключено Аврамовото споразумение, са доста охладнели. Не че те са особено демократични, но виждат, че Израел губи позиции на световната сцена. Това трудно ще бъде възстановено. Следващите дни ще са критични за Израел. Натаняху губи доверие и сред гласувалите за него. Ако можем да вярваме на социолозите: една трета от тях са разочаровани. Има поляризация и в неговата партия. Хората излизат на улиците не заради икономически искания, а заради погазени ценности на демокрацията. Изборът е дали да се задълбочи кризата или да се създаде демокрация по-закалена и силна от преди. Не можем да върнем колелото обратно на началната му точка."
Обвиняват медиите в тенденциозност при осветяване на случващото се.
"Не само при нас, но и по света се интересуват от ставащото в Израел. Заедно с местните екипи на демонстрациите има и много международни. И те ли проявяват тенденциозност? Фактът, че в неделя бе уволнен министърът на отбраната на Израел бе на първа страница навсякъде. Израел винаги е била страна, предизвикваща любопитство, като лакмус за световни процеси. В момента някои сравняват случилото се с извършените изменения в законодателството в Унгария и Полша. В разговорите с колеги оттам, те казват, че би било друго, ако при тях е имало толкова силни протести като при нас. Надяваме се, че благодарение на това отразяване, освен вътрешния натиск ще се засили и външния. Като журналист ме интересува какво от ставащото тук е интересно на света. Дали се вълнуват само като фактите или от тенденциите, които не са само наши. Доколкото разбирам , и в България предстоят поредните избори. Внимавайте кого и защо избирате!"

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..