Карл-Рудолф Корте за коалиционните разногласия в Германия: Настъпи часът на истината за това правителство

"През последните месеци се натрупаха нерешени проблеми, записани между другото още в коалиционния договор. Имахме нужда от повече време за да изгладим различията. След дълго време, в което си мълчахме, имахме нужда от дълго време, за да изговорим всичко", призна финансовият министър и лидер на либералната партия Кристиян Линднер. Съгласи се и председателят на социалдемократите Ларс Клингбайл:

"Трябва да призная, че преговорите не бяха леки. Но мисля, че сме на правилния път да ускорим модернизирането на страната, както показахме при изграждането на терминалите за втечнен газ."

А съпредседателката на Зелените Рикарда Ланг върна лентата назад:

"През последните години в Германия остана много недовършена работа. Нашата коалиция се захвана с модернизирането на страната - както в транспорта, така и в екологията. За една тройна коалиция това не е лека задача."

Колко трудна е задачата пролича най-ясно по видимо лошото настроение на вицеканцлера и министър на икономиката Роберт Хабек, изразено в серия интервюта през седмицата:

"Намирахме се в задънена улица и трябваше да намерим изход. В решенията има точки, които не пораждат у мен необуздана радост, но другите сигурно също не скачат от радост. Все пак, постигнахме и някои добри неща", някак принудено оптимистично заяви Хабек след 30-часов маратон в канцлерството, където заседаваха лидерите на трите управляващи партии.

За какво обаче иде реч? Основно за пари. Германците се тревожат за растящата инфлация, наеми и за благоденствието си, а Зелените - за изоставащите мерки за опазване на климата, които обаче струват пари. В крайна сметка се наложиха либералите на финансовия министър, който винаги е пледирал за връщане към балансиран бюджет, въпреки разходите, които се наложи да прави Германия, за да преодолее последиците от руската война срещу Украйна. От следващите му думи стана ясно, че възмущението му е насочено към партньорите от либералната партия, които искаха на всяка цена да предотвратят законопроект на икономическия министър, който задължава германците да се откажат от закупуването на нова отоплителна система на газ или мазут.

"Още незавършен, законопроектът беше умишлено предоставен на вестник "Билд", твърди Хабек. Дали е така, няма да разберем. Но резултатът е, че либералите се наложиха в този и в още спорове около начина, по който германската икономика ще премине до 2045 година към климатичен неутралитет. Увеличават се толтаксите, а 80 процента от новите приходи ще отидат за изграждането на нови жп линии и модернизирането на старите. До 2030 година делът на жп товарния транспорт трябва да нарасне до 25 процента. На всяка бензиностанция трябва да има най-малко една станция за зареждане на електромобили. По магистралите не само няма да има ограничение на скоростта, както искаха Зелените, но и ще бъдат ремонтирани и ще се строят нови. Всичко това канцлерът Олаф Шолц нарече "много, много, много добри резултати".

"Коментарът на канцлера за "много добрите резултати" беше очакван - какво друго да каже един канцлер след мъчителни преговори и очевидно неразбирателство между партньорите? Когато регулярна среща на лидерите в коалицията продължи 30 часа, очевидно нещо не е наред", отбелязва пред БНР политологът проф. Карл-Рудолф Корте от университета Есен-Дуисбург.

"Лидерите на трите партии обикновено се срещат веднъж в месеца, но в последно време прави впечатление, че това правило не се спазваше. Трудно е да се каже защо. Само ще кажа, че координацията е в ръцете на канцлера. Според мен различията между управляващите партии с времето се увеличиха и това излезе наяве."

Направи впечатление, че разногласията между Роберт Хабек от Зелените и Кристиян Линднер от либералната партия бяха прехвърлени за арбитраж върху канцлера. Как определяте този стил на управление?

"Това е типично за сложни коалиции. Но и за коалиции преди избори. В тези случаи партиите се опитват да запазят профила си и затова не са петимни да взимат трудни решения. Предпочитат да прехвърлят горещите картофи на "шефа". Не казвам, че идва краят на тройната коалиция. Дори бих казал, че в този развой на събитията има известни предимства. Компромисът невинаги води до най-доброто решение.

Сегашната коалиция в Берлин е нещо ново. Когато три партии постигат общо решение, е добре то да не стъпва на най-малкия общ знаменател. Такова управление Германия вече имаше и то доведе до застоя по време на няколко големи коалиции. Сегашната коалиция дойде на власт с обещанието за напредък."

Защо разногласията между трите коалиционни партньори проличаха сега, след като успяха да се преборят с надвисналата преди година опасност от дълбока енергийна криза?

"Според мен липсва лидерство. Управляващите не показват, че могат да гледат няколко хода напред. В същото време тази коалиция дойде на власт с обещания, на които не успява да обърне внимание заради войната и нейните последици. Затова сегашните тежки преговори ни стряскат, защото извадиха на показ дълбоките разлики между партньорите. След като една година гасиха пожарите от войната, идва време да изпълняват обещанията си. Проблемът се оказаха парите и сега въпросът е как да изпълнят обещанията си, когато в хазната има по-малко пари. Как да правиш реформи без пари? Когато в бюджета има излишък, е много по-лесно да променяш държавата.

Настъпи часът на истината за това правителство. Настъпи моментът, когато трите партии трябва да заработят заедно, както успяха да го направят под стрес в първите дни и месеци на войната. Това не е чак толкова трудно постижимо, стига партийните лидери да не мислят само за електората си. Но трябва да си имат доверие.

Казвам това, защото в дъното на сегашния конфликт е излязлата в пресата информация за споровете още преди лидерската среща. Зелените предположиха, че либералите умишлено са спуснали текста на вестник "Билд". Така че доверието между коалиционните партньори е сериозно накърнено."

Споменахте, че липсва лидерство. Канцлерът Олаф Шолц беше казал, че може и да тропа по масата, когато се наложи. Има ли промяна в неговото поведение?

"В Германия имаме така наречената "канцлерска демокрация" - канцлерът има много власт. Може ли обаче тя да функционира, когато управляват три партии? За първи път в Берлин управлява тройна коалиция и се оказа, че това никак не е лесно. Канцлерът и партията му, социалдемократите, са малцинство. Това се случва за първи път. Помните, как се стигна до това правителство - Зелените и либералите решиха да управляват със социалдемократическия канцлер вместо с християндемократите.

Досега в следвоенна Германия партията на канцлера никога не е имала едва 25 процента в парламента. Олаф Шолц не е в силна позиция. Досега това не правеше впечатление, защото основната задача беше позиционирането спрямо Русия. Сега обаче става дума за вътрешна политика, а това е съвсем друга работа."

В такъв случай структурен проблем ли има правителствената коалиция? Още със сключването на коалиционния договор беше ясно, че Зелените и либералите много трудно ще работят заедно, заради идеологическите различия. Либералите от самото начало виждаха ролята си като пазител на икономическата стабилност и просперитет, като ограничават екологичните авантюри на Зелените и социалните щения на социалдемократите. А резултатът е, че с всеки следващи регионални избори либералната партия губи подкрепа.

"Мисля, че либералите се тревожат повече за парламентарните избори през 2025 година и дотогава ще са изчистили позициите си, защото знаят, че избирателите не гласуват за опозиционери в правителството. Избирателите не обичат спорове в правителството. В момента изглежда, че либералите отстояват своите фискални позиции и разстройват коалицията.

Живеем обаче във времена на обрати, партиите трябва да се променят, а либералите отказват да го направят. Вероятно не си дават сметка, че са партньори в коалиция с още две партии, в които има силни леви, дори левичарски крила."

Но те току-що се наложиха в коалиционния спор.

"Ако либералите продължат да предлагат добри решения за гражданите, те ще им се отплатят на следващите избори. В този смисъл управляващата коалиция може да продължи напред само ако трите партии съумеят да работят заедно, а не само с поглед към собствените избиратели. Струва си да опитат."