Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Отделните градове стават острови, а периферията се обезлюдява още повече"

Проф. Надежда Илиева: Бъдещото развитие на дадена територия ще зависи от човешкия капитал

"Колкото повече се отдалечава районът от централните места, толкова повече се влошават процесите"

проф. Надежда Илиева
Снимка: БГНЕС

Когато се прави категоризация и лепване на етикети на даден регион – дали е най-беден, трябва да се взема предвид не само БВП или други демографски показатели. Трябва тази категоризация да става по комплексни показатели, да не се вземат само икономическите.

Това посочи в интервю за БНР проф. Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" в Департамент "География" към Националния институт по геофизика, геодезия и география в БАН.

Конкретно за Северозапада е много важно да бъде изградена адекватна инфраструктура, защото няма транспортна свързаност с най-развития регион в страната, изтъкна тя и допълни, че това автоматично се отразява върху демографските процеси.

Снимка: Ани Петрова

В последните 20 години се наблюдава още по-силна демографска поляризация, в която периферните райони изпадат в още по-затруднена ситуация, отбеляза проф. Илиева.

У нас Видин е с 25% намаление на населението, следва област Смолян, която намалява с 20%. Процесите обаче се разглеждат от специалистите не само на областно, но и на по-ниско териториално ниво – по селища и места, поясни тя.

"Ако направим сравнение между Видин и Габрово, може да кажем, че процесите са сходни."

Снимка: БТА

Колкото повече се отдалечава районът от централните места, толкова повече се влошават процесите, каза проф. Илиева.

В прогнозите за години напред това е много видимо. Отделните градове стават острови, а периферията се обезлюдява още повече, подчерта Надежда Илиева. По думите ѝ връщането към по-малки населени места по време на пандемията се наблюдава само около по-големите градове.

Бъдещото развитие на една територия няма да зависи толкова много от природните ресурси и други дадености, а от човешкия капитал, коментира проф. Надежда Илиева в предаването "Хоризонт до обед".

"Когато има нарушение на демографската система, много трудно може тази територия да бъде възобновена."

Снимка: Ани Петрова

Във Видинска област 34% от населението е извън трудоспособна възраст. Когато се наруши един от тези елементи, след това много трудно може да се възстанови, даде пример тя.

При раждаемостта вече не се наблюдават толкова големи регионални различия, защото е достигнала много ниско ниво, отчита още проф. Илиева.

През последните 3 години имаме нарастване на смъртността от 15 промила на над 21 промила

"Смятам, че ще продължи да се увеличава, но не чак с такива големи темпове. Не очаквам смъртността да се намали."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20