Дмитрий Орешкин: Кара-Мурза наруши основополагащия принцип на Путинова Русия - "Корупционно купуване на лоялност"

Интервю на Ангел Григоров с Дмитрий Орешкин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Единственото, за което се обвинявам е, че през дългите години на политическата ми дейност не успях да убедя достатъчен брой мои сънародници и политици в демократичните страни каква опасност носи за Русия и за света сегашният режим в Кремъл."

Това са думи на 41-годишния руски журналист и опозиционер Владимир Кара-Мурза пред Московския градски съд, който го призна за виновен по всички повдигнати срещу него обвинения: държавна измяна, разпространение на недостоверна информация за руската армия и работа за "нежелателна организация", както е терминът в Москва. И го осъди на 25 години колония при строг режим.

Междувременно в Русия влезе в сила така нареченият закон за електронните повиквателни, след като беше приет скоростно от двете камари на парламента и подписан от президента. Създава се електронен регистър на всички подлежащи на военен отчет, а електронните повиквателни ще се изпращат чрез интернет портала за обществени услуги. Гражданите ще имат на разположение 20 дни да се явят в съответните военни окръжия, като през този период ще им бъде забранено да напускат страната. Ако не се явят, ще бъдат лишени от права, например да управляват автомобил, да се регистрират като самоосигуряващи се лица или еднолични търговци, да получават кредити и да се разпореждат с недвижимото си имущество. Законът предизвика гневни коментари в социалните мрежи, не на последно място заради слуховете за предстояща нова военна мобилизация.

Какво всъщност става вътре в Русия на фона на войната й срещу Украйна? На какви основополагащи принципи е изградена властта? И какви механизми гарантират функционирането на системата? Нашият кореспондент в Москва Ангел Григоров разговаря с руския политолог и преподавател в Свободния университет в Рига Дмитрий Орешкин.

- Каква е целта на безпрецедентно тежката присъда на Владимир Кара-Мурза?

- Едва ли може да се говори за някаква осъзната и рационална цел. По-скоро става дума за разчистване на сметки. Поради няколко причини. Първо, системата разбира, че нещо не е наред и че единственото, което може да направи е да "затяга гайките". Не може да убеждава, може само да заплашва. Значи Кара-Мурза и всички, които го уважават, трябва да се страхуват.

Второ, това, разбира се, е проява на лично отношение. Системата се обиди на Кара-Мурза, защото той нарушава принципната и основополагаща идея, на която е изградена Путинова Русия. Принципът се нарича "Корупционно купуване на лоялност" - властта ти разрешава да крадеш, докато си лоялен. В момента, в който започнеш да дразниш системата, тя вади от сейфа папка, в която пише, че еди-кога си си направил еди-какво си. А ако се държиш както трябва, системата не вади папката.

Не мога да кажа, че съм близък приятел на Володя, но се познаваме много добре и сме работили заедно. Той е изключителен човек - много честен, чист и принципен. Това, между другото, също се преследва от системата. Тя не обича такива хора.

Любопитен факт е, че съдията по делото Сергей Подопригоров фигурира в списъка Магнитски, а Владимир Кара-Мурза активно лобира навремето за приемането на този списък в Конгреса на Съединените щати.

Разбира се, че това е чудовищно. Разбира се, че демонстративно назначиха съдия, който e пострадал от тези действия. Той е бил в проклетия списък “Магнитски”, участвал е в преразпределянето на паричните потоци и се е опитал да свали обвиненията от себе си. Очевидно е налице конфликт на интереси. В такива случаи нормалните съдии си правят отвод, а той не си направи.

- Съгласуват ли се присъдите по делата с голям обществен интерес на високо или на най-високо политическо равнище?

- Доколкото зная и доколкото показват наблюденията ми върху работата на хората в тази система - не. Системата няма нужда да чака преки указания от Путин кого да осъди и на колко години. Тя се ориентира по положението на веждите, очите и бръчките по челото и разбира какво се харесва на началника. Хората в тази система не изпитват никакви други чувства, освен желание да се харесат на началника. След като разгадаят тези настроения, хората в тази система започват радостно да тичат по утъпканата пътека, като се стараят да се отличат и да стигнат до финала първи, за да донесат на началника си подарък. "Вижте, вкарах го в затвора за 25 години!" "Ето ти кокалче в купичката! Браво! Браво! Тичаш бързо." Горе-долу така работи системата.

- Тази седмица Държавната Дума прие промени в Наказателния кодекс, които предвиждат доживотен затвор за държавна измяна и по-тежки наказания за тероризъм.

- Колкото и да е странно, Държавната Дума, като всеки избираем орган, се стреми да се хареса на своя избирател. Специфичното е, че нейният избирател е един и той живее в Кремъл. Всички много добре знаят, че всъщност той гласува кой ще бъде депутат и кой няма да бъде. Затова Държавната Дума представлява вдлъбнато огледало, съставено от 450 малки огледалца. И всяко от тези огледалца наблюдава своя избирател Владимир Владимирович Путин. А заедно те формират тази полусфера, която поглъща потока на идващата от Путин енергия, фокусират този поток и се превръщат пред очите ни от "обезумял принтер", както се наричаше навремето Думата заради безропотното приемане на закони на конвейер - в обезумял автомат "Калашников".

- През седмицата влезе в сила и законът за т.нар. електронни повиквателни, след като спешно беше приет от Думата и Съвета на федерацията и подписан от президента. Законът въвежда строги правила, които максимално затрудняват избягването на военната служба. Готово ли е руското общество да приеме още една мобилизация, ако бъде обявена?

- Не можем да говорим за общество, защото обществото предполага наличие на известна субектност у хората. В тази система човекът става все по-малко субект и все повече обект на въздействие. Това всъщност е съзнателна политика на властта. Хората не трябва да носят отговорност за собствената си съдба. Трябва да приемат съдбата, която подготвя за тях елитът, властта, номенклатурата. Индивидуалната отговорност за себе си и за семейството си е характерна за развитото общество. Тогава може да се каже, че има обществен договор, че обществото ще приеме нещо и ще отхвърли друго. Ако няма такива хора, обществото се превръща в маса.

Масата няма потенциал да формира обществено мнение. Тя се приспособява. Разтича се. И някак приема формата на съда, в който я наливат. Тя не може да се съпротивлява. Това е съблазънта и радостта на авторитарните режими. Те създават от тази маса това, което им харесва.

Изхождайки от тази обща концепция, е ясно как можеш да реагираш на тази система, която все пак е рано да се нарече "електронен ГУЛАГ". Но системата за "електронно събиране на кръвен данък" вече работи. Хората, които са останали в Русия и все още са готови да носят отговорност за себе си, търсят варианти за спасение. Ясно е, че може да се замине, но не всеки има пари и възможности. Не всеки може да остави възрастните си родители. Но това е за отделните индивиди - всеки си решава проблема самостоятелно. А обществото като цяло - хората, социумът, народът - ще се съгласяват да ги пращат на фронта, колкото отгоре сметнат за необходимо.

- Владимир Путин посети щабовете на групировките "Днепър" и "Восток" в Херсонска и Луганска област съответно. Направи впечатление, че върховният главнокомандващ похвали командващия Въздушно-десантните войски генерал Михаил Теплински. Да очакваме ли поредните промени в командването на т.нар. "специална операция" и каква всъщност беше целта на това пътуване?

- Мисля, че промените в командването са не само възможни, но и неизбежни. Въпросът е какъв ще бъде мащабът им. Защото беше поставена цел, включително от устата на самия Путин, да се излезе на административните граници на Донецка област. Това означава, че трябва да бъдат превзети Славянск, Краматорск и т.н. Извънредно далеч от изпълнена е тази задача. И в такива случаи обикновено се сменят началниците.

Що се отнася до пътуването, струва си да се отбележи, че то е напълно естествено за воюваща страна. Въпреки че Путин се прави, че това не е война, а специална операция. Главнокомандващите не ходят в зони на спецоперации. Ходят във военни зони. Теоретично спецоперация е когато началникът праща специално обучени хора някъде далеч - в Африка или на друго място - където те провеждат бърза и точна операция и после се връщат с победа или без победа.

Путин беше принуден да замине, защото неговите привърженици започнаха все по-често да го критикуват. Зеленски беше в Авдеевка, в Бахмут и къде ли още не, а Путин си седи в бункера. Това са сериозни репутационни щети. Путин го разбира, а вероятно и неговите консултанти са му казали, че трябва да замине.

- Една от бурно обсъжданите теми в Русия е публикуваната наскоро статия на основателя на частната военна компания “Вагнер” Евгений Пригожин. Той пише, че е време настъплението да бъде прекратено, Русия да обяви победа и да се готви за отбрана на вече завладените територии. Това личното мнение на Пригожин ли е или то отразява и настроенията на други хора?

- Мисля, че тази идея е достатъчно широко разпространена сред военачалниците. Те обаче не смеят да го кажат заради подчинения си статут. А Пригожин се намира в ситуация, в която може да си го позволи. Той много добре разбира, че максималното, което може да направи, е да превземе Бахмут. Затова за него е важно да затвърди личния си статут на победител и завоевател на Бахмут. За него е важно, също така, след това процедурата да бъде прекратена. Очакванията на много военни съвпадат с неговите, защото знаят, че няма ресурси за по-нататъшно настъпление.

Всичко това е разумно от PR гледна точка, защото тази ситуация все още може да бъде пробутана на населението като победа. Може да се каже, че сме прокарали сухопътен коридор до Крим, че сме защитили Донбас и че сме превзели Бахмут. Достатъчно. Повече не ни е нужно. А ако процедурата продължи, има риск да загубим още нещо някъде. Тогава ще бъде много по-трудно това да бъде продадено на избирателите като победа. Мисля, че и Путин го разбира.

- Има ли Евгений Пригожин политически амбиции и ако има, доколко са оправдани?

- Пригожин има електорални шансове. Има електорална ниша, в която може да работи. И най-важното - има голямо желание да я заеме. Той иска да подчини цялата тази путинова номенклатура, която дълбоко презира. И тя го презира. Затова човекът е опасен, но със съвсем реално политическо бъдеще, така че си струва да бъде наблюдаван. Трябва да се знае обаче, че електоралното поле съществува под пълния контрол на Путин. Ако не се хареса на Путин, политическата му кариера бързо ще приключи. Самият Пригожин също най-вероятно. Затова за него е много важно да се хареса на Путин. Все пак Пригожин е системен играч, но се прави, че презира тези рамки. А всъщност играе по правилата.