Силистра почита паметта на жертвите на арменския геноцид

В арменската църква "Света Богородица" в Силистра ще бъде почетена паметта на жертвите на масовото избиване на арменци по време на Първата световна война в Османската империя. Ще бъдат поднесени венци и цветя пред мемориала, построен през 2005 година, в двора на 400-годишния арменски храм. 

До последните години на миналия век в Силистра все още е имало живи, спасили се по чудо, свидетели на геноцида над арменския народ. Днес арменците в Силистра са малко над стотина, като чистите арменци са не повече от 30, а останалите са арменци по съдба. 

Точна датировка за начало на присъствието на арменците в Силистра няма. Историци пишат и говорят за първи поселения през 60-те години на V век. Други - за стратега на Доростол (Силистра) към 1016 г. – Джоджик, който бил от армено-грузински произход. Но категорични документи за поселение на тази общност по нашия край има едва от 1622 година - документи за събиране на данък от арменците. 

Преди 20 години историкът Иван Занов успя да събере в 60 страници историята им - "Арменците в Силистра - минало и съвременност". 

Тогава правителствените среди отпускат помощ за бежанците в Силистра 600 франка, а онези, които са се занимавали с дребна търговия, са били освободени от данъци за 5 години. След първите 400 идва и нова вълна преселници, а силистренци събират вноски доброволни в размер на близо 2 500 франка и много дрехи, като осигуряват материална помощ на новопристигналите арменци. 

Сред държавите, признали геноцида над Арменския народ, е и България, която приема Декларация за това през 2015 година. Доста по-рано това прави Общинският съвет в Силистра – още през 2008 година, се приема документ, с който се признава и осъжда масовото изтребление на арменците. 

И така, както през XIX век в Силистра са се установили арменци-бежанци, то от 1940 до 1968 г. се наблюдават три изселнически вълни на арменци от Силистра. Първата е свързана с възвръщането на Южна Добруджа към България чрез Крайовската спогодба. Тогава много арменци избират като места за живеене различни градове на Румъния и силистренската диаспора силно се стеснява. Втората изселническа вълна, по разкази на съвременници, е през лятото на 1946 г. В Силистра се формира голяма група от арменци, които през Варна се репатрират в Армения. През 1968 г. е третото преселение на силистренски арменци. То е с посока САЩ. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.