Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кой и защо изсече дървета около водоем край благоевградското село Дъбрава?

Снимки на десетки отсечени дървета около водоем в района на благоевградското село Дъбрава, който от години не функционира като такъв, предизвикаха масово негодувание в социалните мрежи. Това е любимо място за почивка сред природата за стотици жители на община Благоевград, които подкрепят и местната инициатива за превръщането на района около селото в туристическа дестинация. Кой изряза дърветата и защо?

Един от възмутените жители на община Благоевград, който публикува в социалните мрежи и снимки от района с изрязаните дървета, е Росен Георгиев, председател на Асоциацията за европейско развитие на българското село и бивш кмет на село Дъбрава. Той констатирал масовата сеч навръх Великден, когато излязъл на разходка със семейството си. 

"Това е водоем, който се намира на съвсем малко разстояние на село Дъбрава, от остатъчните активи на АПК. Този водоем приличаше на естествено езеро с прекрасна растителност. Дърветата бяха на повече от 50-60 години", разказа Георгиев пред БНР. За него е странно, че "водоем, който не се експлоатира, бива почистван".

"Повече от 30 години този водоем не е използван. Той няма естествен приток на вода. Единственият начин за пълненето му е чрез помпена станция на река Бистрица, която отдавна не функционира. Цялата съпътстваща инфраструктура е разрушена. Поливната система е напълно разграбена, занемарена и струва милиони да бъде възстановена."

Почистването на водоема и района около него е било извършено от Предприятието за управление и стопанисване на язовирите. От там обаче настояват, че е премахната растителността само във водоема и че той е годен за ползване.

Това е само един от общо 182 язовира и водоема, предадени на държавното предприятие, което има ангажимент да ги направи безопасни и да ги приведе в действие при необходимост.

"Ние го приехме от общината този водоем, той на практика е язовир, и започнахме да го експлоатираме. Там е недопустимо по язовирната стена да има дървета, храсталаци, които пречат да вижда дали може да се появи някаква филтрация, някакъв теч. Язовирната стена е почистена, около нея нищо не е рязано", твърди директорът на поделението за Югозападна България Харизан Тамахкяров. По думите му преливникът е почистен.

"В момента той се пълни, по довеждащ канал приижда вода. Ще се напълни, колкото е необходимо."

"Ние отговаряме за безопасността на този язовир. Ако не го експлоатираме съгласно изискванията, на нас ще ни бъдат наложени санкции от проверяващия орган", коментира директорът.

На всичките предадени 182 язовира са били направени обследване, техническа документация, програми за технически контрол, уверява Тамахкяров.

"За тези язовири, които сме приели, правим всичко възможно да бъдат безопасни, да бъдат извършени съществени ремонти, за да се ползват, когато е необходимо."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51