Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пациентските организации "заедно с теб" за пациентите в тежко състояние: Не ги искат, защото харчат много публичен ресурс

"Майка ми беше подритвана от болница на болница". Случаят на рапъра Кристо - сол в раната на здравеопазването

"Ако аз не мога да отида при лекар, който да поеме отговорност, къде да отида – в пожарната ли?", възмущава се Христо Балабанов

Снимка: Ани Петрова, БНР

Защо пациенти в тежко здравословно състояние се прехвърлят от болница в болница, докато накрая бъдат оставени да се оправят сами и да търсят спасение в чужбина? Въпросът е на рап-изпълнителя Христо Балабанов – Кристо, който преди няколко седмици публикува призив за спешно кръводаряване за неговата майка, заради тежкото й състояние. Мариана Балабанова е била разкарвана между няколко столични болници, докато й поставят диагноза левкемия. На по-късен етап се оказва, че страда от рядко заболяване, отключено след прекаран Ковид и диагностицирано от хематолога проф. Чавдар Ботев. Жената вече се лекува в Турция. Според сина й това е спасило живота й. 

От личния лекар през няколко столични болници, прехвърляне между различни специалисти, назначаващи различно лечение, нужда от кръводарители за специфична процедура и финал - лечение в чужбина – този път изминават Мариана Балабанова и нейният син Христо, за да спасят живота на жената. Историята беше разказана отново на пресконференция с участието на хематолога Чавдар Ботев. Той твърди, че в МВР болница са диагностицирали Балабанова с левкемия, а самият той открил, че жената страда от рядкото заболяване Синдром на Мошковиц. Този случай повдига темата за национален разговор – какво се случва с пациентите с тежки случаи в нашата здравна система, заяви Христо Балабанов. 

"Майка ми беше подритвана от болница на болница, в изключително тежко състояние и накрая се принудихме да отидем в чужбина, защото тук никой не ни реши проблема. Не само не ни решиха проблема, унизиха ни, обидиха ни с цинично отношение, потиснаха ни психически и не ни дадоха решение. Сгрешени диагнози – явно диагностиката куца. Познания за този тип заболявания и адекватна реакция, което също го няма. Голям проблем се оказва и човешкият морал и отношение към най-тежките случаи. Когато имаш най-много нужда от лекар, ти казват – ние не можем да поемем отговорност. Ако аз не мога да отида при лекар, който да поеме отговорност, къде да отида – в пожарната ли?"

Да се увеличи финансирането на клиничните пътеки за палиативни грижи – това призоваха от пациентската организация "Заедно с теб" във връзка с повдигнатия проблем какво се случва с пациентите в тежко състояние в здравната ни система. Пенка Георгиева потвърди, че тези хора се разкарват от болница в болница. 

"Ние получаваме десетки такива сигнали. Не ги искат, защото харчат много публичен ресурс, а тъй като тези лечения са продължителни, дори да има някакви спестени средства семейството, те свършват. Публичният ресурс, който харчат, е голям, а финансирането от НЗОК е малко и тези хора най-често са изхвърляни на грижите на близките, а близките не могат да се справят – нито финансово, нито медицински. Държавата от години нехае относно палиативните грижи."

Заболяването Синдром на Мошковиц е животозастрашаващо, в същото време е рядко и трудно се поставя диагноза, което означава и висока смъртност, невинаги дължаща се на самото заболяване предвид усложненията, до които води то. Това разказа за "Хоризонт" Йоана Янакиева, председател на Българско сдружение "Синдром на Мошковиц". По думите й няма статистика колко българи страдат от болестта. Смята се, че четирима души на милион население годишно се диагностицират с нея. 

Поставянето на диагнозата е ключово, подчерта тя.

"Трудно е поставянето на диагнозата, тъй като при различните пациенти може да протече по различен начин, симптомите на заболяването. По този начин пътят на пациента е много различен. Това важи предимно за новодиагностицирани пациенти. Ако те не попаднат при хематолог, поставянето на диагнозата закъснява, изходът често може да бъде летален, тъй като заболяването прогресира изключително бързо и е съпроводено с много усложнения. За пациенти с това заболяване, които са в остра фаза, когато имат такава симптоматика, на първо място трябва в най-спешен порядък да се направи плазмафереза. За щастие в България има обучени специалисти. Тази процедура се извършва в София, в клиники във Варна и Пловдив. Въпросът е да се знае точната диагноза."

Според Йоана Янакиева е важно да се знае колко са пациентите с това заболяване, как и къде се лекуват, както и да има общи насоки за лекарите как да провеждат лечение.  

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26