Стоян Панчев: Счетоводни трикчета за 2023 г. не намаляват дефицита дългосрочно

Това мнение изрази пред БНР Стоян Панчев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Със "счетоводни трикчета" цялата идея се губи, смята той.

• Асен Василев след среща в МФ: Намерени са резерви за 3% бюджетен дефицит

• НСТС не постигна съгласие за проектобюджета за тази година

Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни Панчев. По думите му "това би трябвало да не е релевантно към разговора".

"Държавните предприятия – в каква степен да ги декапитализираме, за да затворим дупката в бюджета – възможно е, но не е добра бюджетна практика да се източват държавните предприятия, за да затворим за една година дефицита", коментира Стоян Панчев в предаването "Преди всички".

• Отчисления в размер на 50% от печалбата на държавните предприятия ще бъдат внесени в полза на държавата

"Някак си се опитваме да го намалим за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. Същевременно държавните предприятия започват да работят по-зле", допълни той.

Затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне, са изчислили икономистите от ЕКИП.

От капиталовата програма може да се получи най-голямо намаление на дефицита, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати, за да стане ясно възможно ли ще е, или не, каза още Стоян Панчев.

"Там има пространство за намаляване на разходите."

• Министър Стоянов заяви, че бюджетен дефицит от 3% е трудно постижим с вече фиксираните разходи

• Емил Хърсев: Надявам се този бюджет да не се гласува от НС

За да се стабилизира дефицитът, трябва да се таргетират разходите, изтъкна икономистът. Според него това трябва да бъдат "системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г."

Панчев посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. По думите му всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката.

"Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват."

• НСОРБ очаква депутатите да приемат и дори да надградят рамката за общинските бюджети

• КНСБ отхвърля орязването на разходи за увеличение на пенсии и заплати в Бюджет 2023

Икономистът не вижда риск от гръцки сценарий пред страната ни. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това.

"Не мисля, че сме близо до гръцки сценарий. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга."

Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест "има и политическа спирачка".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.