Така звучи творческата тревога на Думисани Карамански, победител в категория "Визуално изкуство" на тазгодишните Награди за полет в изкуството на фондация "Стоян Камбарев".
Той е роден във Ваймар в семейството на българка и зимбабвиец, но не е бил в Зимбабве. Живял е 4 месеца в Германия, помни детската градина в София. Майка му е архитект. Той самият е изучавал "Живопис", дипломирал се е при Андрей Даниел. 12 дни е бил част от арт резиденция в Лещен, организирана от галерия Little Bird Place.
"Този огромен чардак – разкрива ти се цялата Пирин и Родопа пред тебе, ти седиш, по цял ден си рисуваш или си си качил краката и четеш книга...", споделя художникът в пространството на предаването "Изотопия".
"За да стане трикът на вълшебното усещане за зрителя и за теб самия, да изглежда правдоподобно за теб самия, защото една картина си има нейния си чар – когато за артиста е правдоподобна и му харесва, и го мъчи, и го интересува, то си е вид процес, "мазане". Търсиш начин да стане интересна картината, за теб самия първо."
"Магическият реализъм е сюрреализъм. Всичко – от любови до проблеми с кръста. Всяко нещо, което ме е засягало. Първоначално ме интересуваше расата ми и това, че съм от смесено семейство – исках да изкарам това като демон от себе си. Да носиш цвят и да си различен винаги си има собствената отговорност, то те човърка, физически е неотлъчно от теб, когато си навън, когато си сред хора – ти си част от това да бъдеш посочван, да искат да разговарят с тебе", разказва Думисани пред БНР.
Когато рисува картина, изобразяваща него самия или неговите представи за света, след завършването ѝ иска да забрави за нея.
"То е като брака. "Оженил" си се за една картина за един период от време, караме се, обичаме се, моля ѝ се, падам на колене, "тя" ми се сърди – това платно, и накрая съумяваме да се разберем за попечителството – над това, което сме изградили един с друг, и как да приключим брака."
Винаги има за дорисуване, казва Думисани Карамански. По думите му границата е тънка и все още се учи.
Думисами е бил рисуван на много картини, предимно учебни. Забавлява се да вижда себе си през очите на други творци. Има го например изобразен като Веласкес, "само че с плочки", като държи "огромна дамаджана с вино".
Не обича да дава имена на картините си – "винаги са твърде поетични", например "Тихо е на Луната". Не крие, че повечето имена са леко подигравателни към него самия, с идеята зрителят да иска да познае това, което вижда. И признава, че това съдържа доза свръхегоцентризъм.
Думисани приключва картини за първата си самостоятелна изложба. Засега я нарича галено "Мавзолеят на маминото синче", защото порастването е много сложно, разкрива още той, с желанието да приключи тази фаза – "на 27 трябва да си вече достатъчно пораснал, малко по-отговорен непораснал". Ще я покаже в галерия "Кредо Бонум" през септември.
Художникът се ориентира към скулптурата, мечтае да режисира, да снима филми на 16-милиметрова лента – "защо не?". Отвъд живописта, медията като изкуство е начин да направиш нещо интересно, вярва Думисани, който се е снимал в клипове. Ролите – от това да "пляска" момичета с лалета, до това да бъде в раница на великан.
Името му означава "бъди обичан, бъди уважаван".
Повече за Думисани Карамански чуйте от интервюто в звуковия файл.
Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..
Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..
"Тук са вманиачени по традициите и миналото и всичко е наопаки. Навсякъде другаде да свириш на китара ще е твой плюс. А тук китара…?! Управителите настръхват. "Твърде модерно е, на туристите няма да им хареса." Миналата есен си купих една стара джазова кухарка с кръгъл отвор, дето ще речеш, че е точно като..
Тя е вдъхновяваща, цветна, усмихната и вечно търсещ творец . Печели престижни награди като художник, но и притежава рядкото умение да работи с деца. Творчески ги провокира да виждат красивото навсякъде , което остава за цял живот. Тя е Майя Ананиева -гост на рубликата "Горещо сърце". Вече 35 години нейната школа "Колорит" кара..
Сийка Гълъбова върви към Бога от 27-годишна възраст. Сега е на 60 години. Работи в модна къща като продавач-консултант. Вярва, че заради трудностите, които ѝ е изпратил Бог, е намерила пътя към него. За нея покаянието е животът, то дава мир, дава на душата да стане по-чиста, да се приближи до Бога, да го намери. Когато е намерила пътя..
На 16-ти и 17-ти април от 19.00 часа в Народния театър "Иван Вазов" ще са премиерните дати на спектакъла "Последна стъпка". Режисьор и автор на текста е режисьорът, драматург, писател и педагог Йордан Славейков , а заглавието е неговият дебютен роман. Издаден преди десет години, "Последна стъпка" печели вниманието на читатели и литературни..
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..
Много неща могат да се направят против еврото и ние от "Възраждане" вече ги правим – уведомихме нашите т. нар. партньори, изпратих писмо до..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Предимно облачно