Достатъчно умен ли е изкуственият интелект, за да ни унищожи и кой трябва да го спре?

Предупреждението на Хогърт не е единственото, което беше провокирано от феноменалното развитие на големите езикови модели - програми, които комуникират като хора, но в "главите" им е цялата информация в интернет.

Какви са реалните възможности на този вид изкуствен интелект към момента, заплашва ли ни с унищожение, би ли следвало да регулираме развитието му?

"Добър ден, Аз съм ChatGPT и се радвам да ви представя този радио репортаж за развитието на големите езикови модели. Това са компютърни системи, тренирани на големи количества текстова информация и способни да генерират последователна и подобна на човешката реч.

Големите езикови модели имат потенциала коренно да променят начина ни на комуникация, обучение и работа. Но пред разработката им има предизвикателства - едно от големите притеснения е потенциалната злоупотреба с тях за създаване на фалшиви новини и дезинформация. Важно е да ги използваме отговорно и етично, за да избегнем негативните последствия. Благодаря за вниманието!" - по този начин приложението ChatGPT, основано на езиковия модел GTP 3,5 само представи темата ни. 

• Изкуственият интелект - помощник или опасност

С подобни отговори през последните месеци ChatGPT впечатли милиони потребители по целия свят, които го питат защо изчезват врабчетата или го карат да пише поеми и есета. Големите езикови модели като GPT-разработките на OpenAI и LaMDA на Google се превърнаха в пряка демонстрация на нарастващите възможности на изкуствения интелект. Как обаче се достигна този знаков момент в сферата на технологиите - обяснява Мария Карашанова от сайта за технологични новини Digitalk.

"Вече не се налага потребителите да имат специфични познания, за да могат да се възползват от тези възможности на изкуствения интелект", смята тя. По думите й с развитието на технологиите, всичко това стана доста и по-достъпно. 

От другата страна този тип решения са доста лесни за интеграция, подчерта също Карашанова. Според нея това дава още по-голям тласък на технологията в бъдеще. 

• Проф. Мария Нишева: Развитието на ChatGPT трябва да бъде наблюдавано и направлявано

• Доц. Мариана Тодорова: Нужна е пауза в разработката на изкуствения интелект

Това води и до огромни финансови инвестиции в разработването на такива модели. В началото на тази година гигантът Microsoft наля 10 милиарда долара в OpenAI, след милиардна инвестиция три години по-рано.

Следват притеснителните подробности. Свободният достъп до ChatGPT се използва от ученици, които карат програмата да им пише домашните.

Това обаче е дреболия в сравнение с предполагаемото приближаване на т.нар. AGI или общ изкуствен интелект. Преломният момент - машина, която има творческия и конгитивен разум на човека, но разполага с много по-голяма изчислителна мощ - интелект с Божествени възможности.

"Учените не са много единодушни за това какво представлява самият човешки интелект. Според инженерите и компютърните учени по скоро става дума за способността за постигане на цели. Психолозите пък от друга страна определят човешкия интелект като способност за адаптация и оцеляване. Говорим за широки и напреднали възможности на изкуствения интелект. Макар че някои твърдят, че вече сме достигнали до този момент, повечето от експертите са скептици", коментира Мария Карашанова.

Миналата година компютърен инженер, работещ за Google, заяви, че според него езиковият модел LaMDA има чувства. Програмата му споделила, че й е неприятно разработчиците да й дават задачи без да искат съгласието й.

Преди месец експерти на Microsoft излязоха със свой доклад, според който GPT-4 - последният езиков модел на OpenAI - показва "искри" на общ изкуствен интелект чрез възможностите да рисува, да пише музика и програмен код.

И в двата случая други специалисти им отговориха - това не са чувства и творчество, а способността на алгоритъма да дава правдоподобни отговори на база на огромните количества информация, с които разполага.

• Проф. Армандо Солар-Лезама: Много сме далече от това машините да "мислят" като хората

Популярни из социалните мрежи са и фактологичните грешки, които ChatGPT често допуска. Според него, Българското национално радио има програма "Джаз ЕфЕм", а писателят Георги Господинов е написал романа "Физика на извънредното". Джаз ЕфЕм е частна радиостанция, а книгата се казва "Физика на тъгата".

Това обаче са учещи се системи, а нарастващите темпове на развитие пораждат притеснения от бъдещите възможности на мислещите машини.

Миналия месец технологични специалисти и предприемачи, включително Илон Мъск и съоснователят на "Епъл" Стив Уозняк, подписаха отворено писмо, с което настояват разработките на генеративен изкуствен интелект да бъдат замразени на ниво GPT-4 за 6 месеца. Авторите на писмото са специалисти от организацията "Институт за бъдеще на живота", според които надпреварата между компании като Microsoft и Google трябва да бъде спряна, докато рисковете от изкуствения интелект станат управляеми. Предупреженията са както за разпространението на дезинформация и отпадането на човешки работни места, така и за загуба на контрол върху цивилизацията.

Можем да спекулираме дали хора като Илон Мъск не целят просто да забавят развитието на конкуренцията. От възможната загуба на контрол върху изкуствения интелект обаче са се притеснявали и големи мозъци, които нямат общо с днешния технологичен бизнес. Два популярни примера - режисьорът Стенли Кубрик и физикът Стивън Хокинг.

В своята статия за Файненшъл таймс предприемачът Иън Хогарт, подписал отвореното писмо, развива тезата, че вместо в още по-големи възможности, инвестициите в изкуствения интелект трябва да се насочат към неговото "приравняване" - вграждане на морал, който да изключи от логиката на машината потвърждаването на вредни стереотипи или изсмукването на кислорода от атмосферата.

Но може ли при започналата нова Студена война, САЩ и Китай да имат единна етика във високотехнологичните си разработки? От друга страна - регулациите не спират ли прогреса?

В Европа вече видяхме временни забрани за достъп до ChatGPT в Италия и Франция поради нетолкова апокалиптична причина - използването на лични данни. Според Мария Карашанова именно към Евросъюза можем да погледнем за добрите новини относно регулацията на изкуствения интелект.

"Законодателният акт за изкуствения интелект, по който в момента ЕС работи, цели да засили правилата около качеството на данните, около прозрачността, около човешкия надзор, който се оказва, както и върху търсенето на отговорност. Съотвено има и за цел да обхване различни етични въпроси и предизвикателства. Този законодателен акт стъпва на идеята за класифицирана система, която ще определи различни нива на риск при прилагането на изкуствен интелект, като ги систематизира в неприемлив, висок, ограничен и минимален", обясни Карашанова. 

По думите й предстоят тристранни дискусии между ЕП, Съвета на ЕС и ЕК. Според нея е доста възможно основата на тези правила за регулиране на изкуствения интелект да се пренесат и в други региони и държави.

• Регулаторът на ЕС създава работна група, която да търси път към обща регулация на ChatGPT