Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Все повече българки преоткриват тъкането, везбата, плетенето на дантели и плъстенето на вълна

Все повече българки се завръщат към красотата, която носят занаятите на нашите баби и майки с тъкане, везба, плетене на дантели и плъстене на вълна. Това е част от същността ни, предава и запазва българщината, разказват майсторки на приложни занаяти от Велико Търново, членуващи в националната работилница „Седянка“. За новия живот на бродериите и тъканите с майсторките на ръкоделия ни среща кореспондентът ни Здравка Маслянкова. 

Работилница „Седянка“ беше създадена преди няколко години във Велико Търново от група ентусиасти с различни професии, които са посветили личното си време да възродят традиционните умения на българските жени в подреждането на дома и изработването на облеклото. Година след година ученичките, майсторите и майсторките се множат, обменят идеи, показват майсторлъка си по различни фестивали и събори в цялата страна, възраждат старите ни занаяти.  

Една от майсторките е великотърновската Искра Илиева:  

„Основно с пластене на вълна, занимавам се с плетене на една кука и фриволите напоследък започвам да владея, защото ми е много интересно. И така вече над 10 години. Започнах на зряла възраст, защото вече имам повече свободно време, така си осмислям дните, развличам се, запълвам си времето и ми е много интересно. Носят ми удовлетворение и главно това, че, когато съм направила нещо и някой го хареса, аз „умирам“ от щастие. На младите пожелавам да са здрави, всеки да си върви по пътя, който е поел, и ако някой има желание, мога да го науча на някои от тези занаяти“. 

Близо седем десетилетия на везбата се е отдала Елка Хинова. Започнала с иглата и конците да твори красота от 6-годишна: 

„Зареждат ме с положителна енергия, с емоции. Любими са ми старите, автентични, не съвременните шевици. Те са по-колоритни, по ги чувствам като излъчващи положителна енергия. Трето поколение везбарка съм след баба ми и майка ми. Гоблените ми пълнят шкафовете, а с бижутата с българска бродерия давам положителна енергия, поне така си мисля, на този, който си ги купи. На внуците съм направила цели носии с българска шевица. Едната е в Монреал, Канада. Внукът ми беше атракция на абитуриентския си бал с мъжка северняшка носия, която направих с помощта на „Седянка“. На младите пожелавам да се върнат към корените си, повече да бъдат спазвани традициите и да не забравят България“.


България може да е в сърцето и душата навсякъде по света, дори с една гривна или брошка с калоферска дантела, с цвете на детската диадема от плъстена вълна. Старите ни занаяти си имат съвременното приложение в интериора на дома и облеклото, разказва дългогодишната майсторка от „Седянка“ Димка Боянова: 


„Всъщност, използвайки старите техники на занаятите, ние изработваме нови изделия, които са приложими в съвременния живот като бижута, елементи на обзавеждането на дома. Няма да оплетем голяма рогозка от царевична шума, но ще направим малка красива подложка от царевична шума, която ще намери място в интериора на дома. Ще направим от плъстена вълна красиви цветя, които могат да бъдат включени в диадемите за косата на момиченцата. За младите дами калоферската дантела е разкошно плетиво, което те няма да си го сложат като якичка, както някога, но ние даваме възможност тя да бъде вплетена в гривна, да бъдат изплетени разкошни дантели от калоферска дантела като картини, рамкирани, и поставени на стената у дома, това е като рисуване с конец и цветове. Ние сме новите баби, които ще научат внуците си“.  

На стана и писаните черги се е посветила младата Елица Максимова от Велико Търново и, докато пресуква и прехвърля конците, пътува към себе си, отваряйки се към околните: 

„Било е детска мечта, която сбъднах, когато пораснах и можех да си го позволя. Отидох да се уча при майстор Веселин Фесчиев, учител на много тъкачи в България. Като съм споделяла на баби, лели, че искам да се науча да тъка, да изнамерим стан, те не ме посрещаха сериозно, казваха, че е нещо отмиращо и ненужно. Но аз имам афинитет към старите неща и старите занаяти. Вярвам, че сега успяваме да ги възстановим и върнем към живот. Тъкането е магия, вълшебство е работата с цветовете, работата с различните текстури и видове прежди. Уникално е, все едно раждаш дете всеки път. Това е пътешествие вътре към мен, което споделям с хората около себе си“.


Ако искате да се научите или да си купите нещо, потърсете майсторките, ще ги срещнете по фестивали, изложения и събори и допуснете в бита и ежедневието си българските занаяти. 

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Здравка Маслянкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..

публикувано на 12.05.24 в 05:30

Изрисуват електрически табла в Монтана

Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..

публикувано на 09.05.24 в 11:35
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Отваря обновеният пансион на Детската онкохематология в ИСУЛ

Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..

публикувано на 09.05.24 в 10:31
Кристиян Куртев

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..

публикувано на 08.05.24 в 10:18

Воистина велики идеи, хора и случки по Великден

Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..

публикувано на 06.05.24 в 17:57