"Селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, там, където най-работните пътища са широки таман две педи… и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!"
Това пише Захари Стоянов за града, който въпреки малката си територия, оставя огромна диря в българската история. Копривщица е родно място на много бележити личности - писатели, поети, революционери, общественици - днес национални герои. Не е случайно, че тук пламва огънят на национално-освободителни борби. Високата степен на просветеност буди в сърцата на родолюбивите копривщенци стремеж към свобода. Директорът на Дирекция на музеите в Копривщица Кунка Неделева разказва:
"Българинът - копривщенецът отколе е знаел, че образованието е онази сила и двигател, който ще води българите напред. И неслучайно тук в Копривщица богатите местни първенци са давали средства за изграждане на училища, църкви, обществени сгради... Не случаен е и фактът, че копривщенските чорбаджии ще докарат една година след откриването на първото българско взаимно училище в Габрово учителят Неофит Рилски, който да направи взаимно училище в Копривщица през 1837 г. Няколко години по-късно Найден Геров през 1846 г. ще открие първото класно училище в Копривщица."
До ден днешен Копривщица успява да съхрани духа и атмосферата на отминали славни времена. За да остане жив в паметта на поколенията споменът за героите от Априлското въстание, от 1926 г. на площад "20 април" се разиграва възстановка на събитието. И така всяка година - на 1 май тук историята оживява.
"От дете исках да играя Тодор Каблешков. И за мен е голяма чест и дълг. Майка ми Искра Шипева беше дълги години директорка на музеите в Копривщица и любовта към историята я дължа на нея. Всяка година, когато участвам, аз продължавам нейното дело."
Освен отговорността, която носи ролята на Каблешков, за Найден Пухов движеща сила в участието му в спектакъла е реакцията на неговите зрители:
"Има малки деца, които развяват българското знаме, носят пищови, саби, снимаме се с тях. Много дълго време чакат да се снимат с нас... Просто чувството е неописуемо."
А какви качествата трябва да притежава този, който влиза в ролята на българските въстаници:
"Още от дете трябва човек да знае българската история, да знае какво са преживяли нашите деди, какво са дали, за да стигнем днес до тук."
А носят ли да днес копривщенци този дух?
"Да. Винаги сме го носили и винаги ще го носим, докато я има и Копривщица."
И за да я има Копривщица като пазител на българската история и дух, има млади хора като Стоян Павлов - учител в средно училище "Любен Каралевов" и председател на читалището "Хаджи Ненчо Дончев Палавеев". Читалището е и сред организаторите на спектакъла "Първата пушка":
"За мен Копривщица е миналото, настоящето и бъдещето. Аз съм компютърен инженер, завършил съм Техническия университет в София и съм се върнал обратно в Копривщица. Идеята ми да се върна не е, за да стана учител, а за да се възвърне бъдещето на града. В един малък населен град, ако искаш да направиш нещо, трябва да си навсякъде. Даже съм заместник-председател на Общинския съвет, но това няма значение. Важно е да работим за обществото и да се случи нещо в града."
Да наблюдаваш възстановка на един от най-героичните моменти в българската история не може да те остави безучастен, споделя Стоян Павлов:
"Когато започне този спектакъл винаги настръхвам, защото съм участвал в доста от ролите - още от 4-5-годишен. А сега го гледам като един от официалните лица отстрани. И във всеки един момент ми се насълзяват очите."
А какво е значението на този ден за копривщенци? Директорът на дирекция на музеите Кунка Неделева:
"Само човек, който дойде в Копривщица, може да почувства и види значението. Когато видите в тази масова възстановка над 200 местни копривщенци, чийто възрастов диапазон е от бебета до баби и дядовци, и децата, които се записват от предната година за следващата, за да участват, само по този начин можете да си обясните какво е в сърцата и душите на копривщенци."
Несъмнено Копривщица остава в сърцата и на всеки посетител, не само на днешния ден. Защото напомня за едно славно време, от което има какво да научим.
Снимки: Ивелина Георгиева
Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал "Захарна фабрика". Деца и бременни жени - цяла седмица под открито небе. Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в..
Ежегодно от 1994 г. насам Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за правата на човека . Този път това ще стане под формата на дискусия, в която ще има и възможност за въпроси по констатациите в 4 сфери - права на хора с психични разстройства в институцията, независимост на съдебната власт, цифрови права и климатични права...
" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..
История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..
Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела. За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..
Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" . Колкото..
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя . " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..
Най-силната реклама на Тракийския университет е качественото обучение и начинът на живот, цената на живот и студентите да развиват своите..
На всяко подаване на храна на човек пожелава здраве и "утре те очаквам в 16 часа". Така прави вече 9 години Мартин Мартинов , собственик на..
С тържествени пасхални богослужения православната църква празнува втория ден на Великден - Светли понеделник. С него започва Светлата..