Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Абонирани" за банкомати читалища, за да получават държавната субсидия?

Безпрецедентно в Плевен отхвърлиха годишната програма за читалищата. Защо?

Читалищен председател: Това е нормален завършек на нищоправенето. Кучето е заровено в Закона за читалищата

Снимката е илюстративна
Снимка: chitalishte-razvitie.net

На последното си заседание Общинският съвет в Плевен отхвърли годишната програма за развитието на читалищната дейност в общината. Тази програма е основа и за  разпределението на бюджетната субсидия, която надхвърля милион и 400 хиляди лева. Какво на практика ще се случи след безпрецедентното решение на съветниците?

В община Плевен има 36 читалища. Министерството на културата субсидира 106 бройки с 1 311 591 лева. На последната  сесия  председателят на групата "БСП за България" Свилен Атанасов предложи да не се приема програмата и съветниците го подкрепиха.

"Години наред съществува пошла практика да се откриват читалища, които не извършват никаква дейност. Първо, има читалища, които нямат библиотечен фонд и втората част е календарният план за мероприятия."

Според Атанасов проблемът е в Закона за народните читалища и липсата на контрол върху функционирането им.

"С оглед на всичко това не беше нормално и не беше резонно за пореден път Общинският съвет в Плевен да одобри една такава програма", мотивира отказа той.

"Проблемът е много сериозен. Общинският съвет на града с това си решение показа един морален ангажимент."

"Това е прецедент в историята на българските читалища", категорична е Стефка Григорова, директор Дирекция "Хуманитарни дейности". По думите ѝ не е нормативно регламентирано от Министерството на културата какви са правомощията на общината и длъжна ли е тя да приеме програмите, които предават читалищата, както и има ли право да ги върне за доработване, "а за контрол е немислимо да се говори".

"Законът за народните читалища им дава възможност да превърнат свободната си дейност в слободия. Общината няма право да се меси по никакъв начин в планираната дейност за предстоящата година. Това е един парадокс. Субсидията за читалищата се разпределя още януари на базата на отчетите. Съгласно Закона за народните читалища програмата, за която са необходими тези средства, се приема април от общинските съвети. Това е наистина безумие", коментира Григорова.

"Може би Община Плевен е една от малкото, да не кажа единствената, която отне общинска собственост на читалища с доказано нищоправене. На читалища, които бяха "абонирани" за банкоматите, за да получават държавната субсидия."

През май предстои поредната такава процедура в село Николаево, но "не се знае къде се намира ключът на това читалище", съобщи още тя.

Това трябваше да се случи отдавна, смята Ивайло Атанасов, председател на най-голямото и най-старото читалище "Съгласие 1869 година".

"Това е нормален завършек на нищоправенето. С това решение на Общинския съвет ние сме извън закона. (…) Изцяло кучето е заровено в Закона за читалищата. Аз твърдя, че поне 14-15 сигнала са подадени в Министерството на културата за груби нарушения по отношение на читалищата. Реакция нулева. Дават се едни отчети, които отиват там. Кой ги чете тези отчети?"

Близо 4 000 са читалищата у нас и стои въпросът колко от тях са фиктивни, отбелязва Атанасов и дава пример с това, че до Освобождението те са били 128.

"Министерството на културата през всичките тези години, как не можа да им светне не червена, някаква зелена лампичка, че има проблем и то много сериозен? Общината не може да бъде винена в нищо, защото тя се превръща в пощенска кутия и нищо повече."

Има разумно предложение за категоризация на читалищата - на такива с национално, регионално и местно значение, изтъква още той.

"Нямам обяснение защо Министерството на културата неглижира този огромен проблем", допълва и Стефка Григорова. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50