Весела Чернева: Отделянето от Китай би било на много висока цена за европейските икономики

"Решенията на всеки член на ЕС влияят на всички останали. Икономиките са тясно обвързани" Това обясни пред БНР Весела Чернева, заместник - директор на Европейския съвет за външна политика.

"Франция винаги е искала да има независимо позициониране спрямо САЩ и ЕС да бъде опаковката на тази независимост. В момента обаче залогът е твърде голям, за да може такъв тип поведение дългосрочно да се изплати. Възходът на Китай предизвика оглеждане и в Европа – да видим къде сме и как трябва да се държим. Но чувството, че трябва да действаме заедно, като демокрации, срещу една част от света, където има автократични лидери, неминуемо вкарва Европа по-скоро в руслото на САЩ".

Чернева отбеляза, че има много страни, за които светът не е двуполюсен и искат да бъдат собствен полюс.

"Това са държави като Индия, Саудитска Арабия и Турция. Архитектурата през следващите 5-10 години ще бъде смесица от тази двуполюсност – два големи играча и много по-малки, които обаче имат решаваща роля в своите региони".

Геополитически ЕС означава общността да бъде достатъчно гъвкава, за да реагира и да извлича полза за себе си в различни ситуации, обясни тя. 

"Визията на Макрон е доста по-амбициозна. Той смята, че ЕС може да бъде, сам по себе си, отделен играч, отделен полюс, който да привлича съюзници. Дали това е възможно зависи от няколко неща -  ще успее ли ЕС да се справи с Русия и приключването на войната, а също дали ще остане достатъчно конкурентоспособен.

• Външните министри от ЕС подкрепиха план за намаляване на икономическата зависимост от Китай

 За Макрон е важно икономическият и отбранителният профил на Европа да останат достатъчно силни.  Затова той призова в статия във „Файненшъл таймс“ да се намалят амбициите по отношение на промените в законодателството заради зелената сделка, за да може европейските бизнеси да спазват правилата, които вече съществуват и да запазят своя пазарен дял"

Зелените в Германия обаче казват, че няма да предадат отказа от ядрена енергетика и Германия няма да стане отново държава, която да разчита на ядрени централи, посочи Черенева.

"За Франция е точно обратното. Тя продължава да строи реактори. От друга страна има взаимозависимост. Плановете на Германия за енергийна сигурност включват внасянето на ток от Франция, който се произвежда в ядрени електроцентрали".

Весела Чернева обясни и сложните отношения на Германия с Китай.

"Германия продължава да бъде най-големият износител в ЕС. Много немски  компании не просто произвеждат в Китай, а го правят за китайския пазар. Отношенията с Пекин за тях са не просто периферно влияние. Какво казват управляващите там, за тях е рамково условие, в което трябва да развиват бизнесите си".

Много френски фирми пък разбират, че системната заплаха от страна на Китай е, че не просто може да бъде по-силен конкурент, отбеляза Чернева.

"Китай взима, някои казват открадва, стратегически бизнеси, които са били сърцевината на европейския растеж с години – автомобилостроене и технологии, свързани с производството на възобновяеми енергийни източници. Затова ЕК изпрати писмо на европейските правителства, в което ги моли да продължават да говорят с Китай, разбирайки, че нещата все повече загрубяват, но и осъзнавайки, че отделянето от Китай би било на много висока цена за европейските икономики. Ако утре Китай влезе в Тайван, това ще бъде трудно за преглъщане от страна на ЕС, но същевременно икономическият аспект на тези отношения продължава да бъде много по-важен".

Весела Чернева разясни и мотивите за предложението за въвеждане на квалифицирано мнозинство, което Германия постави на масата в ЕС.

"То е свързано с необходимостта ЕС да взима решения. Групата вече е станала много голяма и в нея има различни национални интереси, както и лидери, които не взимат предвид, че цялото би трябвало да е по-голямо. В тази група от 27 има много въпроси, които не могат да бъдат решени, особено в сферата на външната политика и сигурността. Затова разширяването става невъзможно или много трудно. По тази причина Германия започна с инициативата за въвеждане на квалифицирано мнозинство. 

За малките страни това е заплаха, доколкото големите биха могли да се съберат и да решат вместо тях. Това означава отпадане на правото на вето. Но също така означава и че ти не може да бъдеш страна в периферията.  Цената да бъдеш страна в периферията става по-висока. Това е и въпрос на амбиция на съответната държава да формира нови посоки в ЕС. Решението обаче трябва да бъде прието с единодушие. Вероятно в скоро време това няма да се случи. Но е необходимо да знаем, че това е бариерата не само пред по-нататъшното разширяване на ЕС, но и пред по-доброто му функциониране по стратегически въпроси".

Цялото интервю на Весела Владкова с Весела Чернева може да чуете в звуковия файл.