В Кюстендил обсъдиха новите прояви на ксенофобия и уроците от спасяването на българските евреи

Тридневен семинар “Посланици на инициативата”, организиран от Държавния културен институт към МВнР, се проведе в Кюстендил. Участниците - журналисти, преподаватели, студенти и представители на дипломатическата служба, обсъдиха възможностите за противопоставяне на новите прояви на ксенофобия и историческите уроци от спасяването на българските евреи.

“Кюстендил и Самоков са сред местата у нас, в които паметта за спасяването на българските евреи е най-силно запазена”, изтъкна директорът на ДКИ Снежана Йовева при откриването на форума и подчерта:

"Предстои ни още работа, за да поставим България на европейския маршрут на еврейското културно наследство”.

Явор Койнаков от организаторите припомни, че в Кюстендил се намира единственият музей у нас, посветен на спасяването на българските евреи, а доскоро цялата комуникация по темата "се крепеше на разказите на оцелелите”. За категоричните хуманни позиции в трудни времена обаче трябва да се говори, за да не се допуска поява на антисемитизъм сред обществото. Положителна констатация на ДКИ е, че у нас “има интеркултурно познаване на еврейската общност” и българите са наясно с приноса на известни евреи в обществения и културния живот на страната (например композиторът Панчо Владигеров и поетът-преводач Валери Петров).

"Антисемитските конспиративни теории са проверен във вековете модел. "Кутийките" са готови за запълване с предразсъдъци", предупреди Койнаков, а най-ефективното противодействие е доброто познаване на същността на събитията.

Участниците във форума дискутираха и публицистично-документалния филм “Животопис на Димитър Пешев”, проследяващ живота на подпредседателя на Народното събрание, който предвожда група депутати, заставила министъра на вътрешните работи Габровски да отмени заповедта за депортиране на евреите от довоенните предели на България, а след това организирал 43-ма депутати в политическа битка за спасяването на българските евреи, която инициира процеси в цялата структура на държавните институции. Срещата става известна като “Кюстендилската акция”. 

Създателят на къщата-музей “Димитър Пешев” - историкът доц. Ангел Джонев - подчерта, че има разминаващи се исторически прочити на събитията от 1940-те години, но и двата омаловажават Кюстендилската акция. 

“Липсата на хомогенен разказ пречи на представянето на историята на спасяването на българските евреи”, категоричен е доц. Джонев, който съветва в дискусиите “нещата да се движат по руслото на документите”. Според него е необходимо да има единен център, който да се занимава с изследователската и експозиционна дейност по темата.

“Превратностите в съдбата на спасителите от Кюстендилската акция са такива, че почти нищо не е останало от тях като предмети”, изтъква ученият. Въпреки това къщата-музей обмисля добавянето на още експонати в изложбата си, която има настоящия си вид от десетилетие. Събитията от Кюстендилската акция са подробно описани в новата книга на Джонев "Минимум човещина".

Проектът "Посланици на инициативата” е в рамките на по-мащабната инициатива: “Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство”.