"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.
"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.
По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.
Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".
"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.
Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...
Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.
Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.
"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.
"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".
Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.
"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.
Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.
Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.
Крайно време е държавата да вземе решение и да се пристъпи към ваксинация на животните против заразата от шарка. Това заяви пред БНР Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Той се надява днес министърът на земеделието да предложи на вицепремиера започване на ваксинацията: " Резултатът вече..
Биомаркерната диагностика при онкологични заболявания да бъде включена в пакета дейности, заплащани от Здравната каса - това се предлага в проект за промени, публикуван за обществено обсъждане. Предлага се и въвеждане на изследване, наречено геномно секвениране или разчитане на гените на пациенти с новооткрити ракови заболявания. Проектът..
Близо 40% от родителите в България вярват, че шамарът възпитава и все още използват телесното наказание под една или друга форма. Всяко шесто от 10 деца на възраст между 2 и 14 години редовно е било подлагано на телесни наказания от страна на хората, които се грижат за него. Тези данни изнесе наскоро омбудсманът Велислава Делчева по..
Дигиталните здравни карти на учениците и децата в детските градини се оказват препъникамък. Голяма част от медицинските сестри в училищата нямат компютърни умения. Много от тях нямат дори електронна поща . Върви процес по издаване на електронни подписи на медицинските лица , за да имат достъп до системата. "Тук е само за пенсионери...
Патриотизмът не е само в датите, празниците и символите, които експлоатираме . Патриотизмът е в това да имаме съзидателно гражданско общество. Патриотизмът и родолюбието ги носи всеки от нас . Това мнение изрази пред БНР д-р Денислава Ангелова, председател на Сдружение "Младежки гвардейски отряди". Голяма част от отрядите са в..
За втори път в рамките на месец Съветът на НАТО ще се събере идната седмица, за да обсъди инцидент, застрашаващ сигурността и териториалната цялост на страна от Алианса. Инцидентите от подобен характер през последните дни всъщност станаха три. Вчера 3 изтребителя МиГ-31 прелетяха над островчето Вайндлоо във Финския залив и престояха във въздушното..
В Пловдив се провежда 11-ата национална конференция на тема "Безопасна пътна инфраструктура". Събитието е организирано от Българската браншова асоциация "Пътна безопасност". Целта е чрез споделяне на добри практики, научни постижения и иновативни решения да се стигне до начин за по-малко жертви и ранени по пътищата. " Движението по пътищата се..
Абсурдно е в България 46% от всичко, което се произвежда за годината, политиците да го изхарчват, няма как да имаш икономически растеж. Сингапур не..
" Казусът с "Топлофикация София" се превръща в поредните глупости, които господин Пеевски е казал и е много хубаво, когато човек говори нещо, все пак..
За 7 месеца има средно 25% ръст на разходите за възнагражденията в бюджетната сфера, никъде не е с по-малко от 5%. Това се случва при анемичен ръст..